Решение № 218 от 02.09.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. гр. Хасково, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Златимира Ст. Маркова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20265640200671 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от А. Б. Щ. от град Хасково срещу Наказателно постановление № 26-1253-000996 от 29.04.2026 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл.

53 от ЗАНН, вр. чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 153.39 евро/300 лева, за нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, тъй като неправилно при описаната фактическа обстановка била ангажирана отговорността на жалбоподателя, като собственик на процесното МПС, а не на водача. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление на Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща упълномощен по делото 1 процесуален представител.

Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо изразява становище по жалбата, като оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 28.03.2026 г., свидетелите К. М. М. и И. И. Ч., двамата на длъжност „*****” в Сектор ПП при ОД на МВР – Хасково били на работа и в около 09:30 часа, въз основа на сигнал, били изпратени да посетят мястото на настъпило пътно – транспортно произшествие по път 507, 806, км 16, в района разклона за с. Т., обл. Хасково, в посока с. Минерални бани, обл. Хасково.

След пристигането им на място извършили оглед на местопроизшествието и на превозното средство, като възприели, че лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ****, държава България се намирал в крайпътната канавка и бил със свалени регистрационни номера. На място на инцидента по същото време пристигнал и жалбоподателят, носейки в себе си табелите с регистрационните номера и заявил пред контролните органи, че автомобилът бил управляван от ненавършИ. му пълнолетие син, след като детето, без негово позволение, взело ключовете и привело в движение превозното средство.

След това изявление, контролните органи посетили дома му, където разговаряли със сина на жалбоподателя, който пред тях потвърдил, че бил взел ключовете за автомобила и катастрофирал с него.

Въпреки тези констатации, срещу жалбоподателя – А. Б. Щ., на 28.03.2026 г., бил съставен, в негово присъствие от свид. И. И. Ч. Акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 5191418 за нарушение, квалифицирано по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за това, че „на 28.03.2026 г., в около 09:30 часа в обл. Хасково, общ. Хасково по път III-806, 2 км. 16 на разклона за село Т., посока с. Минерални бани управлява лек автомобил *** *** с рег. № **** като собственик и родител допуска или предоставя на сина си Б. А. Б. управлението на МПС на лице, което е неправоспособен водач. Като водача Б. реализира ПТП с материални щети“, който жалбоподателят подписал, а графата за възражения и обяснения вписал, че няма такива. Препис от АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне, според изричното отбелязване в тази насока.

При издаване на наказателното постановление, станало на 29.04.2026 г., административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка, включително и относно датата на деянието, след което обобщаващо е посочил, че 1) „водач, собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на лице, което не е правоспособен водач и на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, наложил процесната глоба.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите К. М. М. и И. И. Ч., които излагат впечатления относно мястото и механизма на процесното ПТП, базирани на действията им, развили се след пристигането им като част от състава на патрула от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, посетил мястото, където е възникнало транспортното произшествие, констатациите им при и на показанията им, свързани с действията, предприети по отношение на жалбоподателя и установяване на неговия син, като водач на превозното средство, предполагаем участник в инцидента, което, обаче не кореспондира с изложеното от тях в съставения АУАН относно момента на управление на МПС. Дава се вяра на показанията им и в частта, отнасящи се досамата процедура по съставянето на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, на водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно 3 средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство. По силата на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, наказва се с глоба от 300 лева, собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което: не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт.

Действително, не са допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя, посочен в него като нарушител. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него в процесуалния момент на самото съставяне на процесния АУАН. Това право следва да бъде гарантирано от актосъставителя с връчване на препис от съставения акт и от наказващия орган с цел обезпечаване възможността му да реализира правото си на защита в пълен предоставен закон. Включително и в аспекта да подаде възражения срещу съставения по отношение на него акт за установяване на административно нарушение и да поиска събирането на доказателства, което изискване със самостоятелно правно значение е изпълнено. Процесният АУАН е съставен от лице, разполагащо със съответната материална компетентност без значение дали е пряк очевидец или не на транспортното произшествие и на поведението на участниците в него, доколкото е извършил проверка по случая и е изградил изводи за механизма 4 на настъпване на инцидента и за авторството на описаното нарушение.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение, обаче, не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити в частта относно деянието по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като тези изисквания не са удовлетворени и по – конкретно на т. 4 от цитираната норма – да се опишат нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Цитираните разпоредби от ЗАНН не са самоцел, а пряко кореспондират с изискването да се гарантира правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае и разбере всички факти, въз основа на които се цели да бъде ангажирана отговорността му, а последното е важно и в друг аспект. А именно да се приложи относимата за съответното нарушение правна норма, явяващ се в пряка връзка с въпроса за законоустановеност на санкцията. В случая, жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение по 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, но не става ясно за каква форма на изпълнителното деяние по този текст се цели да бъде ангажирана отговорността му по чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, доколкото предоставянето, респ. допускането управлението на МПС не са идентични, а алтернативни форми на съставомерната деятелност и не могат да бъдат осъществявани едновременно. Това изисква при повдигане на административнонаказателното обвинение, актосъставителят да впише ясно и конкретно с какви фактически твърдения се ангажира, което освен да гарантира правото на защита в посочения по – горе аспект, е необходимо с цел обезпечаване и възможността за осъществяване на съдебен контрол. Тези две цели на закона са поставени в невъзможност да бъдат изпълнени и поради допуснато вътрешно противоречие на друга плоскост, а именно твърденията, че актът за установяване на административно нарушение се съставя, респ. НП се издава срещу жалбоподателя и за управление на МПС при това на датата на установяване на процесното ПТП без да има твърдения нито кога то е настъпило, предвид данните, че е предходната вечер, нито кога жалбоподателят е управлявал собственото си МПС или го е предоставил, или допуснал неправоспособен водач да го управлява, който се сочи, че реализирал транспортното произшествие. Освен въпрос за недоказаност на факта на управление на МПС от страна на жалбоподателя на посочената в акта дата, това води и до сериозни и неотстраними вътрешни противоречия в отправените фактически твърдения.

5

Изложеното определя и преценката на съда за характера на допуснатото процесуално нарушение, което следва да бъде оценено като съществено и води до извод за необходимост до отмяна на санкционния акт, в който то е възпроизведено на процесуално основание без да се обсъждат доводи по същество, макар, че естеството на самото процесуално нарушение, свързано с датата на нарушението, в която и да е форма на изпълнителното деяние следва да бъде оценено също и дори най – вече на плоскостта на преценката по същество.

С оглед изхода на спора, е налице основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на организацията, в чиято структура е административнонаказващият орган да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски, но липсва искане в тази насока, както и доказателства, че са сторени, поради което съдът не е необходимо да се произнася с диспозитив, доколкото такъв се дължи само при присъждане.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1253-000996 от 29.04.2026 г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.