Решение № 10 от 23.02.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Велико Търново, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирена Колева при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ирена Колева Търговско дело №

20204100900218 по описа за 2020 година за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпила е искова молба от „Б. П.” ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление град С., бул.”А. П.” № ....., ет.1, ап.1, представлявано от управителя С. З. Г., чрез пълномощник – адвокат В.П., срещу „П. И.“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление град В. Т., ул.”М.” № ...., ет.4. Ищецът твърди, че между него и ответното дружество бил сключен договор за изработка, по силата на който „П. И.“ ЕООД, в качеството си на възложител, възложило на „Б. П.” ЕООД, като изпълнител, да изработи, достави и монтира бетонов център тип WBM 2250 SL, с работен обем 1 500 л и с описаните в договора технически характеристики. Сочи, че възложителят се задължил да заплати на изпълнителя възнаграждение в общ размер на левовата еквивалентност на 167 117.58 евро с вкл. ДДС, което следвало да бъде извършено на четири транша. Твърди, че е изпълнил изцяло поетите по договора задължения и възложителят е приел изпълнението, без да направи възражения. Признава, че приемо-предавателен протокол за изпълнената работа не е съставян и подписван, като твърди, че многократно е канил ответното дружество за подписването на такъв. Излага, че след приемането на работата възложителят узаконил бетоновия възел и го ползва по предназначение, но не изпълнил задължението си да му заплати изцяло и в уговорените срокове дължимото възнаграждение по трети и четвърти транш – съответно в размер на 10 895.12 лв. и в размер на 44 475.59 лв. Поради това на 24.07.2018г. изпратил покана за доброволно изпълнение да ответника, но не последвало плащане. Прави искане съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да 1 му заплати посочените суми, представляващи неизпълнена част от възнаграждението по договора, ведно със законната лихва забава от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане, както и сумата от 33 142 лв. – неустойка по чл.6.1 от договора поради забава в плащането по трети и четвърти транш. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.266 ал.1 от ЗЗД вр. чл.79 ал.1 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

В срока по чл.367 ГПК ответникът „П. И.“ ЕООД е подал писмен отговор на ИМ, в който оспорва основателността на предявените искове и техните размери. Не оспорва факта, че между страните е сключен посочения в ИМ договор за изработка, но оспорва да дължи плащане на претендираното възнаграждение. Излага, че е изпълнил изцяло задължението си за заплащане на третия транш от договореното възнаграждение с банкови преводи, извършени на 16.01.2018г. и на 16.02.2018г., отнесени и осчетоводени за погасяване на задължението по фактура № 249/29.12.2017г. Твърди, че уговорената сума по четвърти транш е дължима след предаване на оборудването и подписване от представители на възложителя и изпълнителя на приемо-предавателен протокол за въвеждане в експлоатация, какъвто и ищецът признава, че не е подписан от страните. Оспорва твърденията на ищеца, че многократно е бил канен за подписването на такъв протокол. Сочи, че в чл.7.4. от договора е предвидено, че оборудването се предава с приемо-предавателен протокол, а работата се счита за приета, ако в срок от 15 работни дни от писмената покана за предаване от страна на изпълнителя, възложителят не направи писмени възражения относно годността и функционирането на бетоновия център. В тази връзка оспорва да е настъпила изискуемостта на претендираната главница по четвърти транш поради забава на кредитора.

Оспорва твърденията на ищеца, че същият е изпълнил изцяло и в срок задълженията си по договора, включително да изработи, достави и монтира оборудването съгласно изискванията на договора и че след приключване на изпълнението възложителят е приел изработката без възражения. Оспорва въведеният през 2018г. в експлоатация строеж „Разширяване на бетонов възел“ да включва оборудването, което ищецът твърди, че е доставил. Оспорва твърденията на ищеца, че през м.март 2018г. бетоновият възел е пуснат в експлоатация след завършена процедура по узаконяването му и че след изработката, доставка и монтажа, представители на „Б. П.” ЕООД са обучили служители на „П. И.“ ЕООД да боравят с оборудването. Поради заплащане изцяло на възнаграждението по третия транш от договора и неосъществяване на факта, договорен от страните, обуславящ дължимостта на претендираното плащане по четвърти транш, ответникът твърди, че не дължи заплащане и на претендираното вземане за неустойка за забавено изпълнение. При евентуалност, оспорва началната дата, от която ищецът твърди, че възложителят по договора е изпаднал в забава за претендираните суми по трети и четвърти транш и прави възражение за завишен размер на претендираната неустойка предвид разпоредбата на чл.6.1. от договора, в която е предвидена основата, върху която следва тя да се изчислява.

2

В срока за отговор на ИМ ответното дружество е предявило срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди, че „Б. П.” ЕООД не е изпълнило задълженията си по чл.2.1., чл.2.5. и чл.7.4. от договора, поради което претендира заплащането на сумата от 32 685.36 лв. – неустойка за забава, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане. В случай на уважаване изцяло или частично на предявените срещу „П. И.“ ЕООД искове, прави възражение по чл.103 ЗЗД за прихващане на сумата по насрещния иск до размера на по-малкото от двете съдебно установени вземания.

В срока по чл.372 ал.1 ГПК ищецът по първоначално предявените искове е подал допълнителна ИМ, в която оспорва твърдението на ответника за изпълнение изцяло на задължението по договорения трети транш и представената хронологична оборотна ведомост. Оспорва възражението на ответника, че не е настъпила изискуемостта на главницата по четвърти транш от договора поради забава на кредитора. Оспорва предявения насрещен иск и твърдението, че дружеството-изпълнител не е изпълнило задълженията си по чл.2.1. и чл.2.5. от договора.

В срока по чл.373 ал.1 ГПК ответникът „П. И.“ ЕООД поддържа становището си за неоснователност на исковите претенции, както и оспорването на техните размери.

Поддържа предявените насрещни искове.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по пълномощие, поддържа предявените искове и моли за уважаването им в претендираните размери, съответно за отхвърляне на насрещната искова претенция. Излага подробни съображения в писмена защита, представена в указания от съда срок. Поддържа искането за разноски съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли за намаляването му.

Ответното дружество, чрез своя пълномощник, поддържа депозираните отговори на ИМ и направените с тях оспорвания и възражения. Моли за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани, като излага фактически и правни доводи в писмена защита. Поддържа искането си за присъждане на разноски по списък по чл.80 ГПК, включително и сторените такива за обезпечение на предявения насрещен иск – по налагане на обезпечителната мярка.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото и е видно от представения договор от 06.10.2017г., че по силата на същия ответникът „П. И.“ ЕООД, в качеството си на възложител, възложил на ищеца „Б.

П.” ЕООД, като изпълнител, изработване, доставка и монтаж на бетонов център тип WBM 2250 SL с работен обем 1 500л при зададени технически параметри, описани подробно в чл.1.1. от договора, в посочения в чл.4.6. вр. чл.7.2. срок. Изпълнителят се задължил да обучи определения от възложителя персонал, който ще експлоатира бетоновия център 3

/чл.2.1./, да изготви и предостави на възложителя идеен технологичен проект за разположението на оборудването на предварително уговорената територия не по-късно от 13.10.2017г. /чл.2.2./ и да контролира начина на обслужване на оборудването и при нарушение на инструкцията за експлоатация, да състави констативен протокол, който да представи на възложителя /чл.2.5./. Възложителят, от своя страна, се задължил да заплати уговореното възнаграждение на четири транша, съобразно уговореното в чл.4.4. от договора, като трети транш – в размер на 10% от брутната стойност по договора преди експедиция и четвърти транш – в размер на 20% от брутната стойност по договора след подписване от представители на страните на приемо-предавателния протокол за въвеждане в експлоатация на оборудването. Уговорена била неустойка при забава на плащането от страна на възложителя, съответно при забава на изпълнението от страна на изпълнителя. В чл.7.4 от договора страните уговорили предаване на оборудването с приемо-предавателен протокол, както и че работата се счита приета, ако в срок от 15 работни дни от писмената покана за предаване от страна на изпълнителя, възложителят не направи писмени възражения относно годността и функционалността на бетоновия център.

По делото са представени издадени от ищеца фактура № 249/29.12.2017г. за сумата от 32 685.36 лв. с вкл.ДДС с основание - авансов превод 10%, трети транш, и фактура № 250/29.12.2017г. за сумата от 65 370.71 лв. с вкл.ДДС – остатъка от уговореното по процесния договор възнаграждение след приспадане на сумите по фактури № 239/05.10.2017г., № 242/16.11.2017г. и № 249/29.12.2017г. Приложени са покана за доброволно изпълнение с дата 24.07.2018г. , адресирана до ответника, гаранционна карта от 01.05.2018г. на възложения за изработване център, декларация за съответствие и документ, удостоверяващ изпращането от ищеца и съответно получаването от ответника на куриерска пратка. По делото е представен отговор на тази покана от страна на ответното дружество, получена от ищеца, в която е посочено, че „Б. П.” ЕООД не е изпълнило надлежно задължението си за доставка на оборудване с точните технически параметри по чл.1.1. от договора, че много след изтичане на договорения срок за изпълнение възложителят не е канен за предаване на възложената работа, както и не е обучен негов персонал за работа с бетоновия център. Посочено е, че последният транш от плащането следва да се извърши едва след подписване от страните на приемо-предавателен протокол за въвеждане в експлоатация на оборудването и тъй като такъв не е съставян и подписван, за възложителя не е възникнало задължение за плащане на четвърти транш от цената.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието от съда и неоспорено от страните, на 16.01.2018г. и на 16.02.2018г. ответното дружество е извършило две плащания на суми в размер на по 16 342.68 лв. В счетоводството на ищеца „Б. П.” ЕООД с първото плащане счетоводно са покрити ДДС по фактура № 249/29.12.2017г. и ДДС по фактура № 250/29.12.2017г., а с второто плащане – част от главница по фактура № 249/27.12.2017г. В счетоводството на ответника „П. И.“ ЕООД с извършените две плащания на 16.01.2018г. и на 16.02.2018г. е покрито изцяло задължението по фактура № 249/29.12.2017г. в размер на 32 685.36 лв. /независимо, че в платежното нареждане от 4

16.01.2018г. е записано като основание „превод по ф.149/250“/, като неплатената сума към ищеца по счетоводните книги на ответника възлиза на 55 370.71 лв. по фактура № 250/29.12.2017г. Според заключението по отношение на издадените във връзка с процесния договор фактури, счетоводството на ответника е водено редовно.

По делото е представена и хронологична оборотна ведомост по сметка 401 на ответното дружество, видно от която извършените на 16.01.2018г. и на 16.02.2018г. плащания по договора са осчетоводени за погасяване на задължение по фактура № 249/29.12.2017г., издадена от ищеца.