Определение № 6289 от 13.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6289 гр. София, 13.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20241110175301 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на М. С. К. (ищца) срещу ******* (ответник).

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която ответникът твърди, че исковата молба била нередовна. Според първостепенния съд исковата молба е редовна и не следва да бъде оставяна без движение, камо ли връщана, както и не са налице предпоставките за ревизирането на определението, с което ищцата е била освободена на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от задължението за авансовото заплащане на държавни такси.

Приложените към исковата молба документи трябва да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Що се отнася до доказателствените искания, формулирани с т. 4 от отговора на исковата молба, съдът приема следното.

Доказателственото искане по т. 4.1 е неоснователно, защото гражданският съд няма правомощията да събира служебно доказателства за страната, която има качеството на търговец, а не на потребител. Съответната страна следва да прояви процесуална активност и сама да представи съответните доказателства, които няма пречка да си набави. Доказателственото искане по т. 4.2 също е неоснователно, защото е насочено към установяването на обстоятелства, тежестта за които лежи върху ищцата, а не върху ответника. Доказателственото искане по т. 4.3 всъщност не е доказателствено искане, а искане ищцата да посочи банкова сметка, което искане е основателно.

Доказателственото искане по т. 4.4 също не е доказателствено искане, а само искане към съда да осъществи правомощия, които в конкретния случай той и без това би следвало да извърши служебно. Във връзка с оспорването на основанието за предоставянето на безвъзмездна правна помощ съдът следва да разпредели тежест на доказване. Според разбирането на настоящия съдебен състав оспорващият следва да установи положителния факт, че ищцата има достатъчно имущество, та да си позволи 1 заплащането на поне минимално адвокатско възнаграждение.

Отделно от доказателствените искания на страните първостепенният съд намира, че за изясняването на делото от фактическа страна ще му бъдат необходими специализирани знания из областта на счетоводството. Поради това съдът трябва да назначи служебно съдебно-счетоводна експертиза. Тъй като съответните обстоятелства са в тежест на доказване на ищцата, то тя следва да понесе първоначалните разходи за възнаграждаването на вещото лице. Ищцата е поискала и е била освободена от авансовото заплащане на държавни такси, ала тя не е поискала и съответно не е била освободена от задължението за авансовото внасяне на разноски.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за възможно най-ранната дата с оглед натовареността на съдебния състав.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА гр. дело № 20241110175301 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2024 г., за разглеждане в открито съдебно заседание на 20. 03. 2026 г. от 10, 30 часá, за която дата и час да се призоват страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника исковата молба да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

УКАЗВА на ищцата и процесуалния й представител в срок до първото открито съдебно заседание да посочат платежни сметки или други начини на плащане за всеки един от тях.

ПРИЕМА доказателства. представените с исковата молба документи като писмени

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания, формулирани с отговора на исковата молба.

НАЗНАЧАВА служебно съдебно-счетоводна експертиза, която да работи по следните формулирани от съда задача:

„Какъв е действителният годишен процент на разходите по договор за 2 паричен заем № *** от 20. 10. 2023 г.? Отговорете в два варианта – ако при изчисляването на годишния процент на разходите се вземат предвид като разходи по кредита и неустойката по чл. 4, ал. 2 във връзка с ал. 1 от договора и таксата за експресно разглеждане по чл. 1, ал. 3 от договора, съответно ако при изчисляването му те не се вземат предвид“.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Л. Б. Б.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 евро, вносим от ищцата по платежна сметка на Софийския районен съд в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото определение.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Ищцата твърди, че на 20. 10. 2023 г. е сключила с ответното дружество договор за паричен заем № ***. Според уговореното между страните по договора ответното дружество поело задължението да предостави на ищцата паричен заем в размер на 1 500 лева, а ищцата се задължила да възстанови тази сума на седем ежемесечни погасителни вноски, както и да заплати фиксирана годишна възнаградителна лихва в размер на 40, 32 %. Освен това съгласно чл. 4, ал. 1 от договора ищцата трябвало да предостави в 3-дневен срок персонално обезпечение (банкова гаранция или поръчител, отговарящ на редица условия). При неизпълнение на последното задължение страните се съгласили ищцата да дължи неустойка в размер на 416 лева и 14 стотинки, чието заплащане било разсрочено съгласно погасителния план. Наред с това ищцата поела задължението да заплати и такса за експресно разглеждане в размер на 722 лева и 82 стотинки, чието заплащане страните също разсрочили успоредно с вноските за главница, възнаградителна лихва и неустойка. При това положение според посоченото в договора за паричен заем годишният процент на разходите възлизал на 48, 99 %.

Ищцата излага твърдения, че уговорката за неустойка е нищожна, като излага подробни съображения, че тя не изпълнява типичните за една неустойка функции, като се позовава на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 2010 г. по тълк. дело № 1 от 2009 г. на ОСТК на ВКС. Оспорва клаузата за неустойка и като недействителна поради неравноправност на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Излага подробни съображения, че задълженията за неустойка и такса за експресно разглеждане всъщност съставлявали разходи по кредита, които е трябвало да бъдат отчетени при изчисляването на годишния процент на разходите. Освен това намира, че не е достатъчно в договора да бъде посочена сама по себе си величината на годишния процент на разходите, ами трябвало освен това да бъдат изрично и изчерпателно посочени и всички разходи, които длъжникът щял да направи и които били отчетени 3 при формирането му, така че потребителят да бъде информиран как е образуван годишният процент на разходите и каква е общо дължимата сума по договора и да може да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Относно експресното разглеждане обосновава, че ставало въпрос за допълнителна услуга, която по естеството си представлявала действие по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и следователно противоречала на закона.

Иска от съда да прогласи нищожността на целия договор за паричен заем на основание чл. 26 ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 ЗПК. Евентуално иска от съда да прогласи нищожността на уговорките на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от него. Претендира разноски.

Ответникът намира исковата молба за нередовна поради липса на изрично упълномощаване за подаване на искова молба, непосочване на актуалния управител на ответника, както и поради противоречи между обстоятелствена част и петитум, което го затруднявало да организира защитата си. По същество оспорва предявените искове като неоснователни. Признава, че е сключил съответен договор за паричен заем с ищцата. Излага доводи, че кредитодателят има право да иска обезпечаването на задълженията по предоставените от него заеми, че не е принуждавало ищцата да сключва договора, че непредосавянето на обезпечение поставяло сериозна несигурност пред кредитора дали щял да успее да събере сумата по предоставения кредит. Изтъква, че ищцата е имала възможността да се откаже от договора в 14-дневен срок съгласно чл. 29 ЗПК, за която възможност била информирана както със стандартния европейския формуляр, така и със самия договор. Отрича да е налице заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК или заблуждаваща търговска практика. Изтъква, че съгласно чл. 19, ал. 3 ЗПК неустойката не следвало да се включва в разходите по кредита. Противното било неправилно и щяло да въведе в заблуждение потребителя относно действителният годишен процент на разходите, изчислен към момента на сключването на договора. Оспорва също така твърденията на ищцата във връзка с клаузата за такса за експресно разглеждане. Развива доводи, че съответната услуга се предоставяла по избор на потребителя и се извършвала преди сключването на договора, поради което не попадала в приложното поле на забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Цената на услугата е била ясно посочена и ищецът не е бил заблуден за нея, поради което уговорката за такса за експресно разглеждане не противоречала и на добрите нрави. Понеже ставало въпрос за допълнителна услуга, избрана доброволно от потребителя, то тя не следвало да се включва при изчисляването на годишния процент на разходите. Иска от съда да върне исковата молба и да прекрати производството като недопустимо. Ако съдът прецени, че производството било допустимо, то иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави евентуално оспорване на основанието за предоставянето на безвъзмездна правна помощ в полза на ищцата, във връзка с което се позовава на съдебна практика на националните съдилища и на Съда на Европейския 4 съюз.

Ищцата предявява обективно евентуално съединени установителни искове с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ и следователно ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 20. 10. 2023 г. страните са сключили договор за паричен заем № ***.

УКАЗВА на ищцата, че е в нейна тежест да установи при условията на пълно и главно доказване което и да е от основанията за нищожност на договор за паричен заем № *** от 20. 10. 2023 г., съответно на уговорките на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от него. УКАЗВА на уговорките на договор за паричен заем № *** от 20. 10. 2023 г., в частност чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от него, са били индивидуално уговорени, във връзка с което не сочи доказателства.

УКАЗВА на страните, че настоящият съд и следващите инстанции ще следят служебно за нищожността на правните сделки или отделните техни уговорки, които са от значение за спора, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да изразят становища и да посочат доказателства във връзка с възможната нищожност на съответните сделки и уговорки до края на първото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

5

ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.