Решение № 17342 от 25.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17342 гр. София, 25.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110109111 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД .

Ищецът твърди че е сключил с ответника неформален договор за наем , по силата на който му е предоставил за временно възмездно ползване обект, находящ се в гр. С., ул.ж.к.

Х. Д., ул. Н. Г. №50, , срещу задължение за заплащане на месечна наемна вноска в размер в размер на 240лв. с ДДС за 2019г. и в размер на 300 лв. за 2020 г.

Поддържа, че ответникът не е заплатил наемно възнаграждение в общ размер от 3180лв., за месеците 07 и 10.2019г., м. 04, м.07., м.11.2020 г., м.12.2020 г. и м. 01, м. 3, м. 4, м.5, м.6 2021г., която сума претендира от ответника.

В срока за отговор е постъпил такъв, с който оспорва основателността на исковете.

Съдът като взе предвид твърденията на страните и представените по делото доказателства намери за установено от фактическа и правна страна съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК следното:

По делото не е спорно, че страните са сключили договор за наем с предмет временното и възмездно ползване на процесното помещение, в период, предшестващ или съвпадащ с началото на процесния, като е спорно дали наемното правоотношение е съществувало през описания в исковата молба период, с оглед твърдението на ответника, че през процесния период договорът за наем е прекратен, тъй като с влязло с Решение № 60181/04.06.2021г., постановено по гр.д. № 4365/2019г., ВКС, 4 ГО, е прието, че договорът за наем, сключен между собственика на имота - „М. И С.“ ООД и наемателя и ответника по делото „С.-Т. КМ“ ООД е прекратен, съответно е налице задължение на наемателя да върне вещта на наемодателя, поради това, че от събраните по делото доказателства се е установило, че ответникът не е освободил процесния имот и не е предал държането на ищеца, въпреки уведомлението и противопоставянето на последния.

Относно правоизключващото възражение на ответника съдът намира следното, а 1 именно:

Действително с Решение, постановено по гр.д. № 4365/2019г., ВКС, 4 ГО е осъден ответникът"С. Те КМ" ООД, да предаде на „М. И С.“ ООД, държането на недвижим имот, представляващ магазин № 1 за промишлени стоки, заедно с прилежащите му помещения, с обща застроена площ от 243. 07 кв. м., разположен на кота 0. 00 в жилищна сграда на адрес, находящ се в гр. С., ул.ж.к. Х. Д., ул. Н. Г. №50, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Въз основа на влязлото в сила съдебно решение, „М. И С.“ ООД е въведено във владение на имота на 20.07.2021 г. –обстоятелство, обективирано в депозирания на л. 69 от делото протокол за въвод във владение, съставен от ЧСИ Р. В..

Третото за спора лице М. И С.“ ООД, яваващо се собственик на процесния имот, е получило държането на същия в период, следващ процесния -20.07.2021г.

Следва да се има предвид, че дори и договорът за наем, сключен между него и отвеника по настоящото дело -„С.-Т. КМ“ ООД, да е бил прекратен в по-ранен период /както твърди ответника с достигане изявлението за разваляне на договора до знанието на ответника-„С.-Т. КМ“ ООД в момента на получаване на препис от исковата молба, депозирана от М. И С.“ ООД по гр.дело № 4635 по описа на ВКС за 2019г./, то това обстоятелство е ирелевантно за валидността на процесния договор за наем, сключен в неформална форма между страните по делото, тъй като по делото не се твърди, а и не са представени доказателства за това, че процесният договор за наем е развален с изявление на някоя от страните по делото, достигнало до знанието на другата страна и породило своя потестативен ефект в период, предшестващ процесния.

Наемодател по договор за наем може да бъде лице, което не притежава правото на собственост върху отдадения за временно ползване имот. Това, че е отпаднало основанието, въз основа на което той е получил владението върху имота, тъй като договорът му за наем със собственика на имота е бил развален, не се отразява върху валидността на основанието, въз основа на което той е предоставил за временно ползване имота на трето лице, в случая на ответника по делото, тъй като принцип в правото е че договорът има относително действие и обвързва единствено страните по него, респективно и развалянето на този договор засяга тяхната правна сфера, а не тази на трети страни, освен в изключителни случаи, когато последните са техни правоприемници.

Ето защо съдът приема, че процесният договор за наем е обвързвал валидно страните по делото през процесния период, доколкото не се установи някоя от тях да е предприела надлежно действия по развалянето му или да е изтекъл срока на неговото действие.

Относно основателността на исковите претенции съдът намира следното, а именно:

От представените в открито съдебно заседание платежни документи, неоспорени от ищеца, се установява, че ответникът е извършил плащания към ищеца на суми в общ размер от 780 лв., платени като наемни вноски за м. 07, м. 10.2019г. и м. 07.2020 г.

По делото е разпитан свидетелят Р. И. П., който заявява, че през процесния период е полагал труд в медицинския център на д-р К. К., където е работил 15 години, като първо 2 дружеството, в което е работил е било с наименование С. ТЕ“, след това се е променило на „С.-Т. КМ“.

Заявява, че докато е работил в „С.-Т. КМ“ му е възлагано от д-р К. да събира наеми .

Поддържа, че познава и ответницата по делото - доктор И.а от 8-9 години. Получавал суми от доктор И.а, които били за наем за помещението, за кабинета, който тя е ползвала в квартал Х. Д., като тези суми не ги е получавал лично за себе си, а доктор И.а му ги давала, а той ги е взимал и ги е носил на доктор К., който всеки път му казвал на 30-то число от съответния месец „Р.е, отиди и вземи наема.“ и той отивал, защото ходех да носи и разни други документи и да взима е наема.“.

Твърди, че, след като му предавала сумите за наем, ответницатае записвала в тефтер или тетрадка името на свидетеля и след името той се е разписвал.

Свидетелят след предявяване на документите на л.45.46 от делото, в които е обективирано, че е предадена сума в размер на 300 лв .-наем за м. 05.2020г., сума в размер на 300 лв.наем за м. 12.2020 г.,., сума в размер на 300 лв. –наем за м. 11.2020г., сума в размер на 300 лв. –наем за м. март 2021г., сума в размер на 300 лв. –наем за м.април 2021г., сума в размер на 300 лв. –наем за м. май 2021г., сума в размер на 300 лв. –наем за м. юни 2021г, както и наем за м. април 2020- дадени на ръка – 300 лв. /л.46 от делото/, заяви, че подписите, положени за получателя Р., са негови.

Съдът кредитира като преки и непосредствени показанията на свидетеля Р. П., че по устно възлагане на представителя на ищцовото дружество – д-р К., е посещавал кабинета на ищцата, находящ се в гр. С., ж.к. Х. Д. и е получавал от нея суми във връзка с наема на процесното помощение в размерите и за периодите, посочени в представените на л. 45 и л.

46 от делото документи.

По делото няма спор, че свидетелят е работил за ищцовото предприятие през процесния период.

Дори и да се приеме за основателно твърдението на процесуалния представител на ищеца, направено в о.с.з. от 02.10.2023г., че свидетелят е действал без представителна спрямо ишеца власт при извършване на действията по събиране на сумите за наем от ответницата, то тези му действат обвързват правната сфера на търговеца, доколкото същият не е се е противопоставил на тяхното извършване веднага след узнаването им по смисъла на чл. 301 ТЗ.

Най –късно за тяхното реализиране ищецът чрез своя представител е могъл да узнае на 11.05.2023 г., когато е получен препис от отговора на исковата молба, обективиращ твърдения за извършване на оспорените действия. /призовката на л. 11.05.2023 г., инкорпорища данни за това, че тогава е връчен отговорът на исковата молба на адв. К../.

Оспорване на въпросните действия е извършено едва в о.с.з. на 02.10.2023г., т.е. близо пет месеца след узнаването им, поради което съдът приема за приложима фикцията на чл.

301 ТЗ, че търговецът е бил съгласен с извършването им, дори и да се приеме, че лицето, което ги и осъщствило е действало без представителна власт спрямо него.

3

Ето защо съдът намира а доказано твърдението на ищцата, че за м. 04., м. 11.2020 г. и м.12.2020 г., м. 01.-м.06.2020 г., е погасявала задълженията си към ищеца като е предавала сумите за наем на процесното помещение на свидетеля П..

По делото се установи, че за м.07.и м.10.2019г., както и за м. 07.2020 г., плащанията са извършвани по банков път.

Ето защо съдът намира, че исковете като неоснователни подлежат на отхвърляне.

С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на 800 лв.,

Така мотивиран, съдът,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от С.-Т. КМ“ ООД, ЕИК .., срещу ЕТ И. П. ЗА П.

И. М. П. Д-Р С. И.А, ЕИК: .., с адрес: гр. С., жк. „Х. Д.“, ул. „Н. Г.“ № 50, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане на наемно възнаграждение в общ размер от 3180лв., за месеците 07 и 10.2019г., м. 04, м.07., м.11.2020 г., м.12.2020 г. и м. 01, м. 3, м. 4, м.5, м.6 2021г., ведно със законната лихва от 21.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането

ОСЪЖДА С.-Т. КМ“ ООД, ЕИК .., да заплати на ЕТ И. П. ЗА П. И. М. П. Д-Р С.

И.А, ЕИК: .., разноски за адвокат в размер на 800 лв.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4