Решение № 2942 от 05.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2942 гр. София, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Мария Стойкова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100504077 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по 2 бр. въззивни жалби на страните.

С въззивната си жалба ищците Е. С. В. и Ц. Р. В. обжалват решение № 231/12.01.2022г., постановено по гр.д. № 33684/2021г. по описа на СРС, 88-и състав, в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответника Прокуратура на Република България искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за сумите от по 12 700 лЕ., представляващи разлики над уважения от СРС размер от по 7 300 лЕ. за всяка от ищците до пълния претендиран размер от 20 000 лЕ. - обезщетения за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпления по чл.

144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, приключило с влязла в сила оправдателна присъда по ВНОХД № 4581/2018г. по описа на СГС, потвърдена с решение от 06.11.2019г. по н.д. № 866/2019г. по описа на I н.о. на ВКС, ведно със законната лихва от 06.11.2019г. /влизането в сила на оправдателната присъда/ до окончателното плащане, в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищеца Е. С. В. срещу ответника Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, р. 1 ЗОДОВ за сумата от 2 500 лЕ., представляваща разлика над уважения от СРС размер от 700 лЕ. до пълния претендиран размер от 3 200 лЕ. обезщетение за претърпените имуществени вреди от незаконното обвинение за извършените разходи за адвокатски възнаграждения по досъдебното и съдебните 1 производства, и в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищеца Ц. Р. В. срещу ответника Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.

3, р. 1 ЗОДОВ за сумата от 3 000 лЕ., представляваща разлика над уважения от СРС размер от 200 лЕ. до пълния претендиран размер от 3 200 лЕ. - обезщетение за претърпените имуществени вреди от незаконното обвинение за извършените разходи за адвокатски възнаграждения в съдебните производства пред СРС, СГС и ВКС.

Обжалват решението и в частта за разноските.

Във въззивната си жалба ищците поддържат необоснованост на решението в обжалваната част, поради неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. СРС не съобразил, че ищецът Е. В. работела престижна работа и заради осъществяваното от нея представителство била подложена на страх и притеснения, вкл. от снемането на отпечатъци, обвинението й в тежко умишлено престъпление, за което било предвидено наказание лишаване от свобода до 6 години. Последното се отразило на работата й – допуснати трудови нарушения, вследствие на изживения стрес, утежнен и от обстоятелството, че била обвинена в съучастие със своята дъщеря в продължавано престъпление – за две отделни деяния. Постановената първоинстанционна присъда, с която й било наложено наказание пробация създала у нея страх и недоволство, че за престъпление, което не била извършила, не можела да напуска населеното място.

Такова било и емоционалното състояние на ищеца Ц. В., която изпитвала несигурност за бъдещето си и обмисляла да напусне страната. Неправилно съдът не обсъдил цялата продължителност на периода от почти пет години, а съобразил 1 година и един месец до присъдата на СГС, без да съобрази, че те търпели притеснения и в очакването си какво ще бъде решението на ВКС. Решението в обжалваната отхвърлителна част досежно имуществените вреди било неправилно, тъй като СРС следвало да съобрази писмените доказателства за заплатени адвокатски възнаграждения, налични в приложеното по делото наказателно дело. Молят решението в обжалваните отхвърлителни части да бъде отменено, а вместо това – постановено друго, с което исковете им бъдат изцяло уважени. Претендират разноски.

С въззивната си жалба ответникът Прокуратура на Република България обжалва решение № 231/12.01.2022г., постановено по гр.д. № 33684/2021г. по описа на СРС, 88и състав, в частта, в която са уважени предявените от ищците Е. С. В. и Ц. Р. В. искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумите от по 7 300 лЕ., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпления по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, приключило с влязла в сила оправдателна присъда по ВНОХД № 4581/2018г. по описа на СГС, потвърдена с решение от 06.11.2019г. по н.д. № 866/2019г. по описа на I н.о. на ВКС, и в частта, в която са уважени исковете им за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Решението се обжалва и в частта за разноските.

2

Във въззивната жалба на Прокуратурата се поддържат доводи за необоснованост на постановения съдебен акт в обжалваните части. По делото не било установено, че ищците търпели неимуществени вреди във връзка с незаконното обвинение. Намира, че от събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на св. В. се установявало, че ищците били тормозени от бившия приятел на Ц. В. – Х.Б., който пускал жалби срещу тях, че вследствие на неговото поведение те сменили местоживеенето си, че именно поради поведението на Б. те се страхували и започнали да странят от приятелите си. Показанията на св. М. намира за пристрастни и необективни. По делото като доказателства не били поискани експертизи, от които да се установи емоционалното състояние на ищците и не била доказана причинноследствената връзка на психичното им състояние с воденото наказателно производство, предвид на което исковете били недоказани. В условията на евентуалност присъдените от СРС размери били завишени и несъответни на принципа на чл. 52 ЗЗД. Недоказани били и претендираните имуществени вреди. Моли за отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност – да бъде намален размерът на присъдените обезщетения, вкл. адвокатските възнаграждения да бъдат намалени предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищците Е. В. и Ц. В. са депозирали писмен отговор, с който оспорват въззивната жалба на Прокуратура на Република България като неоснователна и молят съда да я остави без уважение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност на въведените със жалбата доводи настоящият съдебен състав намира следното:

С нормата на чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ законодателят е предвидил отговорността на държавата за вредите, причинени на граждани от прокуратурата от незаконно обвинение за извършване на престъпление, ако лицето е било оправдано. Във връзка с разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ обезщетението се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Предвид параграф 1 от ДР на ЗОДОВ, вр. чл. 52 ЗЗД, и даденото задължително тълкуване по т. 11 от ТР 3/22.04.2005г. по т.д. 3/2004г. на ОСГК на ВКС, обезщетението за търпените неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ се определя по справедливост във връзка с чл. 52 ЗЗД като се преценяват особеностите във всеки конкретен случай, както и връзката между вредите и незаконните актове на 3 правозащитните органи. Предвид даденото задължително тълкуване с ППВС 4/1968г. понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обстоятелства вкл. характер на увреждането, причинител и др. В конкретиката на предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, относимите обстоятелства при определяне на размера на дължимото обезщетение са: тежестта на обвинението, взетите мерки за неотклонение и други мерки за процесуална принуда, броя и интензивността на извършените с участието на обвиняемите следствени действия, продължителността на наказателното производство, преживените от пострадалите страдания и тяхната интензивност. В този смисъл е и задължителнта практика по решение 233/18.05.2012г. по гр.д. 104/2012г. на ВКС, IV ГО.

За установяване на горепосочените релЕ.нтни факти по делото са събрани писмени доказателства – приложената преписка по наказателното производство, вкл. по воденото срещу ищците досъдебно производство и гласни доказателства, събрани чрез разпита на св. В. и М..

Наказателното преследване срещу ищците започнало на 21.01.2016г., когато същите били разпитани по образуваното досъдебно производство, в качеството им на обвиняеми за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК и им била взета мярка за неотклонение „подписка“. В протоколите за разпит на ищците в тези им качества изрично било удостоверено, че същите са уведомени, че спрямо тях започва наказателно преследване за това, че през месец ноември и декември 2014г., в съучастие като съизвършители, се заканили с убийство спрямо Х.Т.

Б., като тези закани възбудили основателен страх за осъществяването им престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за което било предвидено наказание лишаване от свобода до 6 години.

След първоначалното привличане на ищците към наказателна отговорност, на 03.02.2016г. същите били запознати с материалите по делото, посредством предявяване на разследването, а на 03.08.2016г. било извършено ново привличане на ищците към наказателна отговорност, като обвинението било прецизирано по следния начин: за това че за времето от неустановена дата през месец ноември 2014г., около 14ч., до неустановена дата през месец декември 2014г., около 17ч., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с две деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, в съучастие – съизвършителство, се заканили с убийство на Х.Т. Б., като тези закани възбудили у Б. основателен страх за осъществяването им - чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл.

26, ал. 1 НК.

4

СРП повдигнала и поддържала обвинение с обвинителен акт срещу ищците за престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл.

26, ал. 1 НК, за което били привлечени с постановлението от 03.08.2016г. По образуваното НОХД № 16492/2016г. по описа на СРС, 12-и състав била постановена присъда от 14.11.2017г., с която ищците били признати за виновни в извършването на същото престъпление, като на основание чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК им били наложени наказания „пробация“, включващо следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 10 месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител за срок от 10 месеца. Мерките за неотклонение на ищците „подписка“ не били изменени.

По депозирани от ищците жалби срещу постановената присъда било образувано ВНОХД № 4581/2018г. по описа на СГС, 17-и състав, по което била постановена присъда № 274/14.12.2011г., с която ищците били оправдани по повдигнатото им обвинение.

По настоящото дело са приложени преписките по досъдебното производство, производството пред СРС, тази по ВНОХД № 4581/2018г. по описа на СГС, 17-и състав, и по касационно наказателно дело № 866/2019г. по описа на ВКС, I НО, в оригинал. Видно от преписката по последното дело, постановената от СГС оправдателна присъда била протестирана с касационен протест на прокурор при СГП и касационна жалба на частния обвинител Х.Т. Б.. Пред ВКС протестът бил поддържан от прокурора при ВКП. С решение № 194/06.11.2019г., постановено по н.д. № 866/2019г. по описа на ВКС, I НО, оправдателната присъда № 274/14.12.2018г. по ВНОХД № 4581/2018г. по описа на СГС, 17-и състав, била оставена в сила.