Определение № 2009 от 07.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 2795/2023
- Вид
- Определение № 2009
- Подписан
- 07.07.2023
- В сила
- 06.07.2023
- Състав
- Ралица Манолова, Петър Стоицев, Цветан Иванов Колев
Цитирани разпоредби
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 249, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2009 гр. София, 06.07.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ралица Манолова
Членове:
Цветан Ив. Колев
Петър Стоицев като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно наказателно дело № 20231100602795 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура срещу определение от 17.10.2022 г., постановено по н.о.х.д. № 10571/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 4-ти състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза.
В протеста на прокурора при СРП се твърди, че определението е неправилно и се иска неговата отмяна. Излагайки своите съображения, прокурорът аргументира тезата си за липса на допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържа, че обвинителният акт отговаря на изискванията за съдържанието му, защото изнесената в него фактология е достатъчно подробна.
Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено следното.
Първоинстанционното съдебно производство е образувано по обвинителен акт срещу А. А. И. за извършено престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 3, вр. чл. 202, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Преди това прокурорът при СРП четири пъти е внА.л обвинителни актове със сходно съдържание и съдебното производство е било прекратявано четири пъти, тъй като са били констатирани несъответствия на внесените обвинителни актове с изискванията, отправени от закона към тяхното съдържание, което е довело до нарушаване на правото на защита на обвиняемата да узнае в какво е обвинена. Изводите на СРС са обосновани, от една страна, с констатацията му за отсъствие на факти, отнесени до механизма на извършване на всяко едно от деянията, включени в продължаваното престъпление, и от друга страна, с несъответствие между инкриминираните суми, както в лева, така и в евро, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и тези, посочени в заключителната му част.
С последния внесен обвинителен акт прокурорът не е изпълнил указанията на съда, което следва дори само от обстоятелството, че съдържанието на обвинителния акт е почти дословно същото като това на предишния. Съобразно разпоредбата на чл.
249, ал. 2 от НПК, намираща съответно приложение, прокурорът е длъжен да съобрази 1 дадените указания и да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения.
ВнА.нето на идентичен обвинителен акт със сигурност сочи отсъствието на дължимата дейност от страна на държавното обвинение. Процесуалният закон не допуска подобен задочен „спор“ между прокурора и съда, тъй като указанията на последния, дадени в окончателно определение, са задължителни за изпълнение. Логично е, когато указанията не са изпълнени, да последва ново връщане на делото на прокурора. В този смисъл подходът на държавното обвинение да ги игнорира е с предизвестен изход за бъдещата процесуална съдба на делото и неминуемо води до излишното забавяне на последното.
Горната отправна точка обосновава, че достатъчно основание за потвърждаване на атакуваното разпореждане се явява фактът, че с него са дадени указания по повод констатирани вече процесуални нарушения с влязъл в сила съдебен акт, съдържащ указания, неизпълнени от прокурора.
Независимо от изложеното дотук, изчерпателният подход на въззивния контрол налага отговор на доводите на прокурора, изложени в протеста му срещу разпореждането. Според СГС те са неоснователни.
На обвиняемата е вменено извършено в условията на продължавано престъпление длъжностно присвояване, включващо пет отделни деяния. Съдиятадокладчик от първостепенния съд е извел напълно обоснована преценка, че фактологията във връзка с тях е така пестелива и от нея не става ясно какъв е механизмът на деянията. Липсват факти за това как точно са били осъществени деянията, и по-конкретно какви разпореждания се твърди да е извършила А. И. с инкриминираните средства, оценени от СРП като неправомерни и обективирали присвоителното й намерение. С оглед формулираното в закона изпълнително деяние, при всички случаи в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва подробно да е описано естеството на разпоредителните действия и те да са индивидуализирани по време, място, начин на извършване. Простото използване на термина на закона „присвои“ не е достатъчно, защото той трябва да бъде запълнен с конкретно съдържание.
Също така съдията-докладчик от СРС правилно е констатирал, че прокурорът за пореден път не се е съобразил с установените вече противоречия по отношение на инкриминираните суми – в обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че тези суми са в общ размер 20 584,08 евро, с левова равностойност 40 258,96 лева, докато в заключителната му част е посочено, че общата сума е в размер на 20 530 евро, с левова равностойност 40 153,20 лева.
Поради това въззивният съд намира, че повдигнато окончателното обвинение не отговаря на минималния процесуален стандарт за формулирането му по чл. 246, ал. 2 от НПК, доколкото не гарантира адекватно правото на защита на обвиняемата, която, за да се защитава пълноценно, трябва да има възможност да разбере в какво точно е обвинена.
След цялостна проверка на протестираното определение въззивният съд намира, че съдебното производство законосъобразно е било прекратено от съдията-докладчик при СРС, като дадените от него указания в рамките на правомощията му по чл. 249, ал.
2 от НПК са законосъобразни, поради което за СРП възниква задължението да извърши съответните процесуални действия в тяхно изпълнение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.10.2022 г., постановено по н.о.х.д. № 10571/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 4-ти състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Софийска районна прокуратура за отстраняване на процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3