Решение № 1174 от 17.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1174 гр. Пловдив, 17.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20225330110913 по описа за 2022 година

По реда на чл. 124, ал. 1 ГПК е предявен отрицателен установителен иск А. Ю. С., ЕГН ********** против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1664,27 (хиляда шестстотин шестдесет и четири лева и 27 ст.) лева, представляваща вземане, произтичащо от договор за банков кредит сключен между ищеца и „ОББ“ АД на 16.11.2004 г., правата по който договор са прехвърлени на ответника с цесия от 06.12.2013 г.

В исковата молба се твърди, че с писмо от 10.05.2022 г. ответникът е поканил ищеца да му заплати процесната сума, която ищецът оспорва, че е погасена по давност.

В писмения отговор ответникът възразява допустимостта на процеса в условията на евентуалност и сочи, че не носи отговорност за разноските.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

За да е допустим предявения отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е докаже наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка. В разглежданата хипотеза правният интерес се доказва от водената между страните кореспонденция/л.3/. След като ответникът е поканил ищеца да му заплати процесната сума, която ищецът оспорва като погА.а по давност, то между страните е налице правен спор относно съществуването на вземането, от което се извежда, че е налице правен интерес от отричане на вземането по съдебен ред.

1

Искът е основателен. Съдът намира, че вземането е погА.о по давност. В тежест на ответника е да установи фактите, довели до спиране или прекъсване на давността. В случая ответникът е процесуално пасивен, поради което и съдът следва да приеме недоказания факт за неосъществил се.

При този изход на правния спор, ищецът има право на разноски в размер на 66,57 лева държавна такса и 466,40 лева – адв. възнаграждение. Ответникът в отговора на исковата молба навежда възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокат. Съдът намира възражението за основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което разноските за адвокат се редуцират до минимума по НМРАВ, който е в размер на 466,40 лева.

Така мотивиран, РС-Пловдив

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Ю. С., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 сумата от 1664,27 (хиляда шестстотин шестдесет и четири лева и 27 ст.) лева, представляваща вземане, произтичащо от договор за банков кредит сключен между А. Ю. С. и „ОББ“ АД на 16.11.2004 г., правата по който са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с цесия от 06.12.2013 г.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375 да заплати на А. Ю. С., ЕГН ********** сумата от 532,97 (петстотин тридесет и два лева и 97 ст.) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 2