Решение № 637 от 26.06.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 637 гр.Пловдив, 26.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 29.05.2020г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

ИВАН

АНАСТАСОВ при участието на секретаря: Валентина Василева като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 172/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от И.Г.Ч., Г.Х.Ч., К.Х.Ч., Г.И.Ч. и А.А.Ч., в качеството им на ответници по първоинстанционното дело, против решение от 03.04.2019г. по гр.д. № 16749/2017 г. на ПдРС, ХІІІ гр.с., поправено с решение № 4641/05.12.2019г. по гр.д. № 16749/2017 г. на ПдРС, ХІІІ гр.с., в частта, с която е отхвърлено искането на Г. и А. Ч. за намаляне на завещателното разпореждане, направено от Г.И.Ч. в полза на А.Г. К. със саморъчно завещание от 21.01.2014г. до размер на запачената част на Ж. П. Ч.. Също така се иска обжалваното решение да бъде изменено в частта относно квотите, при които е допусната делбата, като са посочени изрично квотите, които жалбоподателите считат за правилни, а именно: 9/48 за А. К., 5/48 ид.ч. общо за Г.Х.Ч. и К.Х.Ч., 5/48 ид.ч. за Г.И.Ч. и общо 29/48 ид.ч. в режим на СИО за Г.И.Ч. и за А.А.Ч.. Във въззивната жалба се сочи че погрешно първоинстанционният съд е приел, че не е направено искане от жалбоподателите за възстановяване на запазената част на преживялата съпруга. Излагат се подробни твърдения относно това кога и как е направено такова искане.

Първоинстанционното решение не се обжалва в частта, в която е отхвърлен иска за делба по отношение на жалбоподателя И.Г.Ч., като се сочи, че РС правилно е констатирал, че той се е разпоредил с възстановената запазена част.

Въззиваемата А. К., чрез пълномощникът й адв.И.Н., оспорва въззивната жалба като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Обжалваното решение е постановено в първа фаза на съдебна делба, т.е. в производство по допускане на делбата. Първоинстанционното дело е образувано по искова молба на А.Г.

К. против И.Г.Ч., Г.Х.Ч. и К.Х.Ч., с която е предявен иск за делба на апартамент № 20, находящ се на трети етаж, вход „Б“ на жилищен блок № 5, комплекс ****, със застроена площ от 85.54 кв.м., състоящ се от три стаи и кухня, ведно с прилежащото към апартамента избено помещение № 4 и съответните идеални части от общите части на сградата. Процесният имот бил придобит от наследодателите на страните Г.И.Ч. и Ж. П. Ч. по силата на договор от 05.06.1967г., с който СУ„Жилищно строителство“ при ГОНС- гр.**** продало ¾ ид.ч. на Г.И.Ч. и ¼ ид.ч. на Ж. П. Ч.. Със саморъчно завещание наследодателят Г.И.Ч. оставил цялото си движимо и недвижимо имущество, в това число и процесния имот, на А.Г. К., като по този начин тя придобила ¾ ид.ч. от апартамента от баща си, а след смъртта на майка си Ж. Ч., починала на 18.06.2017г., още 1/3 ид.ч. от притежаваните от последната ¼ ид.ч. от имота / 1/12 ид.ч./.

С отговора на исковата молба, подаден от И., Г. и К. Ч., е заявено възражение за недопустимост на делбата, тъй като с два договора за дарение и за покупко- продажба, оформени с нотариални актове №№ 75 и 76 от 2016г., идеални части от правото на собственост върху апартамента придобил Г.И.Ч., както и в режим на СИО и неговата съпруга А.А.Ч.. Оспорва се А. К. да е придобила ¾ ид.ч. от имота по завещание от баща си, тъй като същият не е притежавал толкова идеални части от имота. Твърди се, че, тъй като процесният имот е закупен по време на брака между Ж. и Г. Ч., всеки един от тях е придобил по 1/2 ид.ч. Излагат се доводи, че не било възможно съпрузите да са придобили имота при различни права, доколкото е приложим института на семейната имуществена общност. Твърди се също така, че ищцата не е придобила по наследство идеални части от процесния имот от соята майка Ж. Ч., тъй като последната приживе се разпоредила с притежаваните от нея идеални части от имота в полза на Г.И.Ч.. Оспорена е автентичността на представеното с исковата молба завещание в полза на ищцата, като се твърди, че имената и подписа на завещателя не са положени от същия.

Алтернативно се твърди, че завещанието е нищожно поради липса на воля у завещателя, тъй като девет дни преди датата на завещанието той бил в тежко здравословно състояние. Завещанието му било продиктувано и, ако въобще то било подписано от него, това било сторено под принуда. Прави се искане за намаляване на завещателно разпореждане до запазената част. С оглед на твърдението за придобиване на делбения имот в режим на СИО между Ж. и Г. Ч., при валидно завещателно разпореждане се иска делбата да бъде допусната при следните квоти: за А.Г. К. 9/48 ид.ч., за Г.Х.Ч. и К.Х.Ч. в общ дял 5/48 идеални части и Г.И.Ч. и А.А.Ч. общо 34/48 ид.ч., от които 5/48 ид.ч. лични на съпруга и 29/48 ид.ч. СИО.

С определение от 17.01.2018 г. като страни по делото са конституирани Г.И.Ч. и А.А.Ч..

Отговор на исковата молба е подаден и от новоконституираните ответници Г.И.Ч. и А.А.Ч., в който са изложени същите твърдения и доводи, както в отговора от първоначалните ответници.

И с двата отговора е заявено искане за намаляване на завещателното разпореждане на Г.Ч. до размер на запазената част, като е мотивирано, каква е била разполагаемата част в хипотезата на придобиване на имота в режим на СИО, каква е запазената част на А. К. от наследството и какво е придобила същата по наследство и по завещание.

Между страните е безспорно, че по време на сключване на договор от 05.06.1967г., имащ за предмет делбения апартамент, приобретателите Г.И.Ч. и Ж. П. Ч. са били в граждански брак, което обстоятелство косвено се установява и от текста в договора, изписан от името на Г.Ч., че предоставя ¼ ид.ч. от имота на съпругата си Ж. Ч.. Институтът на семейната имуществена общност е въведен за пръв път с приемане и влизане в сила на разпоредбата на чл.13 от СК от 1968г. / отм./, съгласно която разпоредба, недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Никоя от страните в настоящето производство не оспорва констатациите на първоинстанционния съд за това, че, макар договорът за покупко- продажба да е сключен през 1967г., делбеният имот е придобит в режим на СИО. По този въпрос следва да се има предвид, че, съгласно чл.103 от ПЗР на СК от 1968г., правилата на същия кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове.

СИО е прекратена със смъртта на Г.И.Ч. на 29.01.2014г., като, съгласно чл.28 от действащия СК от 2009г., при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Г.И.Ч. е оставил за свои наследници по закон Ж. П. Ч.- преживяла съпруга, починала на 18.06.2017г., А.Г. К.- дъщеря, И.Г.Ч.- син, и Г.Х.Ч. и К.Х.Ч.- внуци, наследници по заместване на починалия през 2012г. техен баща Х. Г.Ч.. Съгласно чл.5 и чл.9 от ЗН, децата на наследодателя наследяват по равно, а съпругът наследява част равна на частта на всяко дете. При това положение дяловете на наследниците са следните: по 1/8 ид.ч. за А.Г. К. и И.Г.Ч., по 1/16 ид.ч. за внуците Г.Х.Ч. и К.Х.Ч. и 1/8 ид.ч. за преживялата съпругата Ж. Ч., като конкретно от делбения имот тя притежава в лична собственост още 4/8 ид.ч..

Страните по настоящето дело не оспорват и констатациите на първоинстанционния съд относно действителността на универсалното саморъчно завещание от Г.И.Ч., с дата 21.01.2014г., по силата на което А.Г. К. е придобила ½ ид.ч. от процесния имот. Във връзка с действителността на завещанието следва само да се отбележи, че по първоинстанционното дело е прието заключение по СГЕ, от което категорично се установява, че ръкописният текст и подписа, положен за завещател, са изпълнени от Г.Ч..

С нот.акт № 175/15.09.2016г. Ж. П.

Ч. е продала 5/8 ид.ч. от процесния имот на своя внук Г.И.Ч., включващи и наследствената 1/8 ид.ч., която е накърнена от завещанието. На л.48 по първоинстанционното дело е налице удостоверение за сключен граждански брак, видно от което към 15.09.2016г. Г.И.Ч. е бил в граждански брак с А.А.Ч.. С нот.акт № 174/15.09.2016г. И.Г.Ч. е дарил на сина си Г.И.Ч. наследствената си 1/8 ид.ч. от апартамента.

Заявеното от ответниците по първоинстанционното дело искане завещателното разпореждане подлежи на тълкуване, защото не е налице изрично изявление от всеки един от тях поотделно в тази насока. На л.3 от отговора на исковата молба / л.41 и сл. по първоинстанционното дело/, подаден, както от името на наследниците по закон, така и от името на приобретателите по нот.акт № 174/15.09.2016г. и нот.акт № 175/15.09.2016г.- Г. и А. Ч., изрично е записано „Правим искане за отпадане на завещателното разпореждане до размера на запазената част на наследниците по закон.“ Отделно е подаден отговор и само от Г. и А. Ч., но той е с идентично съдържание. Съгласно т.3, б.“б“ от Постановление № 7/1973г. на Пленума на ВС, „Правото да се иска възстановяване на запазена част може да бъде упражнено както от наследника с право на запазена част, така и от неговите наследници. То не може да бъде упражнено от други приобретатели на наследствени права, освен ако изрично им е прехвърлено“. Правоприемниците на припадащата се по наследство на Ж. Ч. 1/8 ид.ч. Г. и А.

Ч. не могат да упражнят правото на възстановяване на нейната запазена част, защото то не им е прехвърлено. Съсобствениците, легитимиращи се като такива в качеството им на наследници по закон на Ж. Ч.- И.Г.Ч., Г.Х.Ч. и К.Х.Ч., обаче могат да искат възстановяване запазената част от наследството, полагаща се на тяхната майка и баба. Договорите за дарение и за покупко- продажба по нот.акт № 174/15.09.2016г. и нот.акт № 175/15.09.2016г. не са породили вещно-прехвърлително действие по отношение на идеалните части, припадащи се на прехвърлителите по наследство от Г.И.Ч., тъй като обявеното на 04.02.2014г. саморъчно завещание в полза на А. К., е породило действие още към датата на откриване на наследството на завещателя- 29.01.2014г.. Тъй като И.Г.Ч. и Ж. П.

Ч. не са се разпоредели валидно с идеалните части от наследството на техния съпруг и баща, то няма пречка първият да иска възстановяване на запазената му част от наследството, а заедно и с останалите наследници по закон да искат възстановяване и на запазената част от наследството на завещателя, припадаща се на преживялата го негова съпруга.

Съгласно т.3, б.“в“ от цитираното по- горе ППВС, „Намаление на завещания и на дарения, за да се възстанови запазената част, се допуска само в полза на поискалия това. Запазена част на наследници, които не са направили искане, не се допълва“. Както вече беше посочено, с отговора на исковата молба е направено общо искане за намаляне на завещателното разпореждане до размер на запазената част на наследниците по закон. Така заявеното искане би могло да се разбира в смисъл, че намалянето следва се претендира до размер на запазените части на всички наследници, включително и на запазената част на преживялата съпруга Ж.

П. Ч.. Това искане обаче следва да се преценя и в контекста на квотите, при които е поискано да бъде допусната делбата при уважаване на претенцията по чл.30 от ЗН. В т.3 от отговора е заявено искане, в случай, че завещанието бъде прието за валидно и съответно бъде разгледана претенцията за възстановяване на запазена част, делбата да бъде допусната при следните квоти: 9/48 ид.ч. за А. К., 5/48 ид.ч. общо за Г. и К. Х. Ч., 5/48 ид.ч. лично за Г.И.Ч. и 29/48 ид.ч. общо за него и за съпругата му А.А.Ч. в режим на СИО. Очевидно е, че запазената част на Ж. Ч. от наследството на покойния й съпруг въобще не включена в квотите на ответниците по първоинстанционното дело. В тази връзка следва да се направи едно уточнение: запазената част на всеки от наследниците по закон е в размер от 5/24 ид.ч., а посочените в отговора на исковата молба и в решението 5/48 ид.ч. е съответната квота в съсобствеността, тъй като наследството включва ½ ид.ч. от делбения имот/. В т.3 от отговора на исковата молба не са посочени квоти в полза на ответниците- жалбоподатели в настоящето производство, които да съответстват на запазената част от 5/24 ид.ч., полагаща се на Ж. Ч. от наследството на покойния й съпруг. Същото важи и за въззивната жалба. С въззивната жалба не е поискано изменение на първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба, така, че квотите на жалбоподателите-наследници по закон, да включват съответни части от запазената част на Ж. Ч..