Решение № 140 от 18.07.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Варна, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20253000500205 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от В. И. М., чрез процесуалния му представител адв.Цв.Б., против решение №260002/19.02.2025г., постановено по гр.д.№2312/17г. по описа на ВОС, гр.о., с което е обезсилено решение №1195/29.06.2018г., постановено по гр.д.№32312/17г./в диспозитива е допусната очевидна фактическа грешка при посочване номера на делото, като действителният такъв е гр.д.№2312/17г./ по описа на ВОС, гр.о., с което е обявен за окончателен сключеният между Е. М. С. и В. И. М. предварителен договор от 29.03.2017г. за продажба на самостоятелен обект - жилище, апартамент с ид.

№***, находящ се в гр.Варна, ул.“* *“№*, ет.*, с площ 85, 30 кв.м., състоящ се от: входно антре, две стаи, тоалет, дневна с ниша, хол, при граници: обект с ид.№***, ведно с избено помещение без указан номер и площ, находящо се под хола, заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 1/3 ид.ч. от дворното място, представляващо ПИ с ид.№***, с площ 257 кв.м., съставляващ имот с пл.№15 в кв.195 по плана на 12-ти микрорайон на гр.Варна, срещу продажна цена в размер на 30 000 евро, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението ищецът купувач заплати на ответницата продавач сумата от 27 000 евро, поради неплащане на цената, на осн. чл.362, ал.2 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на 1 съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искането на ответницата за обезсилване на решението на осн. чл.362, ал.2 от ГПК се остави без уважение, като и й се даде срок, в който да посочи актуална Б.а сметка, по която да бъде преведена сумата от 27 000 евро, представляваща остатък от продажната цена.

Въззиваемата Е. М. С. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.В.С. поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

С решение №1195/29.06.2018г., постановено по гр.д.№2312/17г. по описа на ВОС, гр.о., по предявения от В. И. М. против Е. М. С. иск с пр.осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор, сключен на 29.03.2017г., по силата на който Е. М. С. се е задължила да прехвърли на В. И.

М. собствеността върху следния недвижим имот: самостоятелен обект жилище-апартамент с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, одобрени със заповед №РД-18-40/14.07.2006г. на изп.директор на АГКК, с адм.адрес гр.Варна, ул.“* *“№*, ет.*, с площ на апартамента 85, 30 кв.м., състоящ се от входно антре, две стаи, тоалет, дневна с ниша, хол, при граници на имота: обект с идентификатор ***, с прилежащото избено помещение без указан номер и площ, находящо се под хола, заедно със съответните проценти ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и 1/3 ид.ч. от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 257 кв.м., съставляващ имот с пл.

№15 в кв.195 по плана на 12-ти микрорайон на гр.Варна, срещу продажна цена в размер на 30 000 евро, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението ищецът купувач заплати на ответницата продавач сумата от 27 000 евро.Препис от решението е връчен на посочения в исковата молба личен адрес на ищеца В.М./към датата на постановяване на решението ищецът не е имал процесуален представител-с молба вх.№13329/04.05.2018г. е уведомил съда, че е оттеглил пълномощията си от представлявалия го до тогава представител адв.Г.З./, чрез Ц. И., пълнолетно лице от домашните, съгласило се да приеме съобщението/посочен и като баща/ със задължение да предаде на адресата, на 06.07.2018г., а на ответницата Е.С. на 13.07.2018г., и поради необжалването му е влязло в законна сила с изтичане на двуседмичния срок за обжалването му, изтичащ на 27.07.2018г.

С молба, депозирана по делото на 31.05.2024г., ответницата Е.С. е претендирала постановеното по делото решение №1195/29.06.2018г. да бъде обезсилено, т.к. ищецът не й е заплатил цената на имота.

В депозирания отговор по молбата ищецът В.М. излага, че ответницата с некоректното си поведение още в деня за изповядване на сделката не се е явила на 30.10.2017г., за което е съставен констативен протокол от нотариус В.Д. в кантората й в гр.Варна, бул.“* *“№*, ет.*.Било й е заплатено капаро в 2 размер на 3 000 евро, което понастоящем не е върнато.Ищецът не се е отказал от сделката, ответницата, обаче с последващото си поведение не е дала обективна възможност да й се изплати остатъкът от сумата в размер на 27 000 евро.В продължителен период от време същата е издирвана по телефона, т.к. живее и работи в САЩ.Въпреки многобройните позвънявания и комуникации по интернет, не е изявила желание, нито посочила Б.а сметка, за изплащане на сумата.Понастоящем е в България и е сключила предварителен договор за продажба на имота/по партидата на който е вписана исковата молба по настоящото дело/, което обстоятелство сочи на нежеланието й да получи дължимата сума от ищеца и некоректното й поведение с оглед бъдещите купувачи по данни на брокера на недвижимия имот.Желае да заплати имота, поради което моли да му бъде дадена възможност в 7 дневен срок да преведе сумата от 27 000 евро по посочена от ответницата Б.а сметка.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с пр.осн. чл.362, ал.2 от ГПК.

В производството по обезсилване на решение за обявяване на предварителен договор за окончателен, поради неизпълнение в срок на задължението на купувача да заплати остатъка от продажната цена, съдът преценява само дали в законоустановения срок е направено от него плащане на определената в решението сума и дали неизпълнението се дължи на извинителни причини, които не могат да му се вменят във вина, т.е. дали е била налице обективна невъзможност за точно изпълнение.С изтичането на срока длъжникът изпада в забава, като кредиторът може да търси, но не е задължен да приеме плащане, както и може да развали договора поради неизпълнение като поиска обезсилване на решението.

Видно от изложените твърдения на страните е, че между тях не е спорно обстоятелството, че остатъкът от продажната цена в размер на 27 000 евро не е бил заплатен на ответницата в двуседмичния срок от влизане в сила на решението, нито впоследствие.В отговора по молбата и в хода на производството ищецът не е твърдял, че не е уведомен за решението, напротив поддържал е, че е знаел за задължението си, но с поведението си ответницата е създала пречки за изпълнението му.В хода на устните състезания процесуалният му представител е посочил, че до датата на подаване на молбата на ответницата по чл.362, ал.2 от ГПК ищецът не е знаел за съдебното решение, мислел е, че е в сила предварителният договор, поради което е канил ответницата да сключат окончателен договор, като по тази причина я е канил да посочи Б.а сметка, но тя е заела пасивно мълчание.Твърденията относно незнание за постановеното решение №1195/29.06.2018г. са неоснователни, т.к. препис от решението е бил връчен надлежно по реда на чл.46 от ГПК/лицето, получило съобщението е пълнолетно лице от домашните, вкл. според показанията на водения от ищеца свидетел В.Д., последният негов вуйчо/.Извън горното, ищецът безспорно е 3 узнал за решението от връченото чрез съпругата му А.М.а на 10.12.2018г. уведомление за доброволно изпълнение на осн. чл.182, ал.2 от ДОПК за задължението му по решението, с което е осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС следващата се държавна такса за прехвърляне на недвижимия имот в размер на 523, 87лв. на осн. чл.364 от ГПК, която и такса е заплатил на 02.04.2019г., според представеното по образуваното изп.д.№18/19г. по описа на СИС при РСКубрат преводно нареждане с основание „държавна такса за прехвърляне на недвижим имот по гр.д.№2312/17г.“, след което изп.дело е прекратено.

В производството не се установява ищецът купувач да е предприел някакви действия за изпълнение на задължението си за заплащане на остатъка от продажната цена в двуседмичния срок от влизане в сила на решението, като така е изпаднал в забава.Не се установява на следващо място тази забава да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, пораждащи обективна невъзможност за изпълнение в срок, нито фактите по делото и ангажираните доказателства налагат извод за осъществяване на такива обстоятелства.

Според показанията на водения от ищеца свидетел В. М. Д., ищецът е син на неговата сестра.Свидетелят познава ответницата Е. от нейния брат А. и той е запознал Е. с племенника си В..Е. продала като пълномощник къщата на майка си-съседна сграда в същото дворно място, в което има общо три къщи, които се водят апартаменти, на В. и в същия ден той й платил капаро, за да закупи и нейната лична къща, като се уговорили за сключване на окончателен договор през м.10.2017г.Тя не се явила на сделката, изгубили контакти, пробвал многократно да се свърже с нея, тогава отишли с В. при адвокат, дали му цялата документация, протокола от нотариуса, искали да се обяви за окончателен договорът, имало дело, м.05.2018г. оттеглили пълномощията от адвокат и след това/месец юни-юли 2018г./ свидетелят заминал в чужбина, първо във Финландия, после за Германия, а после и В. дошъл там, но през 2018г. последният все още живеел в България.Свидетелят пробвал многократно да се свърже с Е. през 2018г., 2019г., последно й писал през 2020г., имал неин телефонен номер, търсил я е и по Вайбър, тя гледала съобщенията, но не отговаряла.Не знае за съдебното решение, че В. е собственик на имота.Понастоящем няма връзка с брат й.

Представени са разпечатки от съобщения, изпратени от телефонен номер чрез интернет през 2023г. от свидетеля В. Д. до ответницата, със съдържание „Е., здравей, звънни ми като можеш, Васко съм“ с посочен негов телефонен номер в Германия и „Е., прати ми Б.а сметка да ти преведа парите“.

Неоснователни са твърденията на ищеца, че ответницата е изпаднала в забава, защото не му е посочила Б.а сметка, по която да бъде преведен остатъкът от продажната цена.Към исковата молба, подадена на 02.11.2017г., са представени от ищеца две вносни бележки, удостоверяващи заплащането на дадената по предварителния договор от 29.03.2017г. с нотариално заверени подписи, с уговорен срок за сключване на окончателен договор 30.10.2017г., част от продажната цена в размер на 3 000 евро - преведени от него 1 165 евро 4 и 1 835 евро с посочено основание „капаро за недвижим имот“ по Б.а сметка на Е. М. С. в „ОББ“АД с IBAN *.

В хода на производството по иска с пр.осн. чл.19, ал.3 от ЗЗД през 2017г. и 2018г. ответницата/живуща в САЩ и към този момент, но имаща надлежно упълномощен с пълномощно с нотариално заверени подпис и съдържание от 30.03.2017г. пълномощник - В. Г. З., който да я представлява при продажбата на процесния недвижим имот в изпълнение на сключения предварителен договор от 29.03.2017г./ чрез процесуалния си представител адв.Г.З. многократно е изразявала желание да бъде приключено делото със спогодба, или да се сключи окончателен договор за прехвърляне на недвижимия имот, вкл. е изготвила заверени с апостил на 29.03.2018г. декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК/според редакцията на нормата към посочената дата/ и декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД, и отправяла покани до ищеца, чрез процесуалния му представител адв.Г.З., за явяване пред нотариус за прехвърляне на имота.Така за дата 09.05.2018г., на която, според съставения по молба на В. Г. З. на същата дата констативен протокол от помощник нотариус Г.Д. при нотариус В.Д., същият не се е явил, както и впоследствие, след като той е оттеглил пълномощията си от процесуалния си представител, е отправена нова покана, чрез В.З.а, със съобщение, получено лично от него на 04.06.2018г., за явяване пред нотариус на 12.06.2018г. за сключване на окончателен договор, когато отново, според съставения по молба на В. Г. З. на посочената дата констативен протокол от нотариус В.Д., същият не се е явил.Не се е явил и в последното проведено о.с.з. на 14.06.2018г.На л.77 от делото на ВОС е представено заверено копие от цитираното пълномощно от 30.03.2017г. за упълномощаването на В.З.а, прието като доказателство в о.с.з. на 19.04.2018г./оригиналът е представен и приет като доказателство в о.с.з. на 06.02.2025г./.С това пълномощно пълномощникът, освен, че е упълномощен да представлява Е.С. при сключване на окончателния договор с В.М., за цена от 30 000 евро, от които платени по предварителния договор от 29.03.2017г.