Решение № 1362 от 18.06.2026, Административен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 1362

Разград, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Разград - I състав, в съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СВЕТЛА РОБЕВА

При секретар ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛА РОБЕВА административно дело № 20267190700276 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 КСО.

Постъпила е жалба от З. С. П. от [населено място] против Решение № 1054-16-23#2 от 28.04.2026 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, с което е потвърдено Разпореждане № 161-00-756-3 от 23.03.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО. В жалбата се излагат доводи за недопустимо забавяне издаването на посочените актове, за нарушаване на принципите на обективност, последователност и предвидимост, за материална незаконосъобразност на оспореното решение и несъответствието му с целта на закона. Иска се решението и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени и на жалбоподателя да бъде признато правото да получи обезщетение за безработица. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата ръководител на ТП на НОИ – Разград поддържа доводите си, изложени в обжалваното решение, че българската държава не е компетентна по последна заетост и по пребиваване, за да прецени правото на обезщетение по българското законодателство. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх. № 161-00-756/25.08.2025 г. З. С. П. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а КСО. Декларирал е последна трудова дейност в Гърция за периода 2017 г. - 2025 г. На 05.09.2025 г. чрез електронен обмен на социално осигурителна информация между България и Европейския съюз /ЕС/ е изпратен СЕД U001CB и СЕД U003 до компетентната институция /КИ/ на Гърция за потвърждаване на осигурителен период и доход. Със СЕД U005 е направено искане до КИ на Гърция да предостави информация относно пребиваването на г-н П..

С Разпореждане № 161-00-756-1/05.09.2025 г. на основание чл. 54г, ал. 4 КСО производството по отпускане на ПОБ е било спряно до издаване на съответните надлежни документи за осигурителния стаж, доход и пребиваване от КИ.

След изпратени напомнителни писма до КИ на Гърция /на 06.10.2025 г., на 20.11.2025 г., на 03.12.2025 г., на 02.02.2026 г. и на 05.03.2026 г./ на 09.03.2026 г. е получен изискания СЕД, в който е записано „държава по пребиваване-Гърция“ и е посочен адреса, на които лицето е регистрирано. В получения СЕД U017, съдържащ осигурителната история на лицето, КИ на Гърция е удостоверила следните осигурителни периоди: от 17.02.2017 г. до 17.03.2017 г.; от 01.11.2018 г. до 13.07.2021 г.; от 15.04.2022 г. до 05.05.2022 г.; от 11.05.2022 г. до 08.03.2025 г. и от 10.03.2025 г. до 21.08.2025 г. Общо лицето е упражнявало трудова дейност в Гърция 6 години, 1 месец и 5 дни.

Видно от писмо изх. № ЕО-32-17-39#1 от 10.03.2026 г. на ТД на НАП – Варна, офис Разград, П. не е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за годините от 2017 до 2025 и няма извършени плащания за данъци върху доходите си за периода 01.02.2017 г. – 31.08.2025 г.

Приложена е извадка от НБД „Население“, удостоверяваща, че от 17.12.1996 г. до настоящия момент лицето има постоянни и настоящи адреси в [населено място] и в [населено място].

С Разпореждане № 161-00-756-2 от 19.03.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е възобновено производството по отпускане на ПОБ.

С Разпореждане № 161-00-756-3 от 23.03.2026 г. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО с мотиви, че съгласно чл. 65, § 5 от Регламент (ЕО) № 883/2004 безработното лице по първото и второто изречение на параграф 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване. Длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО се е позовало на чл. 16, § 1 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и Съвета, съгласно който граждани на Съюза, които са пребивавали законно в приемащата държава–членка в продължение на непрекъснат срок от пет години, имат право на постоянно пребиваване в тази държава. Посочено е, че последната заетост на лицето е 6 г и 1 м в Гърция, която е потвърдена държава по пребиваване. Лицето не е пребивавало в България за целите на данъчното облагане и социалното осигуряване. Поради това България не е компетентната държава по последната заетост и по пребиваване, поради което няма основание да се извършва преценка на право на обезщетение за безработица по българското законодателство.

Горното разпореждане е обжалвано пред ръководителя на ТП на НОИ – Разград, който го е потвърдил с оспореното пред съда Решение № 1054-16-23#2 от 28.04.2026 г. Решаващият орган е приел, че жалбоподателят е гражданин на РБългария и е лице, спрямо което намира приложение Регламент /ЕО/ № 883/2004, включващ и обезщетенията за безработица. Отчел е становището на КИ на Гърция, че именно Гърция е държавата по пребиваване и се е позовал на чл. 65, пар. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно който обезщетенията за безработица се предоставят от институцията в държавата по пребиваване на лицето по време на последната заетост. Органът е обсъдил възможността за изместване на тази принципна компетентност към държавата, в която се намира центърът на жизнените интереси на лицето, като основен критерий за това е трудово правната връзка със съответната държава, характерът й и нейната продължителност. Предвид факта, че лицето не е упражнявало трудова дейност в България 10 години и е изтекъл продължителен срок, който обосновава стабилна връзка между лицето и съответната държава, и на основание чл. 61 и по аргумент от чл. 65, пар. 2 и пар. 5, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 е счел, че България не е компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задълженията си по чл. 168, ал. 1 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Решението е валиден административен акт, издаден в условията на заместване при отсъствие на ръководителя на ТП на НОИ – Разград, който е компетентния орган по чл. 117, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „б“ КСО да се произнася по жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица.

Решението е в надлежната писмена форма, има изискуемото съдържание и при издаването му са спазени административнопроизводствените правила.

Материалният закон е приложен правилно.

Правилата за определяне на приложимото социално законодателство са уредени в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004) и са детайлизирани в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 987/2009).

Общото правило по член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 е, че лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Съгласно член 11, параграф 3, б. а) от регламента спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка.

Изключение от горния принцип е предвидено в член 65, параграф 2, изр. 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно който напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Съгласно член 65, параграф 5, б. а) от регламента такова лице получава обезщетения за безработица в съответствие със законодателството на държавата членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване.

Относимите понятия са дефинирани в член 1, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, а именно: й) „пребиваване" означава мястото, където лицето обичайно пребивава; к) „престой" означава временно пребиваване; р) „компетентна институция“ е: i) институцията, в която заинтересованото лице е осигурено към момента на искането за обезщетение; или ii) институцията, от която заинтересованото лице има или би имало право на обезщетения, ако то, член или членове на неговото семейство пребиваваха в държавата-членка, в която се намира институцията; или iii) институцията, определена от компетентния орган на съответната държава; или iv) в случая на схема, свързана със задълженията на работодателя във връзка с обезщетенията, определени в член 3, параграф 1 - или съответния работодател или осигурител, или вместо него, орган или институция, определен от компетентния орган на съответната държава-членка; с) „институция по място на пребиваване“ и „институция по място на престой“ е съответно институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където пребивава заинтересованото лице и институцията, която е компетентна да предоставя обезщетения в мястото, където съответното лице има престой съгласно законодателството, прилагано от тази институция, или ако не съществува такава институция - институцията, определена от компетентния орган на съответната държава-членка; т) „компетентна държава-членка“ е държавата-членка, в която се намира компетентната институция.

Съгласно член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 при различия в становищата на институциите на две или повече държави-членки относно определяне на пребиваването на лице, за което се прилага основният регламент, тези институции установяват с взаимно съгласие центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната и информация относно релевантните факти, които може по целесъобразност да включват: а) продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки; б) положението на лицето, включително: i) естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост; ii) семейното положение и роднинските връзки на лицето; iii) упражняването на неплатена дейност; iv) когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи; v) жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му; vi) държавата-членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

Горните критерии са примерни и следва да бъдат адаптирани към всеки конкретен случай, но основният от тях е трудовоправната връзка със съответната държава, характерът й и нейната продължителност.

В разглеждания случай жалбоподателят е пребивавал в Гърция, където е полагал труд при обща продължителност на трудовата заетост от 6 години и 1 месец и където е бил осигуряван. За период от 10 години не е полагал труд в България, където се е завръщал за кратки периоди и където не е плащал данъци и осигуровки. Регистрирал се е като безработно лице след приключване на трудовата дейност в Гърция. Изброените факти сочат на трайно (обичайно) установяване в държавата по заетост Гърция, която се явява държавата по пребиваване. Този извод не се променя от заявеното от жалбоподателя намерение да се завърне в България. Съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 когато съобразяването на различните критерии, основаващи се на приложимите факти, посочени в параграф 1, не води до постигане на съгласие между съответните институции, намерението на лицето, което произтича от тези факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице. В случая между институциите на България и Гърция не съществува различие в становищата, че държавата по пребиваване е Гърция.