Решение № 4382 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4382 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря ЗАРИНА С. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20251110210297 по описа за 2025 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично заседание на шести ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря З. Андонова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 10297 по описа за 2025 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. К. И. срещу НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 25-4332-012235/ 05.06.2025 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел "Пътна полиция СДВР", с което на П. К. И., ЕГН- ********** е наложено административно наказание"Глоба" в размер на 2000 (две хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДП.

Жалбоподателят-редовно призован, не се явява лично; ползва проц. представител-адв.

К. от САК, който пледира за отмяна на НП по съображенията в жалбата. В жалбата са изложени съображения за отмяна на НП поради неосъществяване на твърдяното нарушение и допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП.

Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. Рлиложено е писмено становище от гл.юрк. с.М., с доводи за потвърждаване на НП поради осъществяване състава на вмененото нарушение. Моли се за присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатсктото възнаграждение.

СРС, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 16.05.2025г. в гр. София жалбоподателят П. К. И. управлявал мотопед „***“ с рег. № **********, собственост на „*****“ ЕООД, като се движил по бул.“Драган Цанков“ с посока от ул.“Тинтява“ към бул.“Г.М.Димитров“. Намиращи се на мястото служители на ОПП-СДВР-св. М. И. и св. Н. И., спрели водача за проверка. На водача бил била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство-„Алкотест Дрегер 7510“, който отчел резултат 1,29 промила на хиляда в издишания въздух. Предложено му било да бъде тестван и с техническо устройство за употреба на упойващи вещества с Дръг тест 5000 , ARRM-0031, като водачът П. И. отказал. Св. М. И. издал на жалбоподателя талон за изследване № 288535 като следвало да се яви във УМБАЛ "ВМА " и да даде проби за установяване наличието/липсата на алкохол в кръвта и на упойващи вещества. Жалбоподателят отказал да подпише талона за медицинско изследване.

Към админтистративно-наказателната преписка е приложен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологична проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози като е отбелязано, че лицето е отказало да даде проба.

На жалбоподателя бил съставен АУАН № 1001090/ 16. 05. 2025 г. от акт. М. И. като било прието, че е нарушил разпоредбите на чл. 174, ал. 3 от ЗДП и на чл. 174, ал. 3 от ЗДП.

Актът бил връчен на П. И., който отказал да го подпише, което било удостоверено с подпис на свидетел.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление от Началник група в СДВР,отдел "Пътна полиция СДВР", оправомощен със заповед № 8121з-16320/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

В НП било прието, че водачът П. И. е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на наркотични вещества, което е квалифицирано като нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДПР.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на събраните по делото доказателства, както следва: гласни доказателствени средства – показанията на акт. М. И. и св. Н. И.; писмени доказателства - талон за изследване № 288535; Протокол за медицинско изследване и вземане на биологична проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; справка картон на водача; Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи Заповед№ 8121к-12547/ 12.09.2024г.; Писмо до ОДМВР-Габрово; Пълномощни и др.

По делото като свидетел е разпитан акт. М. И., който дава данни относно извършената проверка и констатираните нарушения. От показанията му се установяват времето, мястото 2 и обстоятелствата относно извършената проверка на водача на мотопеда, отчетеният резултат при тестване за употреба на алкохол, предложеното тестване за употреба на наркотични вещества и отказът на П. И., както и издадаването на талон за медицинско изследване за ВМА. От показанията на св. Н. И. се установиха изцяло обстоятелствата по извършената на мястото проверка на водача П. И. и направените констатации. Съдът кредитира показанията на полицейските служители изцяло като констатира, че съответстват на изложените в АУАН обстоятелства.

Съдът кредитира и приложените писмени доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие по реда на чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 283 от НПК.

Същите са непротиворечиви, взаимодопълващи се и ценени заедно и поотделно навеждат до един и същи извод за времето, мястото, начина на извършване на нарушенията и авторството им, поради което съдът им се доверява при формиране на фактическите си изводи. Предвид това, че липсват противоречия между тях, съдът намира, че по арг. на противното от чл. 84 от ЗАНН вр. с чл. 305, ал. 2, изр. 2 от НПК, не е необходимо да се анализира поотделно всяко от писмените доказателства.

С оглед възприетата фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

В производството по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН съдът следва да извърши проверка за законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на изискванията на ЗАНН, издадени са от компетентните за това административни органи, предвид представените заповеди по делото, и при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като е спазена и процедурата по връчване и обезпечаване възможността за защита от нарушителя. Неоснователно е възражението, че жалбоподателят не е запознат със съставения АУАН, доколкото актът е връчен при отказ на лицето да го подпише, което обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетел.

АУАН и оспореното наказателно постановление по форма и съдържание отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като съдържат пълно описание на констатираното нарушение- мястото и времето на извършването, на обстоятелствата, при които е извършена проверката, наличното техническо српедствно, посочена е нарушената законова разпоредби като е налице съответствие м/у словесното описание на нарушението и приетата правна квалификация. Поради това, настоящата съдебна инстанция намира, че доводите направени от жалбоподателя в жалбата, са неоснователни.

При така изложеното съдът намира, че в случая не са допуснати съществени 3 нарушения при провеждането на процедурата по издаване на обжалваното НП, които да налагат неговата отмяна.

Жалбоподателят П. И. е санкциониран за това, че е извършил нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба, "водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и изземване на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева". Съдът не намира, че е налице процесуално нарушение доколкото в обстоятелствената и диспозитивна части на НП АНО е приел осъществяването на нарушение-отказ да бъде тестван с техническо устройство за употреба на упойващи вещества с Дръг тест 5000 , ARRM-0031, а в АУАН е описано и и нарушение, свързано с управлението на МПС при отчетен с Алкотест Дрегер 7510 резултат 1,29промила на хиляда.

Правомощие на АНО е да прецени относно какво нарушение и при каква правна квалификация на деянието да ангажира отговорността на едно лице като водач на МПС Съдът приема, че от доказателствата, събрани по делото, може да бъде направен категоричен извод, че от обективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В конкретния случай безспорно се установява, че същият на 16.05.2024г. като водач на МПС-мотопед, е отказал да бъде проверен с тест за употреба на упойващи вещества с Дръг тест 5000.

Извършените нарушения са формални и за съставомерността на деяниятя е достатъчно при проверка от съответните органи водачът на МПС да е отказал да бъде тестван с техническо средство, които обстоятелства са установени по безспорен начин-от показанията на акт. Д.И. и от писмените доказателства, приложени към адвм.наказателната преписка. Законодателят е въвел като административни нарушения отказа на лицето да съдейства на органите на реда за проверка наличието/липсата на алкохол и или на упойващи вещества в кръвта.

Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП регламентира, че отказът на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози представляват две административни нарушения, алтернативни и самостоятелни от това лицето да откаже да изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно 4 изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Следва да се отбележи, че в НП е възпроизведено съдържанието на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП като е отразено, че лицето не е изпълнило предписанията за химико-токсилогично лабораторно изследване и предписанието за медицинско изследване и вземане на кръвна проба, то доколкото с Наказателното постановление на жалбоподателя се вменява, че е отказал след като му е било предложено да бъде тестван за употреба на алкохол и да бъде тестван за употреба на упойващи вещества или техни аналози, то няма противоречие в обстоятелствената и диспозитивна части на НП.

Законът не изисква кумулативно водачът на МПС и да е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, и да не е изпълнил предписание за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества, съответно административно – наказателните обвинения по по чл.- 174, ал. 3 от ЗДвП се отнасят само за това, което е описано в обстоятелствената част както на АУАН, така и в НП.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.

Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Наложените наказания са описани в абсолютен размер и за административнонаказващия орган и за съда да не съществува възможност за преценка на това какъв да бъде размерът на наложеното наказание, съответно не съществува възможност за съда да измени наказателното постановление като увеличи или намали размера на наложеното наказание. Ето защо съдът намира, че и за тези нарушения наказващият орган правилно е санкционирал лицето.