Разпореждане № 787 от 20.08.2026, Апелативен съд - Пловдив

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 787 гр. Пловдив, 20.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500202 по описа за 2026 година

Производство по чл. 405,ал.7 от ГПК.

На 14.08.2026 г. с вх. № 7430 е постъпила молба от страните по делото Л. В. Д. и Р. В. Д., с която се иска издаване на частични изпълнителни листове за присъдени разноски на всеки от тях в размер на по 1 015 лв.

Пловдивският апелативен съд прецени обстоятелствата по делото и намира за установено следното:

С постъпилата молба се иска да бъдат издадени на всеки от двамата молители поотделно частични изпълнителни листове въз основа на, както се твърди в молбата, необжалваната и самостоятелно определяема част от присъдените с определение № 184/22.04.2026 г., изменено с определение № 330/13.07.2026 г., разноски за двете производства пред АС-Пловдив, а именно по 1 015лв. за всеки молител. Заявено е, че искането не обхваща сумите за адвокатско възнаграждение за производството по гр.д. № 422/2024 г. на ОССмолян, които са предмет на подадената от К. Д. касационна жалба.

Молбата е неоснователна.

Действително, на 22.04.2026 г. апелативният съд постанови по делото определение № 184, с което отмени изцяло обжалваното определение № 534/5.12.2025 г. по гр.д. № 422/2024 г. на ОС-Смолян, прие отвода на ответниците Р. В. Д. и Л. В. Д. за липса на международна компетентност по делото на българските съдилища, прогласи на основание чл.28,ал.2 от КМЧП, че Окръжен съд-Смолян и българските съдилища не са компетентни с оглед 1 приложимата разпоредба на чл.4,т.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела да разгледат исковете, предявени от К. А. Д. против Р. В. Д. и Л. В. Д., прекрати производството по гр.д.№ 422/2024 г. по описа на ОС-Смолян поради международна некомпетентност на българския съд с оглед разпоредбата на чл.4,т.1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на ЕП и на Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, както и осъди К. А. Д. да заплати на Р. В. Д. сумата 3 075,42 евро – направени от него разноски за производството по гр.д.

№ 422/2024 г. на ОС-Смолян, ч.в.гр.д. № 536/2025 г. на АС-Пловдив и ч.в.гр.д.

№ 202/2026 г. на АС-Пловдив, както и осъди К. А. Д. да заплати на Л. В. Д. сумата 3 075,42 евро – направени от него разноски за производството по гр.д.

№ 422/2024 г. на ОС-Смолян, ч.в.гр.д. № 536/2025 г. на АС-Пловдив и ч.в.гр.д.

№ 202/2026 г. на АС-Пловдив. Това определение не е влязло в сила, тъй като е обжалвано пред ВКС с касационна частна жалба с вх. № 6166/30.06.2026 г., подадена от К. Д., производството по която не е приключило.

На 13.07.2026 г. апелативният съд постанови определение № 330, с което измени по реда на чл. 248 от ГПК, с оглед подадената на 29.06.2026 г. молба с вх. № 6097 от К. А. Д. определение № 184/22.04.2026 г., постановено по настоящото ч.в.гр.д. № 202/2026 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, в частта му за разноските, с която е осъдена К. А. Д. да заплати на Р. В. Д. сумата 3 075,42 евро – направени от него разноски за производството по гр.д.

№ 422/2024 г. на ОС-Смолян, ч.в.гр.д. № 536/2025 г. на АС-Пловдив и ч.в.гр.д.

№ 202/2026 г. на АС-Пловдив, както и е осъдена К. А. Д. да заплати на Л. В. Д. сумата 3 075,42 евро – направени от него разноски за производството по гр.д.

№ 422/2024 г. на ОС-Смолян, ч.в.гр.д. № 536/2025 г. на АС-Пловдив и ч.в.гр.д.

№ 202/2026 г. на АС-Пловдив, като НАМАЛЯВА на основание чл. 78,ал.5 от ГПК размера на сумите от 3 075,42 евро на 1 797,19 евро, при което определението се изменя по посочения начин – осъжда К. А. Д. да заплати на Р. В. Д. сумата 1797,19 евро – направени от него разноски за производството по гр.д. № 422/2024 г. на ОС-Смолян, ч.в.гр.д. № 536/2025 г. на АС-Пловдив и ч.в.гр.д. № 202/2026 г. на АС-Пловдив, и осъжда К. А. Д. да заплати на Л. В. Д. сумата 1797,19 евро – направени от него разноски за производството по гр.д.

№ 422/2024 г. на ОС-Смолян, ч.в.гр.д. № 536/2025 г. на АС-Пловдив и ч.в.гр.д.

2

№ 202/2026 г. на АС-Пловдив. Това определение също не е влязло в сила, тъй като е обжалвано с подадената от К. Д. касационна частна жалба с вх. № 7387/12.08.2026 г., производството по която не е приключило.

Определение № 184/22.04.2026 г. не е влязло в сила, тъй като е обжалвано изцяло от К. Д. с подадената касационна частна жалба с вх. № 6166/30.06.2026 г., като заявеното искане до ВКС е да отмени изцяло това определение. Постъпил е отговор на тази касационна жалба от ответниците по нея Л. Д. и Р. Д. с вх. № 6486/9.07.2026 г., но преписката не е към момента изпратена по компетентност на ВКС, тъй като има друга неприключила процедура по администриране на жалба (с вх. № 7387:12.08.2026 г.). По начало произнасянето в определение в неговата част, с която са присъдени разноски, е акцесорно, като при отмяна на определението то се отменя и в частта му за разноските. Съответно, след като определението от 22.04.2026 г. не е влязло в сила, тъй като е изцяло обжалвано пред ВКС, то към момента няма определение на апелативния съд, въз основа на което за присъдени разноски да им бъдат сега издавани изпълнителни листове. Изпълнителни листове за присъдените на страните разноски могат да бъдат издадени само след влизане на определението на апелативния съд в сила. Неправилно е разбирането на молителите, че има необжалвана част на определение № 184/22.04.2026 г. и определение № 330/13.07.2026 г. относно сумите за присъдени разноски на Л. Д. в размер на 1 015лв. и на Р. Д. в размер на 1 015 лв. В молбата не се отчита обстоятелството, че освен подадената жалба с вх.

№ 7387/12.08.2026 г. от К. Д. против определение № 330/13.07.2026 г., от К. Д. е подадена жалба и против определение № 184/22.04.2026 г. с вх. № 6166/30.06.2026 г. Невярно е затова твърдението, че има разноски, които не са предмет на втората касационна частна жалба (с вх. № 7387/12.08.2026 г.), поради което е налице осъдително произнасяне за сумите от по 1 015 лв., което да касае самостоятелно определяема част и да е стабилизирано, влязло в сила между страните и съставляващо изпълнително основание по чл.404,т.1 от ГПК. Исканията за издаване на изпълнителни листове на всеки от двамата молители за сумите от по 1015 лв. за присъдени разноски, заявени с молбата от 14.08.2026 г., са неоснователни, съответно, тази молба е неоснователна и ще бъде сега оставена без уважение.

С оглед на гореизложеното съдът

3

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена на 14.08.2026 г. с вх. № 7430 от страните по делото Л. В. Д. и Р. В. Д., с която се иска издаване на частични изпълнителни листове за присъдени разноски на всеки от тях в размер на по 1 015 лв., като неоснователна.

Разпореждането може да се обжалва от молителите пред Върховния касационен съд-София съгласно чл. 407 от ГПК с частна жалба в двуседмичен срок от връчването на разпореждането.

Съдия при Апелативен съд – Пловдив: _______________________ 4