Решение № 499 от 07.04.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 5443/2025
- Вид
- Решение № 499
- Подписан
- 07.04.2026
- Състав
- Мария Гецова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл.4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 499 гр. Русе, 07.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Антоанета П. Христова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20254520105443 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление гр. *******, представлявано от управителите С. Н. Н. и Н. М. Л., чрез юрк. И. Т., с която са предявени установителни искове срещу И. М. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *******, с правно основание чл.422 от ГПК за съществуването на следните вземания по Договор за потребителски кредит № 40015571120 от дата 27.02.2023 г., сключен за срок от 24 м. между страните, както следва: 1/ 220,15 лв. – главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатени три вноски от 15.12.24 г., 15.01.25 г. и 15.02.25 г. по заетата сума 1300 лв., 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 15,19 лв. – неплатена възнаградителна лихва начислена върху главницата, от които 41,00% годишен лихвен процент и 48,69% годишен процент на разходите; 3/ вземане по чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с Договора за потребителски кредит и за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 27.02.2023 г., за сумата 43,26 лв. „Фаст“ и за сумата 84,80 лв. „Флекси“– наименовано от ищеца „възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги“, на стойност общо 128,06 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 22.05.2025 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3019/25 г. на РРС.
Не е спорно между страните, че след депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК длъжникът И. М. И. е заплатил сума от общо 800 лв. на 16.07.2025 г., като дружеството ищец е признало за погасено задължението за мораторна лихва за забава в размер на 94,61 лв. за периода от 16.03.2023 г. датата на изпадане в забава до 15.02.2025 г., датата когато е изплатена изцяло, както и намалява размера на неплатената законна лихва с 33,52 лв. и заявява, че в настоящия иск не претендира мораторна лихва и неплатени такси 400 лв. по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни.
І. По отношение на иска по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от 1
ЗЗД вр. чл.4 ЗПК за сумата 220,15 лв.- главница по Договор за потребителски кредит.
Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за потребителски кредит “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД е предоставило на ответника сума в размер не по – малък от претендираната главница, а ответникът се е задължил да я върне съобразно уговорените условия, в срок от 24 месеца; настъпване на основания, водещи до изискуемост на кредита в претендирания като главница размер, като последната вноска по погасителен план е била с дата 15.02.2024 г.
Не е спорно между страните, че след депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК длъжникът И. М. И. е заплатил сума от общо 800 лв. на 16.07.2025 г., като дружеството ищец е признало за погасена главница в размер на 285,54 лв.
ІІ. По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 15,19 лв. – неплатена възнаградителна лихва.
Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за потребителски кредит ищецът е предоставил на ответника претендираната по първия иск сума, а ответникът се е задължил да я върне заедно с възнаграждението за ползване на сумата в размер на 15,19 лв., от които начислени 41,00% годишен лихвен процент и 48,69% годишен процент на разходите.
Не е спорно между страните, че след депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК длъжникът И. М. И. е заплатил сума от общо 800 лв. на 16.07.2025 г., като дружеството ищец е признало за погасено договорно възнаграждение в размер на 52,80 лв.
ІІІ. По отношение на иска по чл. 422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с Договора за потребителски кредит и за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 27.02.2023 г., за сумата 43,26 лв. „Фаст“ и за сумата 84,80 лв. „Флекси“– наименовано от ищеца „възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги“ общо 128,06 лв.
Правото произтича от следните обстоятелства: по сключен договор за потребителски кредит ищецът е предоставил на ответника пакет от допълнителни услуги Фаст-право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит и Флекси-право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, а ответника се е задължил да ги заплати в уговорения размер.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил писмен отговор, чрез пълномощника му адв. А. Г., с който счита исковете за допустими, но неоснователни, оспорва претендираното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, като нищожна уговорка в тази част на договора за потребителски кредит в противоречие с чл. 10а ал. 1 и ал. 2 от ЗПК и неравноправна по см. на чл. 143 т. 3 и чл. 146 ал. 1 от ЗПК, като счита, че договора е нищожен изцяло, поради което дължи само чистата стойност на кредита от 1300 лв., а е платил до момента 3301,60 лв., поради което не дължи никакви суми.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 27.02.2023 г. страните са сключили договор за потребителски кредит № 40015571120 (л.14-21) по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД предоставило на кредитополучателя И. М. И., кредит в размер на 1300 лева, който следвало да бъде върнат за срок от 24 месеца при месечна вноска от 78,58 лева при годишен лихвен процент от 41,00% и годишен процент на разходите (ГПР) 48,69 %. В договора за кредит е посочено, че кредитополучателя закупуват пакет от допълнителни услуги Фаст за 520 лв. и Флекси за 910 лв., общо 1430 лв., които се заплащат на вноски от по 59,59 лева на месец, като така общото задължение на ответника става 3315,52 лева, с общ размер на месечната вноска 138,17 лева.
В общите условия към Договора за потребителски кредит в чл. 15 за допълнителни услуги са 2 изброени както следва: Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит;
Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на датата на падеж; Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение в което посочил, че претендира сумата 505,69 лева представляваща главница по договор за потребителски кредит № 40015571120 от дата 27.02.2023 г., 67,99 лв. представляващи договорно възнаграждение за период от 15.08.2024 г. до 15.02.2025 г., 151,61 лв. представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, дължимо до 15.02.2025 г., 265,36 лв. представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, дилжимо до 15.02.2025 г., 400 лв. и неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 15.04.2024 г., 94,61 лв., представляваща лихва за забава за период от 16.03.2023 г. до 15.02.2025 г., 33,55 лв. представляваща законна лихва за период от 15.02.2025 г. до 21.05.2025 г. По ч.гр.дело № 3019/2025 г. е издадена заповед за изпълнение за същите суми на същото основание. След депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК длъжникът И. М. И. е заплатил сума от общо 800 лв. на 16.07.2025 г., като дружеството ищец е признало за погасено задължението за мораторна лихва за забава в размер на 94,61 лв. за периода от 16.03.2023 г. датата на изпадане в забава до 15.02.2025 г., датата когато е изплатена изцяло, както и намалява размера на неплатената законна лихва с 33,52 лв. и заявява, че в настоящия иск не претендира мораторна лихва и неплатени такси 400 лв. по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Кредитополучателят И. М. И. е получил сумата 1300 лева по Договор за кредит от 27.02.2023 г., между страните и дължи връщането на остатъка от главницата 220,15 лв., след като е направил 21 пълни погасителни вноски на стойност от общо 24. Не се спори между страните и ищеца признава, че ответника му е заплатил сумата общо 3301,60 лв., с която е погасена съгласно погасителния план 1079,85 лв. главница, 570,33 лв. възнаградителна лихва от общо договорената в размер на 1286 лв., сумата 1301,94 лв. по сключено между тях Споразумение за пакет за допълнителни услуги от общо договорената в размер на 1430 лв. В общата сума на получените плащания са включени и начислените лихви за забава платени в размер на 151,34 лв., съдебни такси 30,38 лв. и законната лихва 47,76 лв., както и 120 лв. такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни.
Съдът намира недължим остатъкът от сумата, която се претендира по настоящото дело общо 363,40 лв., от които 220,15 лв. главница, 15,19 лв. – договорно възнаграждение, както и 128,06 лв., за наименовано от ищеца „възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги“, каквото вземане не съществува, по следните съображения:
Предоставения пакет от допълнителни услуги, подробно описан в Общите условия всъщност е част от договора за кредит, но е обособен като отделна клауза, за да се заобиколи ограничението на чл. 19 ал.4 от Закона за потребителския кредит, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва.
Допълнителната услуга „улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства“ реално не представлява услуга, тъй като кредиторът не поема никакво конкретно задължение. За клиентът е предвидена някаква неясна възможност да получи улеснена процедура, като обаче отпускането на следващ кредит и условията по него става „по съгласие на страните“- т.е. кредиторът може да откаже да предостави кредит без да търпи негативни последици и без някакви права на клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази „услуга“ клиентът не получава нищо. За това тази клауза е нищожна поради липса на основание и поради липса на достатъчно определено съгласие на страните. Останалите 3 допълнителни услуги са свързани пряко с договора за кредит-приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане/намаляване на вноски, възможност за смяна на падежа. За това възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР, което е в нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и така той надхвърля значително максималния размер по чл. 19 ал.4 от ЗПК, поради което на основание чл. 19 ал.5 от ЗПК клаузите, които предвиждат възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни и водят до недействителност на договора. По тези съображения вземането по договора за сумата 43,26 лв. „Фаст“ и за сумата 84,80 лв. „Флекси“– наименовано от ищеца „възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги“, на стойност общо 128,06 лв., не съществува.
Съгласно решението по дело № С-472/11 на Съдът на европейския съюз, националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори, което се явява основание за извършената проверка за валидност на клаузите по договора.
При съобразяване на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят дължи връщането само на чистата стойност на получения кредит. В настоящото производство се установи, че главницата от 1300 лева е погасена изцяло, като ответника е заплатил сумата общо 3301,60 лв. по недействителния договор за кредит.
Разноски:
В случая, предвид изхода на спора и отхвърляне на иска ответника има право на разноски на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, като следва да му се присъди сумата 400 лв. /204,52 евро/ за заплатено адвокатско възнаграждение по настоящото дело, няма представени доказателства за направени такива по заповедното производство.
Разпечатката съдържа 32 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/819895a2-3c30-48c8-8997-2f5d12438509