Решение № 58 от 10.01.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. П., 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20245330203247 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 24-1030002191/08.04.2024 г. издадено от *** към ОД на МВР П., сектор "Пътна полиция", с което на П. В. Ч. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 200 лева за извършено от него нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят Ч., чрез процесуалния представител адв. А. Д. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че издаденият акт не почивал въз основа на събраните по преписката доказателства. Актосъставителят и свидетелят по АУАН не са имали преки и непосредствени впечатления за деянието, като и двата автомобила били преместени от местопроизшествието преди същото да бъде посетено от полицейски служители. Налице било и погрешно описание на нарушението.

От АУАН не ставало ясно дали посоченият като свидетел е и очевидец на деянието. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпраща представител в съдебно заседание, депозира становище с което оспорва подадената жалба, поради което поиска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна по 1 следните причини.

Актосъставителят и наказващият орган са възприели следната фактическа обстановка, а именно:

Жалбоподателят П. Ч., като водач на лек автомобил ,,Опел Корса‘‘ с рег.

№ ***, чужда собственост, извършва следното нарушение, а именно: при отклонение на автомобила в ляво и частично навлизане в лявата част на платното за движение на двупосочен път, отворен за обществено ползване, не се съобразява с местоположението, скоростта и посоката на движение на преминаващия до него, от лявата му страна, лек автомобил с рег. № ***** ,,БМВ Х5‘‘, като го удря и допуска ПТП с материални щети. АУАН бил съставен въз основа на преписка с рег. № 103000-3666 от 21.02.2024 г. по описа на сектор ,,Пътна полиция‘‘ към ОД на МВР гр. П., за което бил издаден и протокол за ПТП с материални щети бл. № 1939532. По този начин било извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят С. Н., който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че бил работил по преписка образувана по повод подаден сигнал от жалбоподателя Ч., който бил придружен със запис от видео регистратор. Бил установен и другият водач, като бил проведен разговор и с двамата, като първоначално нямали претенции. Въз основа на депозираните обяснения и след запознаване със записа от видео регистратора, достигнал до извод, че вина имали и двамата водачи – настоящият жалбоподателят П. Ч. и другото участвало в ПТП-то лице – К.И.Ш.. Действията на жалбоподателя се изразявали в това, че същият е предприел маневра отклонение в ляво, като е навлязъл в лявата част на платното за движение, поради което е настъпило ПТП с лек автомобил с рег.

№ *****, управляван от К.Ш.. Последният е предприел маневра заобикаляне на колоната от автомобили. По този начин се е получили съприкосновение между двата автомобила, вина за което имали и двамата водачи, като им били съставени съответните АУАН.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото гласни доказателства.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От представената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като преди процесния случай има едно нарушение по Кодекса на застраховането.

От представеното копие от Протокол за ПТП се установява посоченото в него.

Въз основа на така установената фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени 2 изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН.

Актът е съставен в присъствието на свидетел и нарушителя, който изрично е отразил в него, че има възражения. Връчен му е при съставянето.

Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата обстановка. Ясно е посочено за какво нарушение е възбудено административнонаказателно производство.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за създаването на опасност за участниците в движението и реализирането на ПТП при предприемане маневра заобикаляне на друго МПС.

Обжалваното НП е издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и съответната заповед на Министъра на вътрешните работи.

Неоснователно се прие възражението, свързано с описанието на нарушението. Ясно и недвусмислено е посочено в АУАН и НП, че се касае за заобикаляне на МПС, каквото точно, примерно, но и неизчерпателно описание съдържа чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. За такова се прие и възражението за нарушаване на правилото на чл. 40 от ЗАНН, тъй като АУАН не подписан от свидетел очевидец. За съществено би се оценило нарушението, когато има свидетел очевидец и същият не е присъствал при съставяне на АУАН. В конкретната обстановка е имало такова лице и същото се явява К.Ш., затова правилно актът е съставен в присъствието му.

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно актосъставителят и наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

Посочената норма гласи, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да 3 влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението. В контекста на казаното не се възприеха аргументите на жалбоподателя за неустановеност на фактическата обстановка.

Следователно жалбоподателят с поведението си не е съобразил с положението на друго МПС на платното за движение, неговата посока и скорост на движение, с габаритите. Затова и като се предприемал маневрата заобикаляне жалбоподателят е следвало да се убеди, че при избраната от него траектория ще избегне контакт с лекия автомобил ,,БМВ‘‘, който също е извършил нарушение като е заобиколил колоната от леки автомобили. Като не е сторил това, той е извършил нарушение на посоченото правило за поведение. Същевременно от неговото несъобразено поведение не просто е възникнала опасност за участниците в движението, но и се е осъществила в действителност такава, доколкото е настъпило произшествие и удар между двата автомобила.

Именно в този смисъл са показанията на разпитания свидетел, така и приетия протокол за ПТП, както и запис от видео регистратор, надлежно предявен в открито съдебно заседание и същите еднопосочно водят до достигнатия извод.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да извършва маневри като съобрази поведението си с местоположението, посоката и скоростта на движение на другите МПС може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и от материален и нематериален характер, включително и за самия жалбоподател, и е искал настъпването на последиците, с което е извършил нарушението при пряк умисъл.

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба 200 лв. за водач, който причини ПТП, като не спазва правилата за заобикаляне и от това се създаде непосредствена опасност за движението. Доколкото законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксирания размер, което е в предвидените от закона рамки. Така определено наказанието съответства на критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на 4 чл. 28 от ЗАНН по отношение нарушението, т. е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение.

Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като "маловажен".

Преценката на административнонаказващият орган за "маловажност" се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.

В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици, като част от фактическия състав на нарушението, не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото деяние не разкрива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Касае се поведение, което се характеризира с висока степен на обществена опасност, доколкото рискът от неблагоприятни последици от ПТП не е никак малък.