Решение № 260281 от 18.06.2021, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260281/18.6.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На първи юни две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Николова

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2098 по описа на ШРС за 2020г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание по чл.45, ал.1 от ЗЗД и по чл.84, ал.3 от ЗЗД, във връзка с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Исковата молба е предявена от С.С.С. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис 1, чрез ад. А.А.срещу Ш. И. И. с ЕГН ********** ***. В нея се твърди, че на 28.09.2019г. е проведена футболна среща между ФК“Вихър“ – с. Боян и ФК“Ясен“ – с. Ясенково, в която ищецът бил назначен за асистент - съдия. В даденото продължение на мача, ищецът отсъдил, че топката не е влязла в пълния си обем във вратата и съответно не е отбелязан гол. В този момент бил блъснат силно от зрител от публиката, който не е установен към момента и паднал на земята, като в момента на изправянето му към него се засилил футболист с № 11, а именно ответникът.

Започнал да го блъска с юмруци в гърдите и го ритнал с крак в лявата подбедрица, от което ищецът изпитал силна внезапна болка. През цялото време ответникът псувал, обиждал и заплашвал ищеца. Намесили се останалите футболисти, за да прекратят нападението, като на ответникът бил показан директен червен картон и бил отстранен от срещата. Наказанието на ответникът било лишаване от състезателни права за една година, считано от 28.09.2019г. На следващия ден посетил съдебен лекар, който установил, че на предната страна на лявата подбедрица – средна долна трета, има разположено червеникаво кръвонасядане с лек кафеникав оттенък с овална форма и площ 4.5/3 см. Косо разположено спрямо оста на подбедрицата (горе дясно-горе ляво), както и отток и уплътнение в меките тъкани. Болките продължили два месеца и се чувствали при клякане, ходене и ставане, което нарушавало редовните му задължителни тренировки като футболен съдия. С Решение № 197 от 15.06.2020г. по НАХД № 460/2020г. на ШРС ответникът бил признат за виновен в престъпление по чл. 131, ал.1, т.1, предл.първо и т.12, предл.първо от НК, във вр. с чл.130, ал.2 от НК и бил освободен от наказателна отговорност, като на основание чл.78а от НК му било наложено наказание 1000 лв. глоба. Вследствие нанесената му лека телесна повреда ищецът претърпял много болки, страдания и неудобство спрямо останалите си колеги. Ищецът оценява претърпените неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., като за периода 28.09.2019г.

(датата на увреждането) до 15.09.2020г. мораторната лихва върху тази сума възлизала на 491.67лв. Претендира горните суми, ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяване на исковата молба – 29.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Моли и за присъждане на деловодните разноски.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не бил депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, заедно с преупълномощения адв.С.Х.от АК-Варна.

Поддържа се исковата молба и се моли за уважаване на иска изцяло, излагайки се подробни доводи за това в хода на съдебните прения.

В първото по делото съдебно заседание ответникът се явява лично, заедно с адв. С.И.от ШАК, като се оспорва размера на претенциите, като в хода по същество процесуалния представител моли за уважаването на иска за неимуществени вреди в размер на 1000 лв., излагайки обстойни доводи за прекомерността на исковете.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Решение

№ 197 от 15.06.2020г. по НАХД № 460/2020г. по описа на ШРС ответникът Ш.И.И. бил признат за виновен в това, че на 28.09.2019г. в с. Боян, обл. Шумен, по време на футболна среща между ФК“Вихър“ с.

Боян и ФК „Ясен“ с. Ясенково, причинил лека телесна повреда на длъжностно лице – С.С.С. – асистент-съдия на срещата при и по повод службата му, изразяваща се в болка и страдание, обусловени от хематом по предната повърхност на лявата подбедрица, в средната към долната трета с размери 4.5/3см., като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.1, предл.първо и по т.12, предл.първо от НК, във връзка с чл.130, ал.2 от НК, като обвиняемият бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.

Видно от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 262/30.09.2019г. , издадено от съдебен лекар при МБАЛ Шумен на пострадалия са били нанесени следните травматични увреждания: По предната страна на лявата подбедрица – средна долна трета има червеникаво кръвонасядане с лек кафеникав оттенък, с овална форма, на площ 4.5/3 см., косо разположено спрямо оста на подбедрицата горе дясно-долу ляво. Лек отток и уплътнение на меките тъкани в дълбочина. Заключението на съдебния лекар било, че било причинено болка и страдание.

По делото е изготвено заключение по назначена съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните, в което вещото лице заключава, че травматичното увреждане на ищеца било подкожен хематом по предната страна на лявата подбедрица. Хематомът било образувание, при което след причинен кръвоизлив, кръвта се натрупва в тъканите на относително ограничена площ. Травмата отзвучава за сравнително кратко време, без трайни последици за здравето, като обичайния срок, в който следва да отзвучи е 2-3 седмици. На пострадалия били причинени болка и страдание, без разстройство на здравето. При прегледа на лицето не били установени посттравматични увреждания.

По делото е назначена и допусната и съдебно-психологична експертиза, чийто заключение също е прието от страните и се кредитира от съда, като пълно и обосновано дадено.

Експертизата приема в заключението си, че ищецът е преживял стрес, свързан от една страна с нападението, а от друга страна с чувството за срам и неудобство. Това е довело до известна промяна в социалното му функциониране – нарушаване на спортния ритъм и страхове, свързани с нови инциденти. Преживеният стрес е бил преходно състояние, продължило за не дълъг период от време. Поради това, че не е търсена психиатрична помощ може да се предполага, че ищецът се е справил по един адаптивен начин с преживяванията, с помощта на семейството и близките. Липсват данни към момента за остър стрес.

Представени са документи, изготвени във връзка с проведения футболен мач, а именно рапорт на съдията, съставите на двата отбора, доклади за инцидента от тримата съдии. Видно от служебна бележка, дисциплинарната комисия при ОС на БФС наказва ответникът, като го лишава от състезателни права за 1 година. По делото е приложено и НАХД № 460/2020г. по описа на ШРС.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетели. Свид. К.Л.Р.– работещ като футболен съдия, който в това качество познава и двете страни, разказва, че бил втори асистент съдия на мача, като в продължението на срещата (92-93 минута) ищецът отсъдил, че топката не влязла в пълен обем във вратата и голът не бил зачетен. Тогава зрител от публиката ударил ищецът в гръб и той паднал, като след това станал. В този момент ответникът тръгнал засилен към ищеца и го ударил в гърдите и го ритал в краката, като същевременно го обиждал и заплашвал. След това главният съдия му показал червен картон и срещата свършила. След това се прибрали в съблекалнята. Ищецът прекратил тренировки около два месеца, тъй като кракът го болял, а тренировките били тежки и се покривал норматив.

Свид. Е.Д.Г.– главен съдия на футболната среща, също е пряк очевидец на инцидента.

Напрежението ескалирало след отмяната на гола за отбора, в който играел ответникът, като показанията му кореспондират с тези на свид. Р.. Разказва, че ищецът бил наранен емоционално и психически и не тренирал няколко месеца. Бил свидетел на коментари зад гърба на ищеца, както и прочел такива в социалните мрежи. Лично той бил възмутен от инцидента, като за първи път присъствал на такъв.

Свид. С.Д.Ч.– делегат на Българския футболен съюз (БФС) на срещата, познава двете страни служебно, във връзка с дългата му кариера в областта на футбола. В показанията си разказва, че бил свидетел на случилото се, като разказът му съвпада с този на предходните двама свидетели. Твърди, че казал на ответника да се извини на пострадалия, но той не го сторил пред него, не е сигурен дали изобщо се е извинил за постъпката си. Дава пояснения за начина, по който протича подготовката на един футболен съдия и какво отражение на кариерното развитие би дал подобен инцидент.

Свид. М.К.С.е кмет на с. Ясенково, като е присъствал на футболния мач, но не е видял инцидента, тъй като е разтървавал зрителите след отмяната на гола. Твърди, че ответникът се е извинил на ищеца, както и е направил опит да се споразумее с него, като посредник в разговорите с неговия адвокат бил лично свидетеля.

Всички свидетели по делото са присъствали по време на инцидента и са били преки очевидци на случилото се, с изключение на свид. С., който е разтървавал хора в публиката и след това е чул за случилото се. По отношение на обстоятелството дали ответникът се е извинил на ищеца, съдът кредитира показанията на първите трима свидетели, доколкото те са присъствали в непосредствена близост до двамата и никой от тях не е чул веднага след инцидента ответникът да се е извинил лично на ищеца. Показанията по отношение на разговорите между страните (чрез техни посредници) за извънсъдебно споразумение са ирелевантни за настоящото производство. В останалата си част показанията на всички свидетели кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и се кредитират от съда.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По отношение на допустимостта на иска: При извършената проверка относно допустимостта, съдът е установил, че са налице положителните процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск, като не е налице някоя от отрицателните предпоставки за това. Поради което е приел, че исковата молба е допустима.

По отношение на иска по чл.45 от ЗЗД: За да е основателен предявения иск с правно основание чл.45 от ЗЗД следва да са налице всички кумулативно дадени елементи на нормата, а именно противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от изброените предпоставки води до неоснователността на иска. Съгласно чл.413, ал.2 от НПК влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Изрично в чл.413, ал.3 от НПК е посочено, че предходната разпоредба се прилага и за актовете на районния съд по глави двадесет и осма (освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание) и двадесет и девета (решаване на делото със споразумение). При това положение настоящия съдебен състав намира, че нормата на чл. 300 от НПК следва да се тълкува разширително, в каквато насока са и мотивите на ВКС, изложени в в т.15 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК в която се приема, че решението по чл.78а от НК, с което наказателния съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание е приравнено по значение на влязла в законна сила присъда. В случая при наличие на влязло в сила Решение № 197 от 15.06.2020г. по НАХД № 460/2020г. на ШРС, съдът приема, че по делото е доказано извършването на противоправно деяние от ответника, който е действал виновно, при форма на вина – пряк умисъл.

В настоящото производство се доказаха и нанесените на ищеца травматични увреждания и причинната връзка между деянието и вредите от него. Поради това са налице всички кумулативно дадени елементи от състава на чл.45 от ЗЗД.

Следователно в настоящото производство предмет на изследване е размера на вредите, претърпени от ищеца, настъпили в резултат на противоправното поведение на ответниците. Съгласно ППВС № 4/68г. на обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще настъпят като пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.