Решение № 1941 от 02.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1941 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ........ при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от ........ Гражданско дело № 20251110116058 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и е образувано по предявен от ...... установителен иск срещу ........ за установяване съществуването на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение № 38470 от 03.12.2024 г. по ч. гр. д. № 20241110168049 по описа на Софийски районен съд.

Ищецът твърди, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по Договор за услуги от 22.04.2021 г., по силата на който е предоставял на ответника услуги по приемане, съхранение и третиране на строителни отпадъци. Ищецът ...... твърди, че на 22.04.2021 г. е сключен Договор за услуги между ...... като изпълнител и ....... като възложител. Предметът на договора е приемане, съхранение и третиране на строителни отпадъци. Твърди се, че услугата е предоставена и са издадени две фактури за извършените услуги: Фактура №....../30.09.2021 г. за сумата от 10912,38 лв. и Фактура №......./29.10.2021 г. за сумата от 968,28 лв.. Общата дължима сума по тези фактури възлиза на 11880,66 лв..

Ищецът твърди, че фактурите са осчетоводени в счетоводствата на двете дружества, но до настоящия момент няма постъпили плащания. Поради неплащане, ищецът претендира мораторна лихва в размер на 4421,34 лв. за периода от 30.09.2021 г. до 11.11.2024 г.. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.11.2024 г., по което е образувано ч. гр. д. № 20241110168049/2024 г.. Издадена е Заповед № 38470/03.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение. Срещу тази заповед ответникът е подал възражение, което е обусловило предявяването на настоящия установителен иск.

Ищецът претендира да бъде прието за установено съществуването на задължението на ответника в размер на 11880,66 лв. главница и 4421,34 лв. мораторна лихва. Претендират се също съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 20241110168049/24г. в размер на 237,62 лв.

1 държавна такса и 1115,10 лв. адвокатско възнаграждение, както и разноски по настоящото дело в размер на 414,46 лв. доплатена държавна такса и 1867,18 лв. адвокатско възнаграждение

Ответникът оспорва иска, като поддържа, че не е налице валидно сключен договор, че не е подписвал процесния договор, че липсват доказателства за реално възлагане и приемане на услугите, както и че фактурите сами по себе си не доказват съществуването на вземане.

Оспорва се и твърдението, че фактурите са осчетоводени в счетоводството на ответника.

Предявеният иск е установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, с правно основание чл. 79, ал.

1, вр чл. 258 и сл. от ЗЗД. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да докаже: Наличието на валидно сключен Договор за услуги от 22.04.2021 г.облигационно отношение между страните. Извършването на услугите, предмет на договора, в полза на ответника, като ищецът да е изправна страна, както и размера на дължимото възнаграждение по договора., издаването на фактури №....../30.09.2021 г. и №......./29.10.2021 г. и тяхната валидност, и осчетоводяване, размера на претендираната мораторна лихва, с оглед момента на поставяне в забава. В тежест на ответника е да докаже твърденията си, както и всички възражения, от които черпи права, а именно: че не е налице валидно облигационно отношение.

Съдът констатира още, че предметът на предявения установителен иск напълно съвпада с предмета на издадената заповед за изпълнение, както по отношение на размера на главницата и периода, така и по отношение на правното основание, поради което искът е процесуално допустим.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, без възраженние на страните. От нейното заключение се установява, че по твърдяния договор за услуги от 22.04.2021 г. са издадени три фактури, като една от тях от 30.07.2021 г. на стойност 240,48 лв. е заплатена и не е предмет на настоящия спор. Процесните фактури са № ...... от 30.09.2021 г. на стойност 10 912,38 лв. и № ....... от 29.10.2021 г. на стойност 968,28 лв.

Вещото лице категорично установява, че и двете процесни фактури са осчетоводени в счетоводството на ответника ......... Фактура № ...... от 30.09.2021 г. е включена в справкадекларация по ЗДДС за м. 10.2021 г. и е отразена в дневника за покупки, а фактура № ....... от 29.10.2021 г. е включена в справка-декларация по ЗДДС за м. 11.2021 г. и е отразена в дневника за покупки. И по двете фактури не е начислен ДДС, тъй като е приложен режимът на обратно начисляване по чл. 163а, ал. 2 ЗДДС. Поради това не е ползван данъчен кредит, доколкото за целта е било необходимо съставяне на протоколи по чл. 117 ЗДДС, каквито не са представени.

Експертизата установява още, че по двете процесни фактури не са извършвани плащания и че задължението по тях е изцяло непогасено. Общият размер на дължимата главница възлиза на 11 880,66 лв. Вещото лице е изчислило и обезщетението за забава върху тези суми за 2 периода от 30.09.2021 г. до 11.11.2024 г., което възлиза на 4 421,34 лв., като изчисленията са извършени съобразно действащите законни лихвени проценти и са представени в подробна таблица.

По делото е приета и съдебно-графологична експертиза, назначена във връзка с оспорване на подписа под договора за услуги от 22.04.2021 г. Вещото лице е дало категорично заключение, че подписът, положен под договора, е изпълнен от съответното лице. Посочено е, че не съществува методика, която да позволява установяване на точния момент на полагане на подписа и печата или дали те са положени едновременно. Това обстоятелство обаче не засяга извода относно авторството на подписа, който е от решаващо значение за доказателствената стойност на документа.

При тези доказателствени данни съдът обсъжда възражението на ответника за липса на валиден договор. Дори и да се приеме, че договорът не е надлежно подписан от една от страните, това само по себе си не води до извод за липса на облигационно отношение. В търговския оборот писмената форма не е условие за действителност на договора, освен ако законът не предвижда изрично противното. Договор между търговци може да бъде сключен и доказан с всички допустими доказателствени средства, включително чрез фактури, счетоводни записвания и поведение на страните, от което недвусмислено се извежда съгласие и изпълнение.

В случая процесните фактури са конкретни, съдържат подробно описание на услугите, количествата и цените, издадени са във връзка с твърдяното правоотношение и найсъщественото, са осчетоводени от ответника и са включени в справките-декларации по ЗДДС. Осчетоводяването и декларирането на фактурите представлява нормативно регламентирано действие, извършвано под отговорността на търговеца, което не може да се квалифицира като случайно или несъзнателно. Това поведение обективира признание на търговската операция и на възникналото задължение.

Фактурите, разгледани в съвкупност със счетоводните данни и заключението на експертизата, имат висока доказателствена стойност и установяват както предоставянето на услугите, така и дължимостта на възнаграждението. Ответникът не ангажира доказателства за плащане или за погасяване на задължението по друг начин.

При съвкупната преценка на всички доказателства съдът приема, че ищецът е доказал по основание и размер вземането си за главница в размер на 11 880,66 лв., както и вземането за обезщетение за забава в размер на 4 421,34 лв. за периода от 30.09.2021 г. до 11.11.2024 г.

Следователно предявеният иск по чл. 422 ГПК следва да бъде уважен изцяло.

С оглед изхода на спора ответникът следва да понесе отговорността за направените по делото разноски, както и за разноските, сторени в заповедното производство.

Доколкото основателен е главният иск, основателен е и акцесорния.

В случая изискуемостта на главното задължение е настъпила с издаването на процесните фактури, а при неплащането им длъжникът е изпаднал в забава по право, без да е необходимо отправяне на изрична покана. Размерът на обезщетението за забава за периода 3 от 30.09.2021 г. до 11.11.2024 г. е установен чрез приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна, компетентна и неоспорена по същество, поради което намира, че претенцията за мораторна лихва в размер на 4 421,34 лв. е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена.

Отделно от това, присъждането на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, представлява законова последица от уважаването на главния иск и не изисква самостоятелно доказване.

Воден от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ......, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. ....... срещу ........, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. ......., установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗд и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответното дружество ......, ЕИК ....... дължи на ищеца ......, ЕИК ...... сумата от 11 880,66 лв., представляваща главница по договор за услуги от 22.04.2021 г. за приемане, съхранение и третиране на строителни отпадъци, фактурирана с Фактура № ...... от 30.09.2021 г. на стойност 10 912,38 лв. и Фактура № ....... от 29.10.2021 г. на стойност 968,28 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 13.11.2024г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 4 421,34 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 30.09.2021 г. до 11.11.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 38470 от 03.12.2024 г. по ч. гр. д. № 20241110168049 по описа на Софийски районен съд, 34 състав.

ОСЪЖДА ........, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление гр. ......., да заплати на ......, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. ....... направените съдебно-деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 20241110168049 по описа на Софийски районен съд, 34 състав, а именно сумата 237,62 лв., представляваща платена държавна такса, както и сумата 1 115,10 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, или общо сумата 1 352,72 лв., както и направените по делото съдебно-деловодни разноски, както следва: сумата 700 лв., представляваща внесен депозит за съдебно-счетоводна експертиза, сумата 1 817 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, както и сумата 414,46 лв., представляваща заплатена държавна такса, или общо сумата 2 931,46 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4