Решение № 759 от 27.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 759 гр. Бургас, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА МИТЕВА при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20232120201593 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалба на Д. Г. Г., ЕГН: **********, адрес:

*******, срещу Наказателно постановление № 22-0769-004176/29.03.2023г., издадено от началник сектор в ОДМВР Бургас, с-р Пътна полиция Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл.174, ал.3 ЗДвП, за извършено нарушение по чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят, чрез процесуален представител оспорва наказателното постановление, като излагат възражения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното НП, поради което моли същото да бъде отменено, както и за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, надлежно призован се представлява от юк. Ж., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП, като прави и възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.12.2022г. в община Бургас, на път втори клас № II-79 до бензиностанция Нафта трейдинг на КПП по посока гр.Бургас, Д. Г. Г., ЕГН: **********, управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 320 И X ДРАЙВ“ с рег. № *****.

При управлението си около 12,15 часа, водачът бил спрян за проверка от служители на МВР - гр.Бургас, които изискали съдействие от Сектор „Пътна полиция“. На място пристигнал мл. автоконтрольор Д. В.. Водачът бил поканен да даде проба за употреба на 1 наркотични вещества или техни аналози чрез изпробване с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 5000“ с фабр.№ ARLB-0021. Г. отказал да бъде тестван с техническо средство, поради което и А. му издал Талон за медицинско изследване №118823, в който изрично посочил, че лицето следва да се яви в УМБАЛ-Бургас до 45 минути от връчването на талона за даване на кръвна проба. Водачът подписал и получил талона.

За горните обстоятелства Д. В. съставил на водача АУАН с бл. № 485816, в който било посочено, че водачът отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози чрез изпробване с техническо средство „ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 5000“ с фабр.№ ARLB-0021, както и че на същият е издаден талон за медицинско изследване с № 118823.

Актът бил предявен на водача за запознаване и подпис. Жалбоподателят подписал АУАН-а, като не записал в него възражения.

Въз основа на АУАН, на 29.03.2023г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 10.04.2023г., а жалбата е депозирана на 24.04.2023г.), от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно.

Съставът обаче намира, че не се доказа извършване на нарушение.

Разпоредбата на чл.174, ал. 3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2 000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за 2 медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в кръвта му.

Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни Д.ия - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл.174, ал.3 от ЗДвП - Решение №984 от 02.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 973/2017г. Основната цел да се запрети такова Д.ие е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП.

В случая обаче безспорно от доказателствата по делото се установява, че всъщност жалбоподателят е изпълнил всички задължения, които са му вменени в закона. На първо място, съдът дава вяра на показанията на актосъставителя, които намира за непредубедени, логични и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото. Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите В. и Ив., като не намира противоречие между тях и останалата част от доказателствената съвкупност по делото. В тази връзка следва да се подчертае, че свидетелят В. е напълно незаинтересован от изхода на делото и пряк очевидец на случилото се, поради което и неговите показания се характеризират с голяма информативност и достоверност. От показанията на така посочените свидетели се установява безпротиворечиво, че жалбоподателят е изявил готовност да бъде тестван чрез кръвна проба, като му е бил издаден талон. Безспорно е и че в указания срок водачът се е явил в медицинското заведение, за да му бъде взета такава проба. Свидетелят В. изрично посочи в тази връзка, че е бил налице отказ от страна на медицинското лице в УМБАЛ Бургас да вземе проба на жалбоподателя поради причина – липса на полицейски служители на място. Жалбоподателят е изчакал на място пристигането на такива респ. взимането на проба, но е последвал нов отказ от взимане на кръв за изследване с аргумент – изтичане на указания в талона срок за явяване и даване на проба. При това положение следва да се приеме, че на практика жалбоподателят е направил всичко зависещо от него по закон, за да бъде надлежно тестван, но поради действията на контролните органи и на служителите в УМБАЛ Бургас е бил лишен от тази възможност. Това означава, че същият не е извършил нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, доколкото липсата на надлежна проба не се дължи на негово поведение, още по-малко виновно такова.

В допълнение следва да се посочи, че действително по делото е налице Докладна записка, в която е посочено, че жалбоподателят бил отишъл в УМБАЛ извън предоставения му срок, а в болничното заведение е имало служители на МВР, които са го очаквали. Видно от процесния АУАН обаче полицейските служители, присъствали на място са били: Ст.К. и Д. Н.. От същите са снети сведения по случая, в които те заявяват, че Г. е говорел дълго по телефона, а те са му напомняли, че следва да тръгва, тъй като определеното му време за даване на проба ще изтече. Не става ясно обаче на какви сведения и от кои точно свидетели очевидци се обосновава възприетото в посочената докладна записка, че в УМБАЛ е имало полицейски служители, които са изчаквали пристигането на жалбоподателя, който на свой ред е пристигнал извън определения му за това срок. Такива данни не се изнесоха и от актосъставителя при разпита му в съдебно заседание, а и в представените по делото сведения от него. Нещо повече, меко казано абсурдно се явява твърдението, че жалбоподателят е можел при положение, че се намира извън населено място, в празничен /почивен/ ден, с отнето СУМПС и снети табели на автомобила сам /без да изчака съпругата му, която да го откара/ и в определения му 45-минутен срок, да се яви за даване на проба.

Изрично следва да се подчертае също така, че безспорно и свалянето на табелите на автомобила и изземването на СУМПС съставляват пречка жалбоподателят да се „самооткара“ с процесния автомобил до болничното заведение /в каквато връзка изложи аргументи актосъставителя/, тъй като в такъв случай би осъществил състав на престъпление 3 по НК.

С оглед изложеното, обжалваното постановление се явява необосновано и следва да бъде отменено.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита (л. 53), в които е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. По делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не помалко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. С оглед конкретната правна и фактическа сложност на делото, обстоятелството, че процесуалният представител на жалбоподателя е депозирал освен процесната жалба и становище по предмета на спора и обстоятелството, че са разпитани множество свидетели в хода на съдебното следствие, съдът намира, че договореното възнаграждение не е прекомерно т.е. следва да се присъди изцяло. Доколкото се прилага чл.205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-горе.