Определение № 7 от 15.01.2021, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№7 гр. Бургас , 15.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20202100502273 по описа за 2020 година

Производството по делото е по реда на чл.274-279 ГПК.

Постъпила е частна жалба от К. Д. Д. от гр.Свети Влас, ул.“И.“ № *, ет.*, ищец по гр.д.№ 1337/2020 г. по описа на РС-Бургас, подадена чрез пълномощник адв.Соня Скъпиева, против определение № 4920/09.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 1337/2020 г. по описа на РС – Бургас, с което производството по същото дело е прекратено, поради недопустимост на предявения иск.

Постъпила е и частна жалба от А. Н. К. от с.Равда, общ.Н., ул.“С.“ № *, подадена чрез пълномощник адв.Светлана Добрева, против определение № 5114/14.07.2020 г. по гр.д.№ 1337/2020 г. по описа на РС-Бургас, с което на основание чл.81 ГПК съдът е осъдил А. Н. К. да заплати на К. Д. Д. сумата от 1057.10 лв. за направените по делото разноски, като е оставил без уважение искането й за присъждане на разноски по делото.

І. В частната жалба на К. Д. се изразява недоволство от обжалваното определение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя, съдът неправилно е прекратил производството по делото, приемайки, че предявеният иск е недопустим. В тази връзка се сочи, че в исковата молба ясно е заявен повода за завеждане на отрицателния установителен иск – снабдяването на ответниците с изпълнителен лист и образуваното въз основа на него изпълнително дело № 102/2020 г. на ДСИС при БРС. Сочи се, че по жалба на ищеца е постановено определение № ІV-1312/22.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 1054/2020 г. на БОС, с което е отменено разпореждането от 04.09.2019 г. по гр.д.№ 571/2009 г. на НРС за издаване на изпълнителния лист за присъдена издръжка за детето Й. Д. и именно поради тази причина е прекратено и изп.дело № 102/2020 г. Твърди се, че във връзка с прекратеното изпълнително дело ищецът е заявил оттегляне на исковете си спрямо А. К., на иска си спрямо Й. Д. за сумата от 1707.60 лв. – законна лихва, както и на иска си за 1 таксите и разноските по изпълнението. По този начин, според жалбоподателя, предмет на делото е останал единствено иска му с правно основание чл.124 ГПК против ответницата Й.

Д. за установяване, че ищецът не й дължи сумата от 6370 лв. месечна издръжка за периода м.декември 2009 – 23.07.2017 г., като се счита за неправилен извода на съда, че това съставлявало нов отрицателен иск, какъвто не бил заявен самостоятелно в производството и за който липсвал правен интерес. В тази връзка, в жалбата се сочи, че изпълнителното дело в случая е било само повод за образуване на настоящото дело и с прекратяването му не е отпаднал правния интерес на ищеца да установи, че за конкретния период не дължи присъдената издръжка, тъй като с отговора ответницата Д. вече е оспорила твърденията му за недължимост на издръжката. Според жалбоподателя, ответницата Д. може да се снабди с изпълнителен лист и отново да се наложи воденето на исково производство за установяване недължимост на издръжката, поради което счита, че за него е налице правен интерес от продължаване на делото и от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, тъй като така ще се разреши породения правен спор между страните и няма да е необходимо провеждането впоследствие на друго производство, а и по настоящото дело той вече е заплатил държавна такса и съдебни разходи и не се налага такива разходи да бъдат правени в друго производство. По горните съображения, моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Приложени са писмени доказателства.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от Й. К. Д. и А. Н. К., с който частната жалба се оспорва като неоснователна. Изразява се съгласие с изводите на районния съд за липса на правен интерес за ищеца, като се сочи, че предявеният иск е заведен по повод на изпълнителното дело, образувано по конкретно издаден изпълнителен лист и няма как производството по делото да продължи на друго основание и за друг размер, тъй като това би било изцяло нов иск. Молят въззивния съд да остави без уважение частната жалба и да потвърди определението на БРС за прекратяване на делото. Претендира се присъждане на разноските в настоящото производство.

ІІ. В частната жалба на А. К. се изразява недоволство от обжалваното определение по чл.81 ГПК, с което са разпределени разноските между страните, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че ответниците имат право на разноски при прекратяване на делото, но БРС неправилно е приложил нормата на чл.78 ГПК и е смесил двата й фактически състава, като вместо да приложи чл.78, ал.4 ГПК, съдът се е позовал на чл.78, ал.2 ГПК, касаещ друга хипотеза, за което в жалбата са изложени съображения и се цитира съдебна практика. Сочи се също, че неправилно БРС е възложил изцяло намалените на основание чл.78, ал.5 ГПК разноски в тежест на жалбоподателката, след като ищецът е оттеглил частично исковете си. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови ищецът да заплати на ответницата направените по делото разноски и в двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от К. Д. Д., в който са изложени 2 съображения за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното определение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбите, доказателствата по делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Районният съд е сезиран с искова молба от К. Д. против А. К. и Й. Д., за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответниците сумата от 6370 лв. – дължима месечна издръжка в размер на 70 лв. за периода от м.декември 2009 г. до 23.07.2017 г. и сумата от 1707.60 лв. – законна лихва, за които суми е издаден изпълнителен лист № 621/05.09.2019 г. по гр.д.№ 571/2009 г. по описа на РС-Несебър и е образувано изпълнително дело № 102/2020 г. по описа на ДСИС при БРС, както и начислените по изпълнителното дело суми от 847.62 лв. – такса по чл.53 ТДТГПК, 60 лв. – разноски по изпълнителното дело, 1.77 лв. – лихви и 500 лв. – адвокатско възнаграждение. Ищецът е изложил твърдения, че гражданският му брак с ответницата К. е прекратен с решение по гр.д.№ 571/2009 г. на НРС, с което е осъден да заплаща на дъщеря си Й. месечна издръжка в размер на 70 лв. За събиране на присъдената издръжка ответниците се снабдили с изпълнителен лист от 05.09.2019 г., въз основа на който е образувано изп.дело № 102/2020 г. на ДСИС при БРС, като на 18.02.2020 г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение, съгласно която задължението му по изпълнителното дело възлиза на 9 486.99 лв. Ищецът твърди, че не дължи търсената издръжка, тъй като от м.септември 2010 г. до навършване на пълнолетие дъщеря му Й.

(втората ответница) е живяла при него и фактически той е упражнявал родителските права, като е осигурявал и необходимата й издръжка, поради което е изпълнил задължението си и не дължи неговия паричен еквивалент. Твърди се също, че от влизане в сила на съдебното решение по гр.д.№ 571/2009 г. на НРС до снабдяването на взискателя с изпълнителния лист през 2019 г. и образуване на изпълнителното дело през 2020 г. са изминали повече от 10 години, поради което е изтекла общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД за събиране на вземането, същото е погасено по давност и не е следвало да се образува изпълнително производство, като снабдяването с изпълнителния лист е станало след изтичане на давностния срок за вземането. Предвид горното, отправеното до съда искане е да приеме за установено, че ищецът не дължи на ответниците сумите за издръжка и законна лихва по изпълнителния лист от 05.09.2019 г., за събирането на които е образувано изп.дело № 102/2020 г. на ДСИ при БРС, както и таксите и разноските по изпълнението. Претендирани са разноски.

Така предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК.

В депозирания писмен отговор ответниците са оспорили иска като неоснователен.

Посочили са, че в молбата им за образуване на изпълнителното дело издръжката се търси само за пет години назад, поради което възражението на ищеца за погасяване на вземането по давност било неоснователно. Оспорили са и твърденията на ищеца, че ответницата Д. е живяла при него за посочения в исковата молба период, както и доводите му за недължимост 3 на издръжката, за което са изложени съображения. Претендирани са разноски.

В първото съдебно заседание, проведено на 09.07.2020 г., ищецът е представил Постановление от 17.06.2020 г. на ДСИ при БРС, издадено по изп.дело № 102/2020 г., влязло в сила на 08.07.2020 г., с което изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.4 ГПК, тъй като с определение № 1312/22.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 1054/2020 г. на БОС е отменено разпореждането от 04.09.2019 г. по гр.д.№ 571/2009 г. на НРС за издаване на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. От представеното към частната жалба определение № 1312/22.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 1054/2020 г. на БОС е видно, че същото е постановено по повод подадена от ищеца К. Д. жалба против издаването на изпълнителния лист, като разпореждането на НРС от 04.09.2019 г. е отменено, поради това, че от 23.07.2017 г. детето Й. Д. вече е била пълнолетна и към датата на заявлението – 04.09.2019 г. тя е била легитимирана да поиска издаване на изпълнителния лист, а не нейната майка.

В същото съдебно заседание, ищецът е заявил, че има интерес от водене на делото, тъй като не дължал издръжка за периода от м.декември 2009 г. до навършване на пълнолетие на детето – 23.07.2017 г. Наред с това, ищецът е направил изявление за оттегляне на исковата си претенция спрямо ответницата К. и на претенцията за заплащане на законна лихва, присъдена с изпълнителния лист в размер на 1707.60 лв., както и на претенцията за заплащане на разноските по изпълнителното дело.

С протоколно определение № 4920/09.07.2020 г., постановено в откритото съдебно заседание на същата дата, БРС е прекратил производството по делото, поради недопустимост на иска. Съдът е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК и тъй като към настоящия момент изпълнителното производство е прекратено, за ищеца липсва правен интерес от водене на иска. Приел е също, че дори и да се приеме с оглед частичното оттегляне на претенциите, че предмет на делото е установяване недължимост на издръжката на детето за периода от м.декември 2009 г. до 23.07.2017 г., то тази претенция съставлява нов отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, какъвто не е бил заявен самостоятелно в производството и от воденето на който за ищеца също липсва правен интерес, тъй като не се твърди и не се установява ответницата Й. Д. да е предявила претенция за заплащане на издръжка в горния период спрямо К. Д.

В съдебното заседание страните са направили и искания за присъждане разноските по делото, като БРС е обявил, че по тези ще се произнесе в закрито съдебно заседание. Така, с определение № 5141/14.07.2020 г., постановено на основание чл.81 ГПК, БРС е разпределил отговорността за разноските, като е осъдил ответницата А. К. да заплати на ищеца К. Д. сумата от 1057.10 лв. за направените от него разноски по делото и е оставил без уважение искането на ответниците за присъждане на разноски. Съдът е приел, че ответницата К. дала повод за завеждане на делото, като е депозирала молба за издаване на изпълнителен лист за присъдената издръжка и по нейна молба е образувано изпълнителното дело, което впоследствие е било прекратено, поради отмяна на разпореждането за издаване на изпълнителния лист от страна на Бургаския окръжен съд. Поради това, анализирайки 4 разпоредбите на чл.78, ал.4 и чл.78, ал.2 ГПК и по аргумент от противното, районният съд е приел, че К. е дала повод за завеждане на делото и следва да отговаря за сторените разноски от ищеца. В тази връзка, БРС е обсъдил направеното от ответницата възражение по чл.78, ал.5 ГПК и е преценил, че платеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед материалния интерес и степента на фактическа и правна сложност на делото, поради което е намалил същото до минималния размер от 734 лв., съобразно чл.7, ал.2, т.3 НМРАВ.