Решение № 136 от 28.03.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Перник, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20241720201930 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от П. А. П., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №25-1920-000248/25.10.2024г., издадено от началник Сектор в Първо РУ при ОД на МВР – Перник, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата са наложени административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер 1000 лв. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, извършено на 08.10.2024г. в град Перник .

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, като излага възражения за допуснати съществени нарушения на процесуални правила при издаването му.

Тази позиция поддържа и пълномощникът му – адв. А. В. в съдебното заседание. Изтъква и доводи за издаване на наказателното постановление в нарушение на материалния закон поради липса на извършено административно нарушение, позовавайки се на резултата от извършения по искане на жалбоподателя повторе н химически анализ на контролната проба кръв. Претендира и присъждане на направените от жалбоподателя разноски в производството за заплатено адвокатство възнаграждение.

Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата.

Представител в съдебно заседание не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

1

На 08.10.2024г. свидетелите К. С. В. и С. Б. С. – служители при Първо РУ - ОДМВР Перник, изпълнявали служебните си задължения на територията на град Перник. Около 06.07 часа се намирали на ул. Софийско шосе, град Перник, когато забелязали лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. №*****, движещ се в посока от надлез „Иван Вазов“ към ПВ „Хумни дол“. След подаден сигнал водачът на автомобила спрял на указаното му място.

Служителите на МВР установили самоличността му - П. А. П., ЕГН **********, както и че автомобилът е негова собственост. При проверка на изисканите и представени документи контролните органи доловили мирис на алкохол и уведомили П., че ще извършат проверка за установяване употребата на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARРМ-0420. П. не отказал проверка, като при изъвршването и техническото средство отчело съдържание на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух в концентрация 0,75 на хиляда.

Въз основа на установеното на място фактическо положение контролните органи приели, че П. П., като водач на МПС, е нарушил забраната по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което свид. К. В. образувал срещу него административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия GA,

№1338755/08.10.2024г. Свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, свидетелство за регистрация на МПС и регистрационните табели били иззети.

Със заповеди за прилагане на принудителна административна мярка №24-1920-000186 и №24-1920-000187от

08.10.2024г. с п р я м о П . били приложени ПАМ по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП и по чл.171, т.2а, б. б. от ЗДвП, а именно временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, както и прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

При предявяване на акта нарушителят заявил, че няма възражения, подписал акта и приел връчения му препис. Писмени възражения не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

С оглед съставения АУАН и установената с техническото средство употреба на алкохол над 0,5 на хиляда, свидетелят С. С. попълнил талон за изследване с №129843, който жалбоподателят подписал. Свидетелят му разяснил възможностите за алтернативно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, при което П. заявил, че желае да даде кръвна проба за химическо изследване. Изборът му бил отразен в талона и удостоверен с негов и на полицейския служител подпис. Предвид близостта до лечебното заведение, на същия бил определен срок от 20 минути от връчването на талона за явяване в СПО при МБАЛ – Перник за вземане на биологични проби. В определения срок, в присъствието на полицейските служители, дежурният лекар в СПО – МБАЛ – Перник извършил медицинско изследване на П. П. и от същия били взети проби за химическо лабораторно изследване, което било удостоверено в съставен протокол /приложение №4 към чл.14, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/.

2

Кръвните проби били изпратени в химическата лаборатория към ОД МВР – Перник, където били приети с протокол, рег. №313р18386/08.10.2024г.

Едната от предоставените проби кръв била изследвана на 09.10.2024г. за определяне съдържанието на етилов алкохол чрез газхроматографски метод.

Втората била съхранена като контролна при необходимост от повторен анализ, съгласно чл.21 от Наредбата.

Изследването било извършено и удостоверено по предвидения ред от извършилия го експерт – инженер химик, като според заключението му в предоставената за изследване кръвна проба от П. А. П. е установено наличие на етилов алкохол в концентрация 0,89 %.

При проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.174, ал.1, т.2 от

ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на П. П. за нарушението по-горе.

В срока по чл.27, ал.2 от Наредбата и преди изтичане на срока за съхранение на кръвните проби п о чл.26, ал.4, с молба, рег.

№23576/13.12.2024г. жалбоподателят поискал повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството.

С писмо, изх. №192000-1100-20.01.2025г. на началник Първо РУ двете проби кръв - изследваната с № 129843.03 и №129843 – контролната, били изпратени в УМБАЛ „Света Ана“ – град София.

За повторния анализ бил съставен Протокол за химическо изследване №44/24.01.2025г., като според заключението в изпратените за изследване проби кръв, взети от П. А. П. е установен етилов алкохол в количество 0,48 %.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К. С. В. и С. Б. С. и от горепосочените документи, приети като писмени доказателства по делото .

Относно приложението на процесуалния закон:

Съдът намира, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени, неотстраними нарушения на процесуалния закон, съставляващи основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Съображенията са следните:

При издаване на наказателното постановление са нарушени изискванията в чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН относно описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и правното му квалифициране, което съществено ограничава правото на защита на наказания субект. Изложените в тази насока възражения в жалбата се приемат за основателни.

В наказателното постановление не са изложени в пълнота всички обстоятелства, относими към фактическия състав на посоченото административно нарушение по чл.174, ал. 1, т.2 ,вр. чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, каквото е правното му квалифициране. Оттук липсва съответствие между описанието му и сочената като нарушена законова разпоредба, което съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя .

3

Описанието на нарушението следва да се съдържа в обстоятелствената част на съответния административнонаказателен акт, а не да се установява и извежда от други материали по преписката или от събрани доказателства, чиято функция е не да установят, а да подкрепят и докажат вменения състав на нарушение. Изискването за описание на нарушението налага отразяване в пълнота на фактите, изпълващи признаците от съответната административнонаказателна норма - в какво действие или бездействие се е изразило деянието, какво правно предписание деецът е нарушил или не е изпълнил, и при какви обстоятелства нарушението е извършено. Описанието следва да е точно и ясно и да дава пълна и конкретна информация на наказания субект за вмененото му нарушение, за да може последният да проведе ефективна защита срещу него. В случая тези изисквания не са изпълнени в цялост.

От обстоятелствената част на АУАН се установява, че П. П. е привлечен към административнонаказателна отговорност за това, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда, а именно 0.75 промила, установена с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

При изложени идентични факти /управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,75 на хиляда, установена с техническо средство/, с наказателното постановление на П. са наложени наказания на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, а именно за това, че е управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0.8 на хиляда до 1,2 на хиляда.

Налице е противоречие между фактическото описание на нарушението и правното му квалифициране, котето съществено ограничава правото на защита на наказания.

В заключителната част на НП, след вида и размера на наложените на П.

П. административни наказания, е наличен и запис: „Краен резултат след експертна справка №409/09.10.2024г. 0.89 промила на хиляда“, който според съдебния състав не санира констатираното нарушение на процесуалните изисквания, макар очевидно този резултат да е приет като основание за налагане на съответни наказания.

Както вече се посочи, фактите относими към елементите на административнонаказателната норма следва да са конкретно и точно изложени в обстоятелствената част на акта по чл.58д, т.1 ЗАНН, за да е ясно, че именно те са в основата на изводите на съответния административен орган относно осъществения състав на нарушение и основанието за наказване.

При конкретните обстоятелства нито за наказания, нито за съда е ясно придадено ли е правно значение на резултата от химическия анализ, предвид мястото в наказателното постановление, на което е същият е споменат, и липсата на констатация, че наказуемата концентрация е именно 0.89 промила, и че същата е установена чрез медицинско и химическо изследване на дадената от водача проба кръв.

Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП р едът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на 4 наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Тази наредба е НАРЕДБА №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).

Съгласно чл.1, ал.3 и чл.3а от Наредбата установяването на концентрацията на алкохол в кръвта може да бъде извършено по три различни начини - чрез проверка с техническо средство, чрез изследване с доказателствен анализатор или чрез медицинско и химическо изследване.

Всеки от тях е годен способ за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Законодателят е въвел алтернативност при прилагането им, която цели от една страна обективност на резултата, а от друга – дава възможност на водача сам да избере начина, по който да бъде установена концентрацията на алкохол. Така същият може да даде проба с техническо средство, но паралелно с това да даде и биологични проби за изследване или да избере изследване с доказателствен анализатор при несъгласие с резултата от техническото средство. Може да избере и само един от двата начина - да се съгласи за проверка с техническо средство, но да откаже даване на биологични проби за медицинско и химическо лабораторно изследване или изследване с доказателствен анализатор, и обратно – да откаже проверка с Дрегер, но да изрази желание и да даде биологични проби за лабораторно изследване, респ. да се извърши изследване с доказателствен анализатор. В зависимост от избраното поведение в разпоредбите на чл.3а, т.1 - 3 и чл.6, ал.10 от Наредбата са предвидени хипотезите, в които концентрацията на алкохол в кръвта се установява с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, съответно - въз основа показанието на техническото средство.