Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 643 от 13.05.2024, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 6299/2023
Вид
Решение № 643
Подписан
13.05.2024
В сила
13.06.2024
Състав
Татяна Тодорова Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.12 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.9 и 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.12 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 643 гр. Русе, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20234520106299 по описа за 2023 година

Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422 ГПК и материалноправно такова – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.

Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД твърди, че вземането му срещу ответницата произтича от сключения между тях на 14.06.2011 г. договор за револвиращ заем при следните параметри: Общо задължение по договора: 6911.58 лева, включващо: Сума за изплащане на заема: 1900 лв.; Срок на заема: 36 месеца; Размер на вноска: 189 лв.; Дата на погасяване: 2-ри ден от месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %): 182.67 %; Годишен лихвен процент: 114.82%; Лихвен процент на ден: 0.31 %.

Договорът бил подписан при Общи условия, неразделна част от него, предадени на клиента при подписването им. Ответницата декларирала, че е запозната със съдържанието им и ги приема без забележки, като се задължава да ги спазва.

„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 30.10.2012 г. превело парична сума в общ размер 1900 лв. по посочената от длъжника Н. И. Ф. банкова сметка. От своя страна длъжникът поел задължение да погаси предоставения заем с равни месечни вноски в размери и срокове, съобразно погасителния план, неразделна част от договора.

След подадена молба от длъжника, между страните било договорено да бъдат отложени погасителни вноски № 4,5,6 които да бъдат заплатени в края на погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс бил и нов коригиран погасителен план.

Погасителните вноски се променяли от 36 на 39 броя. Съгласно чл. 4 от Общите 1 условия към ДРЗ № 1011056643, длъжникът дължал на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително определено в погасителния план.

Неизплатеното договорно възнаграждение от длъжника било в размер 2050.44 лева, начислено от датата на първата неизплатена вноска – 02.10.2013 г. до 02.10.2014 г. датата на изтичане на погасителния план.

Длъжникът не изпълнявал поетите договорни задължения, като направил само 17 пълни погасителни вноски и една непълна и изпаднал в забава, като падежът на последната по ред погасителна вноска бил на 02.10.2014 г. С изтичането на този срок настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. Към настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение по ДРЗ № 1011056643 възлизало на 3370 лева, с които погасил част от номинала по заема в размер на 3320.80 лева. Сумата от 49.20 лева отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ. Ищецът претендира и законна лихва в размер на 1832.49 лева, дължима от 02.10.2014 г. - датата на изтичане на погасителния план до 28.09.2023 г. /като за периода 13.03-13.07.2020 г. не била начислявана лихва, съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИППП/ и законна лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК до изплащане на вземането.

Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.дело № 5045/2023 г. по описа на РС-Русе. На дружеството било дадено указание, на основание чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК, да предяви иск за установяване на вземането си.

Предвид изложеното моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД по ДРЗ № 1011056643 от длъжника Н. И. Ф. /Р./ в общ размер 5423.27 лева, от които: главница в размер на 1540.34 лева, договорно възнаграждение в размер на 2050.44 лева и законна лихва в размер на 1832.49 лева, дължима от 02.10.2014 г. до 28.09.2023 г.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответницата, чрез пълномощника си, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Твърди, че претендираните суми не са конкретизирани по периоди. Не били упоменати и размерите на вноските, които ответницата е направила, за кой период се отнасят и какво задължение е погасено с тях. Не ставало ясно и как е формирана претендираната главница от 1540.34 лв. Според ответницата е налице арбитражно решение от 25.04.2014 г. на Арб.съд „Арбитер Юстициарум“ по арб.дело № 2981/2014 г. с идентични страни и предмет. Въз основа на решението бил издаден и изп.лист от СГС по т.д.№ 4394/2014 г. Поради това претендира прекратяване на настоящото производство. Прави и възражение за изтекла давност на всички претендирани суми, 2 тъй като изискуемостта на задължението е настъпила на 02.10.2014 г. Възразява срещу твърдението, че кредитът е станал предсрочно изискуем, с оглед неплащане на вноски.

Липсвал подпис върху Общите условия, поради което не можело да бъде установено кои точно общи условия за кредитиране й били представени при подписването на процесния договор и какви са приложени в действителност. Неподписването на всяка страница от ОУ се санкционирало с най-тежката от закона последица – недействителност на правоотношението. Такъв бил и настоящият случай. Посоченият ГПР в договора от 182.67 % противоречал на добрите нрави и се явявал нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. С клаузата били накърнени договорното равноправие между страните и последното било в разрез с принципа на добросъвестност при договарянето.

Пълномощникът на ответницата оспорва и размера на претендираното задължение, като твърди, че със заплатените от нея с платежно от 20.09.2012 г. - 1600 лв. била погасена част от претендираната главница. Оспорва и получаването на сумата от 1900 лв. Моли настоящото производство като недопустимо да бъде прекратено, евентуално предявеният иск да бъде оставен без уважение, като й се присъдят направените разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на подадено на 29.09.2023 г. заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е образувано ч.гр.д.№ 5045/2023 г. по описа на РС-Русе, по което е издадена Заповед № 2464/02.10.2023 г.

Със същата се разпорежда длъжникът Н. И. Р. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумите: 1540.34 лв. главница, ведно със законната лихва от 29.09.2023 г., 2050.44 лв. договорно възнаграждение за периода 02.04.2013 г. - 02.10.2014 г., 24.91 лв. лихва за забава от 03.08.2011 г. до 02.10.2014 г. /която не е предмет на исковото производство/, 1832.49 лв. законна лихва за периода 02.10.2014 г. – 28.09.2023 г., дължими по договор за потребителски кредит № 1011056643/14.06.2011 г. Срещу заповедта за изпълнение длъжникът Н. Р. е подала възражение за недължимост на присъдените суми по съображения, че са изплатени още през м.август 2012 г. и между страните по този казус има образувано висящо дело пред ВКС.

Н а 14.06.2011 г. страните по делото подписват договор за револвиращ заем № 1011056643, по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД предостав я на клиента Н. И. Ф. заем в размер на 1900 лева, който следва да бъде върнат в срок от 36 месеца, с месечна вноска от 189 лева, при годишен лихвен процент от 114,82 и годишен процент на разходите (ГПР %) 182,67. Или общото задължение по кредита възлиза на 6911.58 лв.

Към договора са приложени Общи условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за револвиращ заем на физически лица, неподписани от клиента.

3

С преводно нареждане от 14.06.2011 г. заемната сума от 1900 лв. е преведена по сметка на ответницата.

Представен е и коригиран погасителен план към договора от 29.11.2011 г., съгласно който вноски с №№ 4, 5 и 6 са отложени, така че крайният срок за погасяване се удължава до 02.10.2014 г.

Ищецът представя и извлечение по сметка към процесния договор за потребителски кредит, в което са отразени 17 пълни погасителни вноски, всяка от 189 лв. и една непълна вноска в размер на 107.80 лв., платена на 02.04.2013 г. Отдолу в документа е отразено, че общата платена сума по договора възлиза на 3370 лв., а остатъчното задължение е в размер на 3590.78 лв. към 28.11.2023 г.

Към отговора на ответницата е приложено решение № 52/15.06.2016 г. на ВКС по т.д.№ 70/2016 г., с което е отменено решението на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ С.-София по арб.дело 2981/2014 г., с което Н. Ф. е била осъдена да заплати на „Профи Кредит България“ сумата от 5411.08 лв. въз основа на същия договор за заем № 1011056643/14.06.2011 г.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е установителен иск п о реда на чл.422 от ГПК, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът му дължи сумата от общо 5423.27 лева, представляваща неизплатено парично задължение по договор за револвиращ заем № 1011056643/14.06.2011 г. , предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 5045/2023 г. по описа на РС-Русе.

Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на държавите членки са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл.24 ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит препраща към чл.143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни – чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 ЗЗД.

Процесният договор за кредит от 14.06.2011 г. е сключен в нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.12 и ал.2 от ЗПК, тъй като шрифтът, на който са изготвени и подписани всички документи, неразделна част от него, е по-малък от 12, а Общите условия към него не съдържат подписа на кредитополучателя. Освен това, представен е коригиран погасителен план, но липсва първоначален такъв към датата на сключване на договора. Това от своя страна води до недействителност на контракта, по аргумент на чл.22 от ЗПК.

Съгласно чл.11 ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор за заем ГПР е в размер на 182,67 %, а 4

ГЛП е в размер на 114,82 %. При преценка действителността на тези клаузи не могат да бъдат приложени критериите на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като те са въведени след сключване на процесния договор. Към датата на сключването му следва да се съобрази разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл. 26, ал.1 от ЗЗД, според който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави.

Съгласно установената съдебна практика "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело, съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът прави извод дали договора е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Такива могат да бъдат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Ако уговорените престации са за предоставена услуга и уговорената за това цена, ще бъде нарушен принципът на добросъвестност, ако е налице явна нееквивалентност между двете престации. В случая по процесния договор за потребителски кредит на ответницата е предоставена в заем сума от 1900 лв., при уговорен ГЛП в размер на 114,82 и ГПР в размер на 182,67 %. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор обективен критерии за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва, като съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г. се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава (в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. и др).