Акт № 2614 от 17.11.2026, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- 7579/2025
- Подписан
- 17.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.162 · Граждански процесуален кодекс
- чл.298, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.3, предл.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.30, ал.3 · Закон за собствеността
- чл. 31, ал. 2 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 2614 гр. Бургас, 17.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20252120107579 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e образувано по искова молба на М. И. М. против О. Е. Р., с която е предявен осъдителен иск.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който ответникът предявява възражение за прихващане с вземане с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 331,07 евро и с вземане с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за сумата от 511,01 евро. С определение № 130/12.03.2026 г. съдът прие за разглеждане възражението.
С определение от съдебно заседание, проведено на 21.10.2026 г., съдът докладва изменение, направено от ответника Р., на възражение за прихващане с вземане с правно основание чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността чрез намаляване на размера на вземането от 511,01 евро на 215 евро, представляваща половината от платената такса за поддръжка и управление на апартамента за периода от 01.01.2026 г. до 30.06.2026 г.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли съда да го уважи, като присъди сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли иска и да уважи заявеното възражение за прихващане, като присъди сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 115/06.10.2023 г. по гр. дело № 157/2022 г. по описа на РС – Елхово, в сила от 26.10.2023 г., е прекратен бракът между О. Е. Р. и М. И. М., като след развода ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Б. ***** (за краткост Имота), представляващо апартамент с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, се предоставя на О. Е. Р.. Всеки един от съпрузите притежава 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху Имота.
На 14.01.2025 г. в открито съдебно заседание, проведено по гр. дело № 1919/2024 г. по описа на БРС, е приет за съвместно разглеждане в делбеното производство с предмет 1
Имота иск от О. Е. Р. против М. И. М. за сумата от 4072,05 лева, представляваща половината от общо платените от нея 8 144,10 лева такси за поддръжка и управление на Имота за периода 2021 г. – 2025 г. С решение № 1366/10.06.2025 г. по гр. дело № 1919/2024 г. по описа на БРС, в сила от 01.07.2025 г., Имотът е изнесен на публична продан, като М. е осъден да заплати на Р. сумата от 4072,05 лева, представляваща половината от платените от нея суми за поддръжка и управление на Имота през периода 2021 г. – 2025 г. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение е издаден изпълнителен лист на ответника за присъдената сума от 4072,05 лева.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 22.05.2026 г. по изпълнително дело № 20258040400554 по описа на ЧСИ Делян Николов, влязло в сила на 18.06.2026 г., ЧСИ възлага на О. Е. Р. 1/2 ид.ч. от Имота и тя става изключителен собственик на недвижимия имот.
С решение № 568/17.03.2025 г. по гр. дело № 4733/2024 г. по описа на БРС, частично обезсилено с решение № 799/20.10.2025 г. по в. гр. дело № 1206/2025 г. по описа на БОС, в сила от 12.11.2025 г., О. Е. Р. е осъдена да заплати на М. И. М. сумата от 2250 лева, представляваща обезщетение за лишаване на М. от ползване на съсобствения с О. Р. Имот, която сума съставлява пет месечни наема от 26.10.2023 г. до 12.04.2024 г.
На 06.03.2026 г. О. Р. заплаща сумата от 860 евро, представляваща поддръжка на Имота за цялата 2026 г.
За процесния период 13.04.2024 г. – 23.12.2025 г. Имотът е обзаведен.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза за Имота за периода 13.04.2024 г. – 23.12.2025 г. изчислената пазарна наемна стойност е: обща наемна стойност за целия имот – 12 955,57 лева (6624,08 евро); стойност, съответстваща на 1/2 ид.ч. – 6477,78 лева (3312,04 евро); среден еквивалентен месечен наем за целия имот – 636,89 лева (325,64 евро).
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни (показанията на свидетелите Н. Н. Н. и С. В. К.) доказателства и на заключението на вещото лице по съдебно-оценъчна експертиза.
При преценка на доказателствения материал съдът намира следното:
В отговора на исковата молба ответникът твърди, че Имотът е обзаведен с мебели и електрически уреди, които са закупени с нейни средства и са лични нейни. От показанията както на свидетеля на ищеца, така и от тези на свидетеля на ответника, се установява, че Имотът е обзаведен към процесния период. Предвид изложеното не може да се приеме, че пазарният наем на Имота следва да се определи като за необзаведено жилище. Вярно е, че електрически уреди като печка за готвене, климатици, пералня и бойлери са движими вещи и могат да бъдат отделени от недвижимия имот, но тезата на ответника е, че те са предназначени именно за Имота, поради което е без значение за основателността на претенцията чия собственост са тези вещи. В случай, че ищецът ползва Имота, той ще ползва и неговото оборудване. Извън горното, според показанията на свидетеля К. още към 2021 г. Имотът е бил в състояние, в което може да се съществува. На последно място, Имотът е закупен през 2020 г. и през януари 2021 г. страните са живели в него, т.е. същото е годно за живеене целогодишно.
Предвид изложеното съдът не изследва въпроса дали заключението на вещото лице в частта му, в което се определя пазарен наем на Имота като необзаведен, е обосновано.
Съдът кредитира заключението на вещото лице в частта, в която се определя пазарен наем на Имота като обзаведен. Вещото лице е съобразило всички данни, които страните са поискали да бъдат отчетени. Инженер М. наблегна, че не може да се приеме за достоверен само един аналог, независимо, че апартаментът по този аналог се намира в същия комплекс „А.“. Тя, на следващо място, уточни в съдебно заседание, че няма обяви за имоти, които се отдават само за зимния или само за летния сезон. Експертът уточни също така, че такова 2 понятие като „полуобзаведен апартамент“ няма, като апартаментът се счита за обзаведен, когато разполага с легло, кухненски бокс, баня и гардероб. На следващо място, експертът посочи също така, че няма задължително съдържание на обявата, чрез което да се установи каква е инфраструктурата или да се получат други допълнителни данни за недвижимия имот, който се отдава под наем.
На последно място, договорът за наем действа между страните и без да е вписан в Агенция по вписванията. Вписването има значение за трети лица, като на вписване подлежат само договори за наем за срок по-дълъг от една година, поради което не може да се приеме, че меродавни данни за пазарния наем дават единствено договорите, които са вписани в Агенция по вписванията.
Предвид изложеното съдът кредитира заключението на вещото лице в частта, в която се определя пазарен наем на Имота като обзаведен.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Когато общата вещ се ползва лично от някой от съсобствениците, същият дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
За процесния период 13.04.2024 г. – 23.12.2025 г. ответникът е съсобственик в Имота.
Според Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове.
В доклада по делото, неоспорен от страните, съдът прие, че ответникът не оспорва, че дължи на ищеца обезщетение за лишаване от ползване на Имота за процесния период. С оглед силата на присъдено нещо по гр. дело № 4733/2024 г. по описа на БРС следва, че до 12.04.2024 г. ищецът е бил лишен от възможността да ползва Имота, а след тази дата няма доказателства на М. да му е осигурен достъп до Имота. Че само ответникът живее в Имота в периода април 2024 г. – декември 2025 г., следва индиректно и от показанията на свидетеля К., която заяви, че често ходи на гости на ответника в Имота, но не познава бившия й съпруг, а за първи път го вижда в съдебното заседание, проведено по настоящото дело на 23.06.2026 г., както и че тя е помагала на О. да закупи част от електроуредите, тъй като има автомобил. В този смисъл, с действията си бившата съпруга възпрепятства ищеца да ползва жилището, съобразно квотата си в съсобствеността.
По същество исковата молба по гр. дело № 4733/2024 г. по описа на БРС представлява волеизявление, отправено от съсобственик до съсобственик, което съдържа искане за заплащане на обезщетение за ползването на Имота в размер на по 465 лева месечно след дата 12.04.2024 г. В този смисъл това писмено волеизявление съставлява покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. Тази покана има действие за в бъдеще между лицето, което я отправя, и лицето, до което е адресирана. В случая поканата изхожда от ищеца и е адресирана до ответника. Веднъж отправена, писмената покана действа занапред без ограничение във времето.
Размерът на обезщетението е пропуснатата полза от неползващия съсобственик. За недвижимите имоти това е средният месечен наем за имот със съответното предназначение и състояние, освен ако ищецът не е доказал по-голям размер (ищецът не доказва и не претендира по-голям размер). Според заключението на вещото лице М. наемът за процесния период е 6624,08 евро, като се присъжда сума, съответстваща на правата на ищеца в съсобствеността, или в случая следва да се присъди сума в размер на 3312,04 евро. Ето защо, искът би бил основателен до тази сума и неоснователен за разликата до пълния претендиран размер от 3638,70 евро (7116,67 лева).
По възражението на ответника за прихващане:
Тъй като съдът приема, че се дължи сума на ищеца за обезщетение, то следва да разгледа възражението на ответника за прихващане.
Тук се налага следното уточнение:
3
С определението по чл. 140 от ГПК съдът докладва надлежно заявено възражение от ответника за прихващане с вземане с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 331,07 евро и с вземане с правно основание чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността за сумата от 511,01 евро. С молба от 30.06.2026 г. ответникът заявява, че прави отказ от претенция за заплащане на сумата от 61,06 евро, представляваща половината от платените данък върху недвижимите имоти за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2024 г., както и отказ от вземане с размер на 19,95 евро, представляващо половината от платения данък върху недвижимия имот за 2025 година. Със същата молба ответникът заявява, че прави отказ от претенцията за заплащане на сумата в размер от 215 евро от общо 430 евро, представляваща половината от платената от нея такса за поддръжка и управление на имота за 2026 година. Заявява се, че поддържа направеното възражение за прихващане за останалата сума в размер на 215 евро, представляваща половината от платената такса за поддръжка и управление на имота за периода от 01.01.2026 г. до 30.06.2026 г. Доколкото се касае за възражение за прихващане, а не за предявен иск, то съдът прие, че не следва да прекратява производството в частта, касаеща „отказ“ от претенция. В същото съдебно заседание обаче съдът докладва изменението на размера на възражението за прихващане по чл.30, ал.3 от ЗС чрез намаляване на размера от 511,01 евро на 215 евро, представляващо половината от платената такса за поддръжка и управление на Имота за периода 01.01.2026 г. – 30.06.2026 г.
Тъй като по възражението за прихващане се формира сила на пресъдено нещо, съдът е длъжен да отрази произнасянето си по него в диспозитива на решението, включително когато го отхвърля изцяло или частично, като от значение е, че съдът се е произнесъл по него при сбъдване на условието. При уважаване на възражението сумата не се присъжда в полза на ответника, а първоначалният иск се отхвърля като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника за съответния размер.
Разпечатката съдържа 40 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81a0a0fa-32e0-462d-b6ef-e36bdad22e85