Решение № 25 от 17.01.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1364/2024
- Вид
- Решение № 25
- Подписан
- 17.01.2025
- В сила
- 17.01.2025
- Състав
- Силвия Александрова Цанкова, Екатерина Стефанова Роглекова, Теофана Божидарова Спасова
Цитирани разпоредби
- чл.286, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.335, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 25 гр. Пловдив, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Силвия Ал. Цанкова
Членове:
Екатерина Ст. Роглекова
Теофана Б. Спасова при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Молев като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300601364 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда № 60 от 15.03.2024 г. по НОХД № 4062/2022г., Районен съдПловдив, 8 н.с. е признал подсъдимата Н. Д. Г. за виновна в извършване на престъпление по чл.286, ал.1 от НК, като на основание чл.54 от НК й е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 4 години. Съдът се е произнесъл и по вещественото доказателство и разноските по делото.
Срещу присъдата е депозирана жалба от адв.Ж.Ч.-защитник на подсъдимата, в която се претендира незаконосъобразност на постановената присъда поради нейната незаконосъобразност, като е формулирано искане за отмяната й и постановяването на нова, с която да бъде оправдана Г. по повдигнатото й обвинение.
1
Подаден е и протест от прокуратурата, както и допълнителен такъв, в които са изложени съображения за незаконосъобразност на постановената присъда, поради неналагането от първата инстанция на кумулативно предвиденото в закона наказание „обществено порицание“, което е задължително. Претендира се изменение на присъдата и санкционирането на Г. с кумулативното наказание „обществено порицание“, редом с наложеното от първата инстанция „лишаване от свобода“.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пловдив в съдебно заседание изрази становище за неоснователност на депозираната жалба, като намира, че не са налице основания за претендираната отмяна на атакувания съдебен акт.
Поддържа протеста на първостепенния обвинител и пледира за налагане и на кумулативното наказание „обществено порицание“, задължително предвидено от инкриминираната норма, редом с „лишаването от свобода“.
В хода на първостепенното производство, пострадалият от процесното престъпление, с двуобектен непосредствен обект на посегателство /което обуславя и възможността да бъде валидно конституирана акцесорна страна в процеса според актуалната съдебна практика/, Т. П. се е възползвал от правото си да участва като частен обвинител. В хода на съдебното производство пред въззивния съд, процесуалният му представител адв.Б. поддържа изложеното от държавния обвинител. А частният обвинител П., редовно уведомен, не се яви в последното заседание пред въззивния съд и не изложи лично позицията си по същество на делото, отделно от заявеното от неговия повереник.
Защитниците на подсъдимата-адв.Ч. и адв.П. аргументираха позицията относно недоказаност на обвинението, предявено на подсъдимата, като претендираха за отмяна на първостепенната присъда и оправдаването на Г. от въззивния съд. Акцентира се върху недоказаност на изискуемата от чл.286, ал.1 от НК неистинност на уличаващата в изнасилване жалба срещу пострадалия П., както и отсъствие на знание у подсъдимата относно въпросното обстоятелство, които факти са съществени за субсумирането на сторената от Г. деятелност под състава на процесното престъпление.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното:
2
Жалбата и протестът са процесуално ДОПУСТИМИ, тъй като са подадени в срок от надлежни страни в процеса, разполагащи с необходимата процесуална легитимация да атакуват съдебния акт на районния съд.
Изпълнявайки задължението си за цялостна ревизия правилността на атакуваната присъда, Пловдивският окръжен съд осъществи проверка за съблюдаване и коректно прилагане на процесуалните разпоредби, уреждащи провеждането на първоинстанционното съдебно производство, както и тези, регламентиращи изискванията към съдържанието и реквизитите на присъдата и мотивите към нея, като намира за установено следното:
Аргументите, изложени в жалбата на подсъдимата и наведените в устна форма аргументи, касаят обсъждане на конкретни доказателствени материали и тангират с възможността да се приеме, че основното оплакване е за необоснованост на атакувания съдебен акт. А претенцията на прокуратурата касае оплакване от незаконосъобразност на съдебния акт, предвид неналагането на задължително предвидена в закона кумулативна санкция.
Същевременно, обсъдените от страните неблагополучия на обжалваната присъда предполагат принципна възможност на въззивния съд да санира същите, бидейки инстанция по правото. За валидното изпълнение на посочените правомощия на въззивния съд е необходимо изначално да бъде констатирано отсъствието на процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия по смисъла на чл.348, ал.3, вр.ал.1, т.2 НПК, което включва и преценка относно наличието на годен първостепенен акт, чиито пороци да са поправими от втората по ред инстанция по правото.
Преценката на процесуалната действителност установява, че атакуваният съдебен акт страда от тежък процесуален недъг. Видно от мотивите на районния съд, които в единство с диспозитива формират присъдата, същите са подписани от председателя на състава /и съдия докладчик/ и двамата съдебни заседатели, като е отразено, че това е сторено с особено мнение на единия от двамата представители на гражданите в процеса-заседателя Хр. Б.. Към мотивите е приложена и писмена мотивировка на последния, обосноваваща тезата му за недоказаност на повдигнатото на Г. обвинение.
При преглед на присъдата, по която са изложени въпросните мотиви, е видно, че същата е подписана от всички членове на състава, без да е 3 отбелязано това да е сторено с особено мнение на някой от тях. Изложеното предполага, изготвяне на мотиви, съответстващи на синхронната обща и безпротиворечива воля, респ. становище на съдебния състав, което очевидно не е налично в случая. Напротив, отсъства идентитет между присъдата /която според удостовереното в нея, доколкото е подписана всички членове на състава, е формирана при единодушие на състава/ и мотивите към нея, изготвени при противоположно мнение на единия от членовете на състава със становището на мнозинството /наличие на особено мнение на единия от съдебните заседатели/.
Ето защо, очевидно начинът на формиране волята на състава, демонстриран при изготвяне на коментираните мотивите не отговаря на постановената присъда-т.е. налице е абсолютна липса на мотиви, която няма как да бъде санирана от въззивния съд, при все, че същият не може да подмени волята на първостепенния. Т.е. безспорно е налице съществено противоречие между диспозитив и мотиви, довело до флагрантно нарушаване правото на защита на подсъдимата. А липсата на мотиви в обсъжданата насока, представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на абсолютните по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 вр. ал.1, т.2 НПК. То рефлектира и върху правото на защита на подсъдимата, която не е в състояние ясно и точно да разбере съдебната воля на първата инстанция, за да й се противопостави по надлежен ред. В проекция - то води и до цялостно опорочаване на първостепенното производство, което не може да се отстрани от въззивния съд, но е отстранимо при ново разглеждане на делото от първата инстанция.
Предвид изложеното, окръжният съд намира основание за отмяна на атакувания съдебен акт, поради допускане на процесуално нарушение от кръга на съществените, което следва да бъде преодоляно при ново разглеждане на делото от друг състав на Пловдивския районен съд.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че не следва да обсъжда доводите на страните по същество на делото.
Ето защо и на основание чл.334, т.1, вр. чл.335, ал.2 от НПК, съдът РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ присъда № 60 от 15.03.2024 г. по НОХД № 4062/2022г., Районен съд-Пловдив, 8 н.с. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5