Решение № 920 от 14.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 920 гр. Пловдив, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255300501317 по описа за 2025 година

Постъпила е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Ю.К. чрез юрк.Х. Х. против решение №769/24.02.2025 г. по гр.д.N15797/2023г. на ПРС, 25 гр.с., с което е отхвърлен предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД да се признае за установено, че К. Х. В., ЕГН **********, с адрес: *** , за признаване за установено, че ответникът К. Х. В. дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив сумата от 1536,26 лева, представляваща неплатена сума за предоставени ВиК услуги за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 01.11.2017 г. до 08.06.2023 г. за обект, находящ се в ***, както и сумата в размер на 298,37 лева – представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 28.02.2018 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 22.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 4720/12.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9129/2023 г. на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр.с. Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението, направено е искане за неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се уважат предявените искове и да се присъдят разноските по делото, както и юрисконсултско възнаграждение; че неправилно РС приел, че липсва облигационна връзка между страните. Ноторно известен факт е, че ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕООД е оператор и съгласно чл. 198 от Закона за 1 водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора. По делото е постъпила декларация по чл. 14 ЗМДТ, подадена от Х. Р. В., който, видно от приетото по делото Удостоверение за наследници е починал на 7.8.2018 г. и е оставил като наследник ответника по делото. При липса на други противопоставими доказателства, като че същият има вписан Отказ от наследството или е приел същото по опис, следва да се приеме, че същият е придобил правото на собственост върху процесния водоснабден имот.

От горното следва, че същият притежава качеството на „потребител на ВиК услуги“ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/ 14.9.2004 г. и чл. 2, ал. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор гр. Пловдив във вр. с § 1, т. 2 от ПЗР на ЗРВКУ. Неоснователен е изводът на съда, че щом като има подадена декларация за адрес на имота, че не можело да се докаже собственост, тъй като на един административен адрес може да има различни държатели на вещни права. Що се касае до големия брой на регистрирани лица на адреса, то в настоящия случай това е било неотносимо, тъй като адресната регистрация не доказва притежание на вещни права, както и не доказва наличие на облигационни отношения с ВиК оператора. Ответната страна не е представила по делото никакви противопоставими доказателства, които да доказват прехвърляне на вещните права от страна на наследодателя или на наследника. Неправилно съдът е приел, че не е доказан начинът на отчет и доставените ВиК услуги. От събраните гласни доказателства се установява, че инкасаторът за част от периода е извършил отчет на потребените Вик услуги за имота. Инкасаторката е заявила, че е събрала информация от съседи колко души обитават имота към момента на отчитането му, не е получавала информация дали потребителят е изпълнил задължението си да монтира водомер в имота. Информацията, че няма монтирано измервателно устройство е била установена от предходни проверки на имотите, находящи се на този адрес. От приложените карнети и разпита на свидетеля се установило противоправното поведение на ответника, че не е осигурен редовен достъп и че не е монтиран водомер. Не са постъпили по делото други доказателства за броя на живущите или че има монтирано устройство в имота.

Претендира за разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. Г. П., служебен защитник на въззивемия К. Х. В., с който се оспорва жалбата, иска се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Счита се, че не е доказана облигационна връзка между ищцовото дружество и ответника. От писмените доказателства се установява, че на въпросния адрес, на който се намира имотът са регистрирани много лица, сред които обаче не фигурира името на ответника. За въпросния имот са били подавани данъчни декларации от съвсем различно лице - С. С. и са посочени съвсем различни лица за собственици.

Ищецът следва да установи в условието на пълно и главно доказване всички факти и обстоятелства, на които основава претенциите, а не да се позовава на предположения и найразлични житейски хипотези. Неоснователно е оплакването, че ответникът не е представил доказателства за прехвърляне на вещни права, тъй като върху него не лежи доказателствената тежест да доказва отрицателен факт. Ищецът не е доказал по какъв начин е отчитал точно по 10 куб.м. вода за двама обитатели.

2

По направените доводи и оплаквания съдът намира за установено следното:

Предявени са искове с пр.осн. чл. 422, вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПКпо ч.гр.д.№9129/2023 г. на ПРС, 21 гр.с., с която е разпоредено длъжникът К. В. да заплати на ВИК ЕООД да заплати на дружеството сумите 1536,26 лв. – главница - неплатена консумирана питейна и отведена канална вода за периода 1.11.2017-8.6.2023 г за обект , находящ се в ***, сумата 298,37 лв. – обезщетение за забава за периода 28.2.2018-31.3.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението -22.6.2023 г., както и разноските по делото в размер на 436,69 лв.

Заповедта е връчена при условията на чл.47ал.5 ГПК и РС е дал 1-месечен срок на ВИК да предяви иск за вземането си, поради което е образувано настоящето производство.

В ИМ се сочи, че ответникът фигурира като потребител на ВИК с №**********, поради което счита, че същият има качеството на потребител като собственик/ползвател на имота като наследник на починалия Х. Р. В. /поч.2018 г./; тъй като за процесния период в имота нямало измервателно устройство, съгласно чл.25, ал.8, а задължение на потребителя е поставянето и подмяната на измервателните устройства е задължение на потребителите на ВИК услуги, било начислявано по 5куб.м. на човек месечно, илиза двама души - по 10 куб.м. на месец.

Ответникът, чрез назначения му особен представител адв.Г. П. – оспорва предявените искове по основание и размер, направил е възражение за погасяване на вземането за главница и лихви по давност.

РС е отхвърил иска по мотиви, че не е доказано ответникът да притежва качеството „потребител на ВиК услуги“, че – не са събрани доказателства, че К. В. е собственик на имота или че му е учредено вещно право на ползване. От община Пловдив, Дир“МДТ“ са постъпили 4 бр. данъчни декларации, но от друго лице; в декларацията от 31.03.1998 г., подадена от наследодателя Х. В., същият е посочил , че е съсобственик на имота заедно със съпругата си. От приетото по делото удостовение за н-ци 8л.143 от д.РС/ е видно, че Х. В. е починал на 7.8.1998 г., съпругата му Н. В. също е починала /2018 г./.

От представените по делото доказателства се установява, че:

По делото са изискани и представени данъчните декларации по чл.14 от ЗМДТ за процесния имот, подадени в данъчната служба на Община Пловдив. От наследодателя на ответника – Х. Р. В. е била подадена данъчна деклрация от 31.3.1998 г. за имот на ***. В декларацията е записано, че се касае за двуетажна къща- жилище с ЗРП 32 кв.м., собственост Х. В. и съпругата му. За същият имот е деклариран по чл.14 от ЗМДТ с декларация от С. И.

С., подадена на 16.11.2017 г./л.74 и сл. от д.РС/, в която къщата е декларирана като собствена- по 1/3 ид.ч. на: С. И. С., А. С. А. и Н. С. М., като само първите двама са декларарали, че живеят на адреса. На л.94 е подадена корегираща декларация от С. С., в която като собственици на адреса са записани десет души, от които като живущи на адреса са посочени само С. С. и А. А.. От община Пловдив, /л.163 от д.РС/ е постъпило писмо, в 3 което е посочено, че по постоянен адрес на *** са регистрирани 31 лица, а по настоящ адрес -28 лица. По делото е прието заключението от 20.01.2025 г. на ВЛ Й. П. по назначената от ПРС ССЕ, от която се установява, че за периода от 01.11.2017 – 8.6.2023 г. не са извършени плащания от К. Х.В., акто и че размерът на задълженията за процесния период са в размер на 1536,26 лв.- главница, 298,37 лв.- мораторна лихва за периода 28.2.2018 -31.05.2023 г., а за 3 години наз от даадта на подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 225.6.2023 г. задължението възлиза на 852,37 лв.- главница, и 76,97 лв.- мораторна лихва за периода 30.9.2020-31.3.2023 г. По делото е разпитана свидетелката М. Д. Й. – инкасатор във ВиКПловдив, която е отчитала водата на обекта от юни 2019 г. до ноември 2019 г., който попада в през процесния период /01.11.2017-08.06.2023 г.. М. Й. установи, че неси спомня дали е имало монтиран водомер в имота; изършвала е отчет по Тарифа за 2 души, установила е по информация от съседи, че в къщата живеят 2 души, не е била допускана до обекта.

Не се спори по делото, че за процесния период за процесния имот отчитането е извършвано чрез служебно начисляване на количества вода на база липса на измервателно устройство, приложена е разпоредбата на чл. 25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 ОУ, съгласно които при липса на измервателно устройство се начисляват по 5 кубика за нетоплофицирано жилище и 6 кубика на обитател за топлофицирано жилище.

При тези данни ПОС намира, че не се установи процесната жилищна сграда ответникът К. В. да е собственик на имота или да е ползувател на ВиК услуги в процесния имот. Декларацията на неговия населдодотел е от 1998 г., далече преди процесния период, докато декларациите, подадени от С. В., които касаят процесния имот, обхващат процесния период.

При тези данни ПОС намира, че не е доказано качеството ва въззиваемия на „потребител на питейна и отведена вода“ в процесния имот за исковия период, тъй като длъжникът К. В. не е бил намерен на адреса в заповедното и исковото производство, като и че има данни, че живее в чужбина, не е доказано, че той е живял в имота през исковия период, напротив, по делото са представени доказателства, че в процесния имот през исковия период в имота живеят и ползват ВиК услуги други лица.

По изложените съображения се налага изводът, че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни – исковете са недоказани по основание и размер.

До същите изводи е достигнал РС, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. На служебния защитник на въззиваемият адв.Г. П. с протоколно определение от 9.6. 2025г. е разпоредено да се изплатят 400 лв. адвокатско възнаграждение от внесения депозит.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №2936/26.06.2023 г. по гр.д.N5208/2022г. на ПРС, 24 гр.с.

4

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5