Решение № 260909 от 11.02.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е гр.София,

11.02.2021 г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В състав, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 12328 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г.Ф., ***- длъжник по изпълнително дело № 20209200400384 по описа на ЧСИ Й.М., подадена чрез процесуалния представител юрк.К.Я.срещу постановление за разноски с изх.№ 4271 от 28.10.2020 год. по изпълнително дело № 20209200400384 по описа на ЧСИ Й.М., с което е оставено без уважение възражението на длъжника Г.Ф. с вх.№ 02452/18.08.2020 г. по изп.дело № 20209200400384 за намаляване на приетите по изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1548 лв./ хиляда петстотин четиридесет и осем лева/, като неоснователно. Прави се искане за отмяна на обжалваното постановление и намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на взискателя до размер на сумата от

200 лв., както и за изменение на размера на начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Ответникът по частната жалба и взискател по изпълнението- М.Г.Д., не взема становище по подадената частна жалба.

ЧСИ Й.М. е изложила мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на частната жалба.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело

№ 20209200400384 по описа на ЧСИ Й.М. е образувано на 10.08.2020 г. по молба на М.Г.Д., подадена чрез пълномощника адв.Г.Д., въз основа на изпълнителен лист от 31.07.2020 г., издаден от Софийски градски съд, І-14 състав по гр.дело

№ 4891/2018 г., срещу Г.Ф. за заплащане на сумите посочени в него.

С покана за доброволно изпълнение изх. № 3088/10.08.2020 г., която обективира произнасянето на съдебния изпълнител по разноските, са определени разноските по изпълнението дължими от длъжника в полза на взискателя, а именно: разноски по изпълнителното дело- 1548,00 лв., както и 3665,04 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 24.08.2020 г.

На 14.08.2020 год. на длъжника Г.Ф., *** е редовно връчена покана за доброволно изпълнение.

В срока за доброволно изпълнение, длъжникът Г.Ф., ***, чрез процесуалния си представител юрк.К.Я.е депозирал на 17.08.2020 год. писмено възражение по процесното изпълнително дело, с което е направено възражение за прекомерност на определените разноски в поканата за доброволно изпълнение, в частта на дължимо адвокатско възнаграждение на взискателя, като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004 год., минимални размери, както и да бъде намалена начислената по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.

С постановление за разноски с изх.№ 4271 от 28.10.2020 год., издадено от ЧСИ Й.М. е оставено без уважение възражението на длъжника Г.Ф. с вх.№ 02452/18.08.2020 г. по изп.дело № 20209200400384 за намаляване на приетите по изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1548 лв./ хиляда петстотин четиридесет и осем лева/, като неоснователно.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител - постановление за разноските /чл.435, ал.2 от ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните - така определение № 403/ 01.12.2008 г. по ч.гр.дело № 1762/ 2008 г. на

ВКС, V г. о.

В процесния случай длъжникът обжалва отказа на ЧСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, както и отказа на ЧСИ да намали размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

Длъжникът не е заплатил дължимата сума по издадения изпълнителен лист на взискателя, преди образуване на изпълнителното дело и преди връчване на поканата за доброволно изпълнение. Видно от данните по изпълнителното дело задължението е погасено от длъжника в цялост доброволно в срока за доброволно изпълнение.

Въпреки това обстоятелство, съдът приема, че на взискателя се дължи възнаграждение не само за образуване на изпълнителното дело съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но и за извършване на процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, и извършване на действия за удовлетворяване на вземанията по чл.10, ал.1, т.2 от Наредба № 1/2004 г. /1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2/. Съдът намира, че дължимото от длъжника на взискателя адвокатско възнаграждение по изп.дело в размер на сумата от 1548 лв. не е прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Уговореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1548 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.08.2020 г. е определено в минимален размер, съгласно посочения начин в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, така уговореното и заплатено от взискателя на неговия пълномощник адв.Г.Дойчева, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1548 лв., в минимален размер по чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г., не се явява прекомерно, поради което частната жалба се явява неоснователна. В тази връзка начислената от ЧСИ такса по т.26 ТТРЗЧСИ също не следва да бъде редуцирана.

С оглед на изложеното, частната жалба на

Г.Ф., ***- длъжник по изпълнително дело № 20209200400384 по описа на ЧСИ Й.М., подадена чрез процесуалния представител юрк.К.Я.срещу постановление за разноски с изх.№ 4271 от 28.10.2020 год. по изпълнително дело № 20209200400384 по описа на ЧСИ Й.М., се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,

ІІІ-В състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частната жалба на Г.Ф., ***- длъжник по изпълнително дело № 20209200400384 по описа на ЧСИ Й.М., подадена чрез процесуалния представител юрк.К.Я.срещу постановление за разноски с изх.№ 4271 от 28.10.2020 год., издадено от ЧСИ Й.М. по изпълнително дело № 20209200400384 по описа на ЧСИ Й.М., с рег.№ 920, с район на действие СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.