Решение № 297 от 01.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Бургас, 01.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Соня Й. Петрова като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600734 по описа за 2025 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на подсъдимия С. В. З., ЕГН **********, подадена чрез служебния му защитник адвокат Пламена Христова Пенева от БАК, против Присъда № 6 от 10.04.2025 г., постановена по НОХД № 1/2025 г. по описа на Районен съд – Карнобат. Против същата присъда въззивна жалба е подал и адвокат Стефан Кенов от БАК, действащ като служебен защитник на подсъдимия по същото дело С. Н. С., ЕГН **********.

С атакуваната присъда подсъдимият С. З. е признат за виновен за извършването на две престъпления:

- за това че на 07.05.2020 г. в гора край с. Д., община Карнобат, област Бургас, намираща се край наземен път в посока към с. Чукарка, област Бургас, в съучастие със С. Н. С. с ЕГН ********** от с.Д., област Бургас, извършил полово сношение и действия на полово удовлетворение с лице от същия пол – Й.Д.М., ЕГН ********** - на **** години от с. Д., област Бургас, като 1 употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 157, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, вр. чл. 54 от НК, е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал.1 от НК е намалено с 1/3 на три години лишаване от свобода при първоначален общ режим;

- за това, че на 07.05.2020 г. в гора край с. Д., община Карнобат, област Бургас, намираща се край наземен път в посока към с. Чукарка, област Бургас, в съучастие със С. Н. С. с ЕГН ********** от с. Д., област Бургас като извършител, причинил на Й.Д.М., ЕГН ********** - на **** години от с. Д., област Бургас, средна телесна повреда, изразяваща се във фисура и лезия (разкъсване) на стената на ректума (право черво) и суспекция за парциална лезия на сфинктера, наложило извършването на оперативна интервенция под обща анестезия, довела до разстройство на здравето му, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал.1, вр. ал.2, вр. чл. 20, ал.2 от НК, вр. чл. 54 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с 1/3 на две години лишаване от свобода при първоначален общ режим.

На основание чл. 23 от НК, съдът е определил на подсъдимия З. едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода и е постановил същото да се търпи при първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал.1, вр. ал. 2 от НК, първоинстанционният съд е приспаднал от общото наказание времето, през което подсъдимият З. е бил задържан по ЗМВР, за срок от 24 часа, считано от 08.05.2020 г.

С атакуваната присъда подсъдимият З. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас сумата от 3063,23 лв. (три хиляди шестдесет и три лева и двадесет и три стотинки) за направените разноски в досъдебното производство.

С атакуваната присъда подсъдимият С. Н. С. е признат за виновен за извършването на две престъпления:

- за това че на 07.05.2020 г. в гора край с. Д., община Карнобат, област Бургас, намираща се край наземен път в посока към с. Чукарка, област Бургас, в съучастие като извършител със С. В. З., ЕГН **********, извършил полово сношение и действия на полово удовлетворение с лице от същия пол – Й.Д.М., ЕГН ********** - на **** години от с. Д., област Бургас, като употребил за 2 това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 157, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, вр. чл. 54 от НК, е осъден на четири години и шест месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал.1 от НК е намалено с 1/3 на три години лишаване от свобода при първоначален общ режим;

- за това, че на 07.05.2020 г. в гора край с. Д., община Карнобат, област Бургас, намираща се край наземен път в посока към с. Чукарка, област Бургас, в съучастие като извършител със С. В. З., ЕГН **********, причинил на Й.Д.М., ЕГН ********** - на **** години от с. Д., област Бургас, средна телесна повреда, изразяваща се във фисура и лезия (разкъсване) на стената на ректума (право черво) и суспекция за парциална лезия на сфинктера, наложило извършването на оперативна интервенция под обща анестезия, довела до разстройство на здравето му, временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал.1, вр. ал.2, вр. чл. 20, ал.2 от НК, вр. чл. 54 от НК, е осъден на три години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с 1/3 на две години лишаване от свобода при първоначален общ режим.

На основание чл. 23 от НК, съдът е определил на подсъдимия С. едно общо наказание в размер на три години лишаване от свобода и постановил същото да се търпи при първоначален общ режим. На основание чл. 59, ал.1, вр. ал. 2 от НК, първоинстанционният съд е приспаднал от общото наказание времето, през което подсъдимият С. е бил задържан по ЗМВР, за срок от 24 часа, считано от 08.05.2020 г.

С атакуваната присъда подсъдимият С. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас сумата от 3063,23 лв. (три хиляди шестдесет и три лева и двадесет и три стотинки) за направените разноски в досъдебното производство.

Първоинстанционният съд се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства по делото – по отношение на 1 бр. оптичен носител на данни DVD-R, приложен по делото, съдът е постановил същият да продължи да се съхранява по делото; по отношение на 1 бр. дървена пръчка, светлокафява на цвят, с дължина 164 см и диаметър 7 мм, съдът е постановил нейното отнемане в полза на държавата като вещ, послужила за извършване на умишлените престъпления и е разпоредил за нейното унищожаване като вещ без стойност; съдът е разпоредил приложената по делото 1 бр. дървена 3 пръчка, кафява на цвят, с дължина 149 см и с диаметър 6 мм, да бъде върната на подсъдимия С. В. З.; съдът е отнел в полза на държавата приложените по делото 5 бр. тампони с клетъчен материал като е разпоредил тяхното унищожаване като вещи без стойност.

Подсъдимият С. З. обжалва присъдата в частта й относно наложеното му наказание. Твърди, че при определяне на наказанията му съдът не е отчел в достатъчна степен установените смекчаващите вината обстоятелства – искреното разкаяние на подсъдимия за извършеното, младата му възраст едва *** годишен, чистото му съдебно минало, както и факта, че не е извършвал други престъпления през последните 5 години, което сочело, че не е личност с трайно изградени престъпни навици и с висока степен на обществена опасност. Моли като смекчаващо вината обстоятелство да бъде отчетена продължителността на наказателната производство, която не се дължала на неговото процесуално поведение. Моли за изменение на обжалваната присъда, като въззивният съд отложи по реда на чл. 66 от НК изпълнението на определеното на З. общо наказание от три години лишаване от свобода.

Защитникът на подсъдимия С. С. също обжалва присъдата в частта й относно наложеното на подзащитния му наказание. Според него съдът не взел предвид ниската степен на обществена опасност на С. при индивидуализацията на наказанието му, като в подкрепа на възражението си сочи, че подсъдимият е с нисък социален статус и ниска правна култура, но има изградени трудови навици и полага труд. Сочи още, че липсвали данни за извършени от С. противообществени прояви или престъпления, което също следвало да бъде отчетено от първостепенния съд. Защитникът акцентира и върху продължителността на наказателното производство, която не се дължала на процесуалното поведение на подсъдимия. В заключение защитникът моли въззивния съд да измени атакуваната присъда като отложи изпълнението на определеното общо наказание за изпитателен срок от пет години. В условията на евентуалност моли за определяне на по-леки наказания, съобразени със степента на обществена опасност на дееца и целите на наложеното наказание.

В съдебно заседание, представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на въззивните жалби и моли въззивния съд да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна. Намира, с 4 оглед причинените физически и психически травми на пострадалото лице, че наложените на подсъдимите наказания са дори занижени, но това е сторено само заради изтеклите пет години от датата на деянието, затова моли въззивния съд да не уважава въззивните жалби и да не намалява размера на наказанията.

Подсъдимият С. З., нередовно призован, не се яви в съдебно заседание.

Въззивният съд прие, че са налице условията за разглеждане на делото в негово отсъствие предвид хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК – подсъдимият е наясно с провежданото спрямо него наказателно производство, в това число и съдебното такова, като не се явява за втори пореден път в насрочено съдебно заседание, и не е намерен на посочения от него адрес, видно от докладната записка на служители от РД „Охрана“ Бургас.

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия З. поддържа въззивната жалба. Смята, че при постановяване на присъдата си първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен обстоятелствата, смекчаващи вината на подсъдимия, а именно искреното му разкаяние, младата му възраст, чистото му съдебно минало, както и факта, че от датата на извършване на престъпленията е изминал дълъг период от време, през който период З. не е имал други престъпни прояви. Последното, според защитника, сочело че подсъдимият не е лице с трайно изградени престъпни навици и с висока степен на обществена опасност. Поради тези обстоятелства защитникът намира, че целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, биха били постигнати и без откъсване на подсъдимия от неговата обичайна семейна среда, поради което моли въззивния съд да измени присъдата като постанови изтърпяването на наложеното наказание да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от пет години.

В съдебно заседание подсъдимия С. С., редовно призован, се явява.

Поддържа въззивната жалба и моли за условно наказание. Служебният му защитник също поддържа въззивната жалба на основанията, посочени в нея.

Акцентира на обстоятелството, че макар от датата на извършване на престъплението да са изминали повече от пет години, за този период от време С. не само не е извършвал други престъпления, но няма и регистрирани никакви противообществени прояви. Защитникът сочи, че подсъдимият продължава и досега да работи, не е изменял адреса си и е имал безупречно 5 процесуално поведение както на досъдебното производство, така и в съдебното производство и пред двете съдебни инстанции. Защитникът изразява становище, че ефективното наказание лишаване от свобода е закъсняло и въпреки че С. не е изтърпял наказание след извършеното от него деяние, същият се е поправил, доколкото за това свидетелствало неговото поведение – неговата трудова ангажираност и липсата на извършени други престъпления. Предвид тези съображения защитникът моли въззивния съд да измени обжалваната присъда и да приложи разпоредбата на чл. 66 от НК като отложи изпълнението на наложеното на С. наказание за изпитателен срок от пет години.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от страни, които имат безспорен защитим правен интерес, но и процесуално право да искат проверка на не влязъл в сила съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледани по същество, въззивните жалби са неоснователни.