Решение № 2894 от 15.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2894 гр. София, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело № 20221100105902 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 146 от ЗЗП, чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД и и чл. 86 от ЗЗД.

Ищците А. П. А. и Т. Д. А. твърдят, че на 23.03.2007г. сключили Договор за банков кредит № 18/23.03.2007г. в качеството на съпрузи и солидарно отговорни длъжници, с „Ейч Ви Би банк Биохим“АД, чиито правоприемник бил ответника „Уникредит Булбанк“ АД. По силата на споменатия договор за кредит, ищците получили от ответника сумата от 134 000 лева, при уговорени в договора за кредит условия. Страните постигнали съгласие за това, кредитът да бъде погасяван на равни месечни анюитетни вноски, дължими до 15 число на текущия месец. Кредитът бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот. Въпреки че според клаузата на чл.9, ал.1 от споменатия договор за кредит, размерът на лихвения процент бил уговорен на 7, 5% върху отпуснатата на кредит сума - в процеса на изпълнение на договора, банката- кредитор многократно увеличавала приложимия лихвен процент, мотивирайки тази своя правна възможност с предвидената от съдържанието на договорната клауза уговорка. Лихвата по кредита била определена неясно, формулирана като БЛП на банката минус 1, 684% т.е. изчислението на размера бил определен като „плаващ“, на неустановен и неразбираем за потребителя принцип. Въпреки нежеланието си, двамата ищци били принудени от обстоятелствата, да погасят предсрочно кредитното задължение, като на 12.02.2018г. те заплатили начислените от банката суми, но поддържат становището, че начислените над главницата анюитетни вноски били платени недължимо, въз основа на неравноправна и следователно- недействителна договорна клауза. Недължимо платена била и сумата, начислявана от банката- кредитор, за годишно управление на кредита, чиито 1 размер бил предвиден в договора за кредит, като 0, 20% върху размера на непогасената главница. В следствие на неправомерно завишените анюитенти вноски, ищците фактически били поставени в ситуация на невъзможност да погасяват съответната на уговореното поголяма част от главницата на кредита, според предвидения в погасителния план размер.

Вместо месечните вноски да покриват все по- голяма част от главницата по кредита, погашенията обхващали предимно лихвата и това довело до увеличение на споменатата такса. В подкрепа на изложените фактически твърдения, ищците посочват като неравноправни клаузи съдържащите се в договора за кредит чл. 9, ал. 1 от договорното съдържание, чл. 10, ал. 1, т.17 от договорното съдържание и чл. 24 от договорното съдържание. Според твърденията на ищците, споменатите клаузи попадали в хипотезата, уредена от чл. 143, т.10 и т.12 от ЗЗП, доколкото се твърди, че те не били не били индивидуално уговорени по см. на чл. 146, ал.2 от ЗЗП. Според ищците, споменатите три договорни клаузи също били в противоречие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., относно неравноправните клаузи в потребителските договори. През периода от сключването на договора на 23.03.2007г. до 12.02.2018г. В обобщение, двамата ответници твърдят да са заплатили недължимо, въз основа на посочените по- горе неравноправни ( недействителни) договорни клаузи, сума в общ размер на 46 519, 87 лева, включваща (според уточнителната молба вх. № 67937/19.10.2022г.) сбор от сумата 19151, 21 лева, представляваща договорна лихва и сумата 27 368, 66 лева, представляваща главница, сумата от 40 лева, представлаваща надплатена такса за управление на кредита, която е начислена за периода от 25.06.2015г. до даата на предсрочно погасяване на кредита на 12.02.2018г. и сумата от 760 лева, представляваща недължимо платена сума за главница при извършеното на 12.02.2018г. пълно предсрочно погасяване на кредита.

При изложените фактически твърдения - ищците претендират да бъде обявена на основание чл. 143 от ЗЗП нищожност на клаузата на чл. 9, ал. 1, на клаузата на чл.10, ал.1, т.17 и на клаузата на чл. 24 от Договор за банков кредит № 18/23.03.2007г., като бъде осъдено ответното дружество „Уникредит Булбанк“ АД, да заплати на ищците на основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД – недължимо платените в периода от 25.06.2015г. до 12.02.2018г., въз основа на посочените неравноправни (недействителни) договорни клаузи, сумата 19151, 21 лева, представляваща договорна лихва, сумата 27 368, 66 лева, представляваща главница, сумата от 40 лева представлаваща такса за управление на кредита и сумата от 760 лева, представляваща недължимо платена сума за главница при извършеното на 12.02.2018г. пълно предсрочно погасяване на кредита, както и законната лихва върху посочените суми, за периода от предявяването на иска до деня на окончателното плащане.

При условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата 19151, 21 лева, представляваща договорна лихва и сумата 27 368, 66 лева, главница - ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати същите суми, като заплатени без основание, поради грешни изчисления на размера на анюитентите вноски, в периода от 25.06.2015г. до 12.02.2018г., 2 както и законната лихва върху посочените суми, за периода от предявяването на иска до деня на окончателното плащане.

Ответникът „Уникредит Булбанк“ АД оспорва допустимостта, а при условията на евентуалност- оспорва основателността на предявените искове, като поддържа тезата, че не са налице юридическите факти, на които тези искове са основани.

Ответникът признава твърденията, че между праводателя му „Ейч Ви Би банк Биохим“АД и двамата ищци бил сключен процесния Договор за банков кредит № 18/23.03.2007г., чието изпълнение било обезпечено с ипотека върху недвижим имот, както и че кредитът е бил погасен предсрочно на 12.02.2018г.

При това обаче, ответникът оспорва иска, като на първо място посочва, че договорното съдържание, съдържащо споменатите в исковата молба и посочени като „неравноправни клаузи“ било изцяло заменено от договорното съдържание на Анекс №1 от 16.10.2013г. Анексът преуредил отношенията между страните още преди началото на посочения в исковата молба релевантен период 25.06.2015г. При това положение, считано от сключването и влизането в сила на Анекс от 16.10.2013г. - изпълнението на договора за кредит не било подчинено на посочените като неравноправни клаузи. Определянето на размера на платените след 16.10.2013г. погасителни вонски не е било основано на посочените като „неравноправни“ договорни клаузи. В споменатия анекс, механизмът на определяне на лихвения процент бил предоговорен по такъв начин, че да бъде приложим ясен и конкретен критерий. Твърди се, че лихвеният процент не е бил увеличаван едностранно от банката. Твърди се, че банката не е събирала такси при предсрочното погасяване на кредита, нито такси за управление на кредита.

Независимо от изложените съображения, ответникът оспорва приложимостта на Закона за защита на потребителите към процесния Договор за банков кредит № 18/23.03.2007г., тъй като твърди, че законът не е бил част от позитивното право към момента на сключване на договора.

Независимо от изложените съображения, ответникът оспорва тезата на ищците за противоречие на процесния договор с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., относно неравноправните клаузи в потребителските договори., тъй като твърди, че ищците не са сключили договора в качеството на потребители, като се има предвид изрично уговорената в чл.1 от договора за кредит цел на кредитирането – погасяване на старо кредитно задължение към друг кредитор и финансиране на стопанска дейност на кредитополучателя по програма „САПАРД“.

По изложените съображения, ответникът моли за отхвърляне на исковете, а при условията на евентуалност – релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност по отношение на претендираните вземания. С оглед очаквания от него благоприятен изход на процеса, ищецът претендира при отхвърляне на исковете- да му бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид 3 съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

При липсата на спор между страните в процеса и въз основа на допуснатите и приети без оспорване писмени доказателства, съдът приема, че на 23.03.2007г. ищците А. П. А. и Т.

Д. А. сключили Договор за банков кредит № 18/23.03.2007г. с „Ейч Ви Би банк Биохим“АД.

По силата на споменатия договор, ищците получили от ответника сумата от 134 000 лева, при уговорени в договора за кредит условия, която според чл. 1 от договора е предназначена /цит./„за пълно погасяване на отпуснат от „Банка ДСК“ по договор за кредит за закупуване на недвижим имот от 30.07.2004г.“, а „остатъкът от сумата се предоставя по разплащателна сметка на кредитополучателя след представяне на Договор за финансиране по програма САПАРД“.

Страните постигнали съгласие за това, кредитът да бъде погасяван на равни месечни анюитетни вноски, дължими до 15 число на текущия месец.

Кредитът бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот.

Съдържанието на договора за кредит сочи, че ищците са поели задължението в качеството на солидарни длъжници, а при това, въз основа на прието като доказателство удостоверение за сключен граждански брак се установява, че при сключване на договора кредитополучателите са били в граждански брак.

Извършената от съда справка в публичния информационен масив на ТР при Агенция по вписванията отчита служебно известния на съда факт, че „Ейч Ви Би банк Биохим“ АД е заличен търговец, чиито правоприемник е ответника „Уникредит Булбанк“ АД.

Съдържанието на приетия като доказателство Анекс №1 от 16.10.2013г. /стр.58-61 от гр. д. № 27121/2020г./ мотивира извода, че преди посочения в исковата молба период , страните по Договор за банков кредит № 18/23.03.2007г. са постигнали съгласие да преуредят цялостно /според § 5 от Анекса/съдържанието на вече възникналото кредитно правоотношение помежду им, отчитайки съдържанието и прилагайки вместо първоначалните уговорки на договора за кредит - клаузите на Общи условия при които „Уникредит Булбанк“ АД предоставя ипотечни кредити на физически лица /според § 4 от Анекса/ и индивидуално уговорените в анекса клаузи. Съдържанието на анекса посочва, че страните са постигнали съгласие да бъдат премахнати предвидените в първоначалния договор за кредит такса за администриране на кредита и комисионна при предсрочно погасяване на кредита.

Съдържанието на приетия като доказателство Анекс №3 от 20.02.2015г. /стр. 62-68 от гр. д. № 27121/2020г./ мотивира извода, че преди посочения в исковата молба период , страните по Договор за банков кредит № 18/23.03.2007г. са постигнали съгласие да преуредят съдържанието на вече възникналото кредитно правоотношение помежду им, съгласно съдържанието на анекса.

Съдържанието на приети като доказателства писмо с изх. № 02-2600/785/24.02.2022г. на ДФ „Земеделие“ и Договор № 3202/01.10.2007г. за предоставяне на финансова помощ 4 при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието в селските райони на РБ /САПАРД/ установяват, че в качеството си на ЕТ „АПА- А. А.“ със сметка в „Ейч Ви Би банк Биохим“АД - ищецът А. П. А. и ползвал безвъзмездна финансова помощ за закупуване на елитни племенни юници.

В хода на съдебното дирене са изслушани и приети заключенията на основна и допълнителна съдебно- икономически експертизи, изготвени от вещо лице Л. Б., които мотивират следните изводи относно правнозначимите факти:

Общият размер на паричните суми, които са постъпили по определената за обслужване на процесното кредитно правоотношение разплащателната сметка включва: сумата от 147 434, 66 лева главница, сумата от 93 235, 22 лева възнаградителна лихва, сумата от 3 822, 22 лева лихва за просрочена главница, сумата от 4 572, 57 лева законова лихва, сумата от 2 980, 24 лева обезщетителна лихва /неустойка/ за просрочена главница, сумата от 2 296, 94 лева обезщетителна лихва/ неустойка/ за просрочена лихва, сумата от 2 24 лева периодична такса- просрочени компоненти, сумата от 1094, 04 лева периодична такса и сумата от 2 023, 15 лева преструктурирани лихви за просрочие за минал период.