Решение № 6741 от 06.12.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6741 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СтИ. Григорова при участието на секретаря М. Б. Тошева като разгледа докладваното от СтИ. Григорова Гражданско дело № 20211100111955 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по подадена от И. Т. З. срещу Ц.

И. С. и С. С. С. искова молба, с която е предявен установителен иск за собственост върху 2/3 ид.ч. от апартамент № 1, находящ се в гр. София, район „Витоша“, бул. „******* III“ № *******, с площ от 91.37 кв.м., заедно с мазе № 4 с площ от 2 кв.м. и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ХХ-553 от кв. 197 по плана на гр. София, м. „Павлово-Бъкстон“, цялото с площ от 943 кв.м.

Ищцата твърди, че на 25.07.2006 г. С. С. и Ц. Б. сключили граждански брак, а на 31.07.2006 г. придобили право на собственост върху процесния апартамент № 1 по договор покупко-продажба с М.Г. Ц.. През есента на 2006 г. С. С. заминал да учи в Дания, а през 2007 г. Ц. С. отишла при него. През февруари 2008 г. И. З., майка на С. С., се нанесла да живее в апартамент № 1.

На 23.04.2008 г. С. С. и Ц. С. прехвърлили на З. правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от имота. От ноември 2013 г. С. заминал да живее и работи в Канада, а през 2014 г. при него заживели съпругата му Ц. и децата им. След прехвърлянето на правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от имота З. искала С. и Ц. да й полагат в грижите за апартамента. Ответниците отказали и категорично заявили, че няма да се връщат в България и не смятат 1 апартамента за свой. Ищцата започнала да се смята за единствен собственик на имота и през 2011 г. заявила това на С.и при едно от завръщанията им в България.

В продължение на повече от десет години З. живеела в апартамент № 1 и го поддържала с помощта на свои приятели. Застраховала го, плащала данъци, режийни разходи и провела процедура за промяна на кадастралната карта, тъй като апартаментът не бил нанесен правилно на нея. Единствено ищцата разполагала с ключове и допускала С. и Ц. в апартамента като нейни гости. Моли да бъде призната за собственик на основание придобивна давност – упражнявана фактическа власт с намерение за своене от 2011 г. и до момента върху 2/3 ид.ч. от апартамент № 1.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. С. е подал отговор, в който признава, че повече от десет години майка му е владяла имота и многократно заявявала пред него и пред съпругата му, че счита апартамента за своя собственост. С Ц. нямали ключове за имота.

Ответникът Ц. С. оспорва предявения установителен иск. Ищцата, като съсобственик на имота, не извършила дейности, обуславящи възможността да придобие имота по давност. След като С.и закупили имота в режим на СИО, прехвърлили 1/3 ид.ч. от правото на собственост на ищцата, с което тя владеела дарените й идеални части и била държател на идеалните части от имота на съсобствениците С.и. Пред тях З. не заявила намерението си да владее техните 2/3 ид.ч. от апартамента и не се установявал моментът, в който от С. са отнети ключовете за имота.

З. не отблъснала владението на С., нито С. демонстрирала липса на интерес към собствеността си. Оспорва твърдението за водени разговори между С. и З. относно грижите за апартамента и за липса на намерение семейството да се върне в България. Оспорва и че разходите за имота и данъците са заплащани от ищцата. Не били променени и партидите на името на З..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС.

Не се спори между страните и от събраните по делото писмени 2 доказателства се установява, че С. С. С. и Ц. И. Б. са сключили граждански брак на 25.07.2006 г.; че на 31.07.2006 г. са закупили апартамент № 1, находящ се в гр. София, район „Витоша“, в четириетажна жилищна сграда на бул.

„******* III“ № *******, със застроена площ от 91.37 кв.м., състоящ се от антре, две спални, дневна с място за хранене, кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса, заедно с мазе № 4 с площ от 2 кв.м. и заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо УПИ ХХ-533 от кв. 197 по плана на гр. София, м. „ПавловоБъкстон“, цялото с площ от 943 кв.м. за сумата от 132 018.52 лева, от която 39 801.14 лева купувачите са заплатили при подписване на нотариалния акт, а остатъкът от 92 217.38 лева ще бъде изплатен чрез отпуснат на купувачите кредит от ТБ „Инвестбанк“ АД. Безспорно и че на 23.04.2008 г. С. С. и Ц. С. са дарили на И. Т. З. 1/3 ид.ч. от процесния апартамент.

Установява се от приетата в съдебното заседание на 08.11.2024 г. банкова референция, че Ц. И. С. е заплатила лихва по ипотечен кредит за заем за 2007 г. и 2008 г. в посочените размери, като обезпеченият с ипотека заем е бил изплатен напълно от кредитополучателя.

Ответникът Ц. С. заявява, че с нейно знание и съгласие И. З., майка на С.

С., е заживяла в процесния апартамент № 1, след като продала свое жилище в ж.к. „Люлин“.

В конкретния случай, за да бъдат отречени правата на съсобствениците С. С. и Ц. С., следва да се установи, че съсобственикът И. З. е установила в продължение на повече от 10 години фактическа власт върху чуждите 2/3 ид.ч. от процесния апартамент с намерение за своене.

Към процесния спор са приложими задължителните указания в ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Самото обективно съществуване на съсобственост и наличието на изрична правна уредба на вътрешните отношения в хипотезата на съпритежание на право на собственост във връзка с управлението, поддържането и ползването на общата вещ - чл. 30 - 32 от ЗС, не може да обоснове извод за оборване презумпцията на чл. 69 от ЗС. Такъв може да се направи само ако се докаже, че основанието, на което е придобито владението върху чуждите идеални части, изключва намерението те да се държат като собствени. Когато на две лица е прехвърлено (възмездно или безвъзмездно) правото на собственост и е 3 предадено владението върху един имот, като впоследствие въз основа на вътрешните им отношения само един от приобретателите остава там, съвладението продължава като последният владее своята идеална част и същевременно държи идеалната част на другия приобретател. Той е съсобственик и съвладелец.

Самостоятелно е владението когато още при установяване фактическата власт върху имота единият от съсобствениците е отнел владението на останалите и е останал единствен владелец. Основанията, на които е възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е придобито владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най-различни и при правен спор се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите.

При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.

Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се 4 манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.

Отнесени към така дадените в тълкувателното решение указания, конкретните факти по делото сочат, че установената от ищцата фактическа власт не представлява владение върху целия имот от 2008 г. – когато е заживяла в апартамент № 1. Като съсобственик с ответниците, при квота 1/3 ид.ч. за З. и 2/3 ид.ч. за С.и, ищцата владее своята идеална част и е държател на идеалните части на останалите съсобственици. Апропо, житейски обосновано и логично е майката на единия от съпрузите да обитава съсобственото жилище, бидейки допусната в него преди дори да е прехвърлена 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху имота през април 2008 г. – от февруари 2008 г. Още повече, че от 2007 г. никой от ответниците по делото не е обитавал имота, поради установяването им в чужбина – първоначално в Дания, а впоследствие – и в Канада.

Следователно, фактическата власт е установена на основание, което признава идентични права на всеки от съсобствениците – на ищцата и на ответниците. Всеки от тях е владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на останалите съсобственици. В тази хипотеза презумпцията по чл. 69 от ЗС е неприложима, според постановките на ТР № 1/06.08.2012 г.

След като един от съсобствениците – И. З., заявява да е придобила по давност чуждите идеални части, в нейна тежест е да докаже, че е упражнявала фактическа власт върху целия имот с намерение за своене в периода 01.10.2011 г. – 01.10.2021 г., което е доведено до знанието на С. С. и Ц. С.. Отблъскването на владението на ответниците предполага такива действия от страна на съсобственика И. З., с които явно и недвусмислено демонстрира пред С.и, че тя е единствен собственик на имота. За тези обстоятелства са събрани гласни доказателства.

Свидетелят И.Г. познавала ищцата от 30 години. Знаела, че З. и ответниците притежавали апартамент в гр. София, бул. „******* III“ № *******, ет. 3 и че той се обитава от ищцата от 2008 г., а синът и снаха й живеели в чужбина. Според Г., апартаментът бил необзаведен, като З. се оплаквала, че трябва да купува мебели и електроуреди, а преди да отиде да живее в него, трябвало да направи пълен ремонт. И. й казала, че синът и снаха й нямали ключ от апартамента. След 2011 г. ищцата направила ремонт на 5 банята.

Свидетелят М.А. познава страните, като съжителстващо лице с брата на ищцата. По повод на процесния апартамент присъствала на разговори между ищцата и ответниците. През 2011 г. в гр. Велико Търново И. помолила сина и снаха си да й помагат в поддръжката и разходите на апартамента, а те отговорили, че апартаментът не ги интересува и че не живеят в него, а в чужбина. И. многократно ги предупредила, че ако не се включат, щяла да предприеме стъпки по „свояване“ на апартамента, тъй като само тя се грижила за него, а също и че ще заведе дела за придобиване на имота. През годините след 2011 г. С. и Ц. се връщали един-два пъти в България и отсядали при И. като гости. Нямали ключ и не знаели кода за СОТ-а.

Свидетелят Б.П. познава ответниците, като с Ц. се познавали от ученическите години. След раждане на детето им двамата заминали за Дания, а впоследствие С. заминал сам за Канада. По-късно при него отишла и Ц.. Тя споделила с П., че свекърва й ще помогне финансово за изплащане на ипотеката за закупуване на апартамента. Не знае при завръщането си в България дали Ц. е отсядала в жилището си, но го предполага, тъй като ответницата е негов собственик и е теглила кредит за закупуването му. Не й споделяла да има проблеми със собствеността или достъпа до имота. П. знае и че бащата на Ц. им е помогнал за първоначалното му закупуване и за изплащане на кредита. В апартамента свидетелят е била непосредствено след закупуването му, преди С. и Ц. да заминат в чужбина. По спомени на П. от самото начало имало СОТ. Направило й впечатление, че са успели да закупят добре ремонтирано жилище с голяма квадратура в София, с тераса и с хубаво обзавеждане - функционална кухня, телевизор, диван, ъгъл, баня с две мивки.

Разпечатката съдържа 31 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/819f9f76-3bef-4134-94f9-ec86fcac3227