Решение № 14 от 23.07.2021, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Кюстендил , 21.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Б. Савова

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20211500500244 по описа за 2021 година

С решение №260164 от 07.04.2021г.постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.

№1204/2020г. е отменена заповед №191/03.06.2020г. на управителя на „************“ ЕООД, ЕИК**************, с която за нарушения по чл.187, ал.1 т.8 от КТ е наложено наказание дисциплинарно уволнение и заповед №192/03.06.2020г. на управителя на „************“ ЕООД, с която на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ – налагане на дисциплинарно уволнение със заповед №192/03.06.2020г. е прекратено трудовото правоотношение на СТ. К. УЗ., ЕГН **********, считано от 10.06.2020г., като незаконосъобразни.СТ. К. УЗ., ЕГН ********** е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност –„*************“ в „************“ ЕООД, „************“ ЕООД, ЕИК ************** е осъдено да заплати на СТ. К. УЗ., ЕГН **********, сумата ******** лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода от 10.06.2020г. до 10.12.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.08.2020г. до окончателното погасяване на задължението, искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до претендирания ****** лева.“************“ ЕООД, ЕИК ************** е осъдено да заплати държавна такса в размер на ************** лева по сметка на Районен съд – Дупница, а на У. деловодни разноски в размер на ***** лева.

Съдът е обосновал решението, със съображения за това, че представените по делото два акта - заповеди съдържат мотивите на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, спазена е процедурата по чл.193 , ал.1 КТ, както, че не е доказано извършването на нарушенията по т.1 и т.2 от заповед №191/03.06.2020г. – не са събрани доказателства ищецът да се е поставял в услуги на „**********“ ООД, да е изпълнявал техни указания, да е получавал пари от дружеството, да е агитирал работници на „******“ ЕООД да предоставят труда си в полза на посочени от „**********“ ООД лица, да е предоставял данни относно клиентите на дружеството и 1 цялата служебна информация, с която разполага и която представлява търговска и фирмена тайна, като е насочвал клиентите да сключват договори не с работодателя му, а с посочени от „**********“ ООД лица, за нареждане или указание на служители на „**********“ ООД отправено до ищеца и изпълнено от него, респ. предоставяне на служебна информация, получаване на парична сума от „**********“ ООД, агитиране на работниците и останалите действия, описани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, за връзка между действията на „**********“ ООД и на „**************“ ЕООД, като се касае за дружества, които са собственост и се представляват от различни физически лица.Съдът е посочил, че доколкото заплата за м.май 2020г. ищецът е получил не от работодателя си, а от „**************“, то това обстоятелство, не е описано в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.Ищецът е участвал в претърсване, както е посочено в т.3 в посочената заповед, но това не може да бъде квалифицирано, като нарушение на трудовата дисциплина.Описаните в .4 и т.5 от заповедта действия – предаване от ищеца на посочените купувачи, на асансьорни компоненти, собствени на „************ „ ЕООД и съставяне на приемо – предавателни протоколи, без да са му давани указания за това от страна на работодателя, също не могат да се квалифицират, като нарушения на трудовата дисциплина, доколкото съгласно заповед от 31.01.2013г. и утвърдена на 01.10.2019г. длъжностна характеристика, служебните задължения на ищеца включват именно получаване на заявки за транспортиране на асансьори по обекти, проверка дали заявените асансьори са произведени, да следи за товарене на стоката, да отговаря за изрядността на документацията, свързана с получаването и изпращането на стоки и материали, като изпълнението на тези задължения не е обвързано с даване на указания от работодателя. Съдът е посочил, че не е нарушение на трудовата дисциплина, факта, че той лично е управлявал камионите, притежание на фирмата за да закара готовата продукция – такова задължение изрично му е вменено със заповед от 01.09.2012г., с която му е наредено да изпълнява и задълженията на шофьор лекотоварен автомобил, липсват доказателства да е предоставил на купувачи на продукция, банкова сметка, различна от тази на ответното дружество.

В срока за обжалване на решението е подадена въззивна жалба от работодателя „************“ЕООД, ЕИК **************, с управител И.Г.З. чрез адв.Г.Г. - САК.В жалбата се твърди произнасяне свръх петитум, при липса на заявено искане за отмяна на заповед №191/03.06.2021г., извършения доклад е незаконосъбразен.Заявено е, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл.194, ал.1 КТ и е доказано по основание от разпита на свидетелите и останалите приобщени писмени доказателства.Сочат се показания на свид.П.З.Б., която е изследвала и проучила случая въз основа на постъпили данни, обяснения на колеги на служителя, както и на вътрешната документация, от която е видно, че У. е изнасял готова продукция, без да му е било наредено, очевидно в чужд интерес и във вреда на работодателя, поставил се в услуга на други, конкурентни търговци и им е предоставил търговски тайни на работодателя си и се акцентира на факта, че показанията на свидетелката не са опровергани от други доказателства.Въззивникът се позовава и на съдържащите се в делото писмени доказателства – подписани и неоспорени от ищеца протоколи, от които е видно, че в периода от началото на м.май 2020г.до уволнението му, считано от 10.06.2020г., което му е било известно, но въпреки това след него до датата на която на „********“ ООД са осъществявали фактическа власт в обекта, а именно до 20.08.2020г. У. е изнасял готова продукция, без за това да е получавал някакви указания от работодателя си, като ги е предавал на клиент, заедно с документи за изплащане на цената на банковите сметки на конкурентни дружества ( свид.П.З.Б.).Аргумент в 2 подкрепа на твърдението си, за незаконосъобразност на решението въззивникът извлича и от факта, че от началото на м.май 2020г. до прекратяване на трудовото правоотношение, той не е получавал никакви указания от представител на работодателя за изпълнение на сочените действия.Във връзка с участието на ищеца в действия по претърсване с изземване на 30.05.2020г., на които С.У. се е явил, като представител на дружеството се поддържа становището, че той е трябвало да даде отчет и да докладва на работодателя си относно извършените от него и в негово присъствие и участие действия, като е можел да стори това чрез представителите на работодателя си, явили се при него на 02.06.2020г., но не го е сторил.Изложени са оплаквания, във връзка с отказа на съда да обсъжда обстоятелства , свързани с постъпилата по банковата сметка на У. сума, с основание „заплата“ от дружество, което не му е работодател, с аргумента, че тези обстоятелства не са посочени в заповедта. Работодателят поддържа, че това е нямало как да бъде отразено в заповедта, тъй като е настъпило след издаването и, но плащането от лице, което не е работодател на „заплата“ по сметката на У., която той не е върнал, а е приел, сочи на единственият извод, че приема да му се дължи, аргумент в подкрепа на становището, че е осъществил нарушението по т.1 от заповедта – ищецът се е поставил в услуга и фактически е работил за друг работодател, докато е бил в трудови правоотношения с ответното дружество, и е получил възнаграждение за труда си.В потвърждение на същия извод се сочи и факта, установяващ се от събраните гласни доказателства и протоколи, за изнасяна продукция в периода след като С.У. е разбрал за уволнението си, а именно от 10.06.2020г. до 20.08.2020г., когато работодателят е върнал първоначалното фактическо положение върху предприятието си – показанията на свид.Ч..Това поведение според изложеното в жалбата не може да бъде обяснено по друг начин освен, че У. е работил именно за други лица, с което е компроментирал доверието на работодателя си.Работодателят поддържа, че в конкретната ситуация нито процедурата е била задействана, нито е имало указания от страна на работодателя, които У. да е изпълнявал – доказателства, на У. да са били давани указания от работодателя да изнася готова продукция липсват, следователно той е действал самоволно и не в интерес на работодателя си, а фактът, че е продължил да действа и след уволнението за периода на фактическа власт на трето лице – търговец в обекта, показва, че той е действал в негов интерес.

Като обобщение от изложеното е направен извод, че У. е извършил нарушенията, описани подробно в заповедта за налагане на наказание уволнение, които съставляват тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1 т.4 вр. с чл.187, ал.1 т.8 КТ.Факта на наличие на нарушение е обоснован с нормата на чл.126 т.7, т.8, .9 КТ, вменяващи на работещият да изпълнява законните нареждания на работодателя си; да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената работа, да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието.Работодателят счита, че наложеното наказание е съразмерно по тежест на дисциплинарното нарушение – нарушенията са извършени с пълното съзнание, че се касае за имущество на работодателя и с действията си уврежда същия, свидетелите и протоколите, прието, като писмени доказателства, установяват повторяемост на нарушенията дори и след прекратяване на трудовото правооотношение, че е получил заплата за тези си действия, че ищецът не признава нарушенията си и не се разкайва за тях.Изразява разбиране за обществено недопустимо, лице с подобна характеристика да бъде възстановено на работа и да му се поверява имущество или да организира и ръководи администрация.Искането в жалбата е обжалваното решението да бъде обезсилено, евентуално отменено.Заявена е претенция за заплащане на деловодни разноски за двете инстанции.

3

С жалбата са представени писмени доказателства – обяснения от Н.Н., К.Х., С.В., П.Г.,Р.З.,Л.Г.,Л.Б., Й.К., А.Х.,И.П., Р.А.,Г.Р., Д.Л.а,К.В., Й.М.,Р.А.,Р.Н., И.Н., П.М.,Т.М., Г.Г., С.К., В.А., Н.Н., К.А., Е.Б., Д.М., И.К., И.К., В.М.,Е.К., В.Л.,Ю.В., В.С. относно извършени плащания на работници и служители в предприятието, от трети лица – търговци.Сочи се, че след датата на последното с.з. жалбоподателят се е снабдил с посочените доказателства, като искането се основава на твърдението за незаконосъобразно извършен доклад.Сочи се, че към момента се събират и писмени обяснения от лицата.

Препис от жалбата е връчен на ищеца в производството чрез адв.К.Д. на 26.05.2021г.В срок е подаден писмен отговор от ищеца У., чрез адв.Д..В отговора е изразено становище за неоснователност на жалбата, респ. за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.Преповторени са съображенията на съда, относно възможността дисциплинарно уволнение да се извърши с два акта, съдържащи мотивите на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение – ( решение №277 от 09.10.2012г. на ВКС по гр.д.№1579/2011г., ІІІ г.о, решение №339 от 19.11.2012г. на ВКС по гр.д.№1688/2011г., ІІІ г.о), като двата акта подлежат на обсъждане в съвкупност.Като правилен е определен извода, че от доказателствата по делото не се установява извършването на нарушенията по т.1 и т.2 от заповедта.В производството не се събраха доказателства ищецът да се е поставил в услуга на дружеството, агитирайки работниците на „******“ ЕООД да предоставят труда си в полза на посочени от „**********“ ООД лица, да е предоставял данни относно клиентите на дружеството и цялата служебна информация, с която разполага и която представлява търговска и фирмена тайна, като е насочвал клиентите да сключват договори не с работодателя му, а с посочени от „**********а“ ООД лица.Ответникът се позовава на факта, че по делото не са представени писмени доказателства за такива действия на ищеца, а от свидетелските показания се установява единствено, че служители на „**********а“ ООД са осъществявали от м.май 2020г. охрана на производствената база на ответното дружество.Според ответника по жалбата липсват доказателства и за предоставяне от С.У. на служебна информация, получаване на парична сума от „**********а“ООД, агитиране на работниците и останалите действия, описани в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.Ответникът по жалбата споделя, като правилен и законосъобразен и извода, че описаното в т.3 от заповедта за налагане на дисциплинарно уволнение не би могло да се квалифицира, като нарушение на трудовата дисциплина, поради обстоятелството, че действията по разследване се планират и осъществяват по инициатива на разследващите; тяхна е преценката, кога да осъществят претърсването, респ. - по какъв начин да се осигури присъствие на представител на ответното дружество съгласно чл.162, ал.4 НПК.Като се изтъква, че в НПК липсва законова възможност ищецът да влияе върху решенията на органите на досъдебното производство и да изиска от тях да го приемат или да не го приемат за надлежен представител на юридическото лице, в чиито помещения се извършва претърсването.Относно описаните в т.4, 5 и 6 от заповедта действия на С.У. – изразили се в предавани на посочените купувачи на асансьорни компонентни, собственост на „************“ ЕООД и съставяне на съответни приемо- предавателни протоколи, без да са му давани указания за това от страна на работодателя, и като основание за тези действия се сочат заповед №03/31.01.2013г. на работодателя и утвърдената на 01.10.2009г. длъжностна характеристика за **********, товаро – разтоварна и спедиторска дейност, служебно задължение на ищеца да получава заявки за транспортиране на асансьори по обекти; да проверява дали заявените асансьор са произведени; да следи за товаренето на стоката; да отговаря за изрядността на документацията, свързана с получаването и изпращането на стоки и материали – така както е 4 приел съда в обжалваното решение.Акцентира се върху обстоятелството, че в заповедта липсва обвързване на изпълнението на посочените задължения с даване на указания от работодателя, както е посочил и районният съд.Аргумент в подкрепа на този извод се извлича и от показанията на свид.Ч., който е описал начина на процедиране в дружеството, според който доставки на готова продукция до клиентите се организирали от С.У., който давал указания за адреса на доставка и съставял приемо – предавателни протоколи, както и заповед №01.09.2012г. с която на ищеца изрично му е наредено да изпълнява и задълженията шофьор лекотоварен автомобил.С отмяната на незаконосъборазната заповед за наложено наказание дисциплинарно уволнение и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът обосновава извода, за правилност на решението в частта му,касаеща уважаване на исковете по чл.344, ал.1 т.2 КТ и чл.344, ал.1 т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ.Ответникът оспорва представените с жалбата писмени доказателства, като доказателства съставени 1 година след образуване на делото.Искането в отговора е въззивната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.Заявена е претенция за заплащане на деловодни разноски за производството.

Разпечатката съдържа 17 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8199069b-0a14-4c83-b2a9-92ea43ce5501