Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3018 от 03.07.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 4809/2019
Вид
Решение № 3018
Подписан
03.07.2019
В сила
20.11.2019
Състав
МОНИКА ЛЮБЧОВА ЖЕКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 194 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.195, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 104а, ал.2, т.5, б."а" · Закон за енергетиката
  • чл. 116,ал. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 120, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 123 · Закон за енергетиката
  • чл. 83 · Закон за енергетиката
  • чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
  • чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 63 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.1 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№3018/3.7.2019г.

Гр.Варна,03.07.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на двадесет и първи юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА

ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 4809 по описа за 2019 година на ВРС, ХLII –ри състав, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по предявена искова молба заведена във ВРС с регистрационен вх.№ 22 897/28.03.19 год. депозирана от ищеца П.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.

В. Г. ***, със съдебен адрес *** /партер/ против ответното дружество „Е. П. П.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** с правно основание на предявения отрицателен установителен иск чл. 124, ал. 1 ГПК и цена на иска 1252,48 лева.

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: Сочи че е клиент на ответното дружество като редовно плащал консумираната от него ел.енергия по кл.номер *.

През м.март 2019 г.ищецът получил писмо с изх. № от 20.03.2019г. от дружество Е.

С.АД с което бил уведомен, че на 19.03.2019 г. служители на това дружество извършили проверка на СТИ обслужващо обекта на потребление на ел.енергия за което съставили Констативен протокол № 1202656. В резултат на констатирано неточно измерване/неизмерване на ищеца било направено преизчисление на количеството потребена ел.енергия а със самото писмо получил и КП. В последствие ищецът получил и писмо с изх.номер от 21.3.2019 г. и от ответното дружество в което се сочело, че ответното дружество изчислило и коригирало сметката на ищеца за ел.енергия съгласно приложена справка за корекция при неизмерване,неправилно и или неточно измерване на ел.енергия а към писмото били приложени фактура № **********/21.3.2019 г.за сумата от 1 252,48 лв., Справка № 5167_7ВВЕ за корекция на ел.енергия за периода от 20.12.2018 г.до 19.03.2019 г., издадена на дата 20.3.2019 г.

По същество ищецът оспорва с исковата си молба дължимостта на визираното по-горе задължение и счита, че не следва да го заплаща поради следните съображения: 1.

Действително ищецът на 19.3.2019г. в качеството си на клиент подписал КП № 1202656 за техническа проверка на точността на измерване на обслужващата го измервателна система и свързващите я ел.инсталации, въпреки което счита, че не било налице правно основание за съставяне на процесния протокол поради отмяната на ПИКЕЕ по реда на съдебния контрол. 2. По отношение на справката за корекция на ел.енергия-ищецът оспорва количеството ел.енергия в размер на 6 336 кВТч /обективирано в същата/ да било реално доставено респ. потребено от абоната за посочения период.3. Количеството ел.енергия представлявало служебно начисление, в резултат на извършена корекция от страна на електроразпределителното дружество .Ноторно било известно, че с Решение №

1500/6.2.2017г.ВАС по административно дело № 2385/ 2016 г. ПИКЕЕ били отменени с изключение на чл. 48 -51 поради съществено нарушение на процедурата по тяхното приемане а с последващо Решение № 13691/08.11.2018 г. на ВАС по адм.д. №

4785/2018 г. били отменени и чл. 48 - 51 ПИКЕЕ. Към момента, твърди ищецът КЕВР не била приела нови Правила на мястото на отменените, следователно не била изпълнила вмененото й с чл.195, ал.2 АПК задължение да уреди последиците от отмяна на подзаконовия нормативен акт. Т.е. съгл. чл.1 ЗЕ процесните отношения се регулирали именно от специалния закон или ответното дружество следвало да прилага в отношенията си с клиентите действалите преди 7.9.2014 г.

ОУ на „Е. П. П.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 061/7.11.2007 г. В тази насока ищецът конкретизира, че имало постановени редица Решения по чл. 290 ГПК на ВКС, цитирани по номера ,от които се извеждал извода, че разпоредбите на чл.

38 от същите ОУ били неравноправни клаузи по см. на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП.

Следователно, обобщава ищецът, в процесния случай за ответното дружество не съществувало нормативно основание за извършване на така наречената корекционна процедура.С оглед горните релевирани твърдения е отправеното и до ВРС искане по см. на 127, ал. 1 т. 5 ГПК : да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 1 252,48 лева по фактура № **********/21.3.2019 г. представляваща начислена корекция на електроенергия за периода от 20.12.2018 г. до 19.03.2019 г. за обект находящ се в *, с кл.номер * и абонатен номер *.Обективирано е искане за присъждане на сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът е направила доказателствени искания .

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника - чрез адв. В.М. от САК, с който намира предявеният иск като допустим, но неоснователен.Твърди се на първо място, че предявеният иск е неоснователен, т.к. било налице правно основание за възникване на оспорваното материално право – предмет на предявения отрицателен установителен иск а имено вземането на „Е. П. П.“ АД към ищеца за потребена ел-енергия на стойност 1 252,48 лв. Ответното дружество счита, че за периода от 20.12.2018 г. до 19.03.2019 г. претендираната от Е. П. П. АД сума в размер на 1 252,48 лева се дължи на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр.с чл. 37, във вр. с чл.

38 от ОУ на ДПЕЕМ и чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ. Не се оспорва,че между ответното дружество и ищеца съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което ищецът имал качеството потребител на електроенергия за посочения в исковата молба обект, както и че ел.енергията е доставяна до обекта.Не е спорно, че е била извършена проверка на изправността на електромера на посочения в исковата молба адрес, за което е бил съставен Констативен протокол.В раздел първи от отговора на искова молба ответникът навежда възражения срещу иска и обстоятелствата на които те се основават а именно:

1. Твърди се, че ищецът и ответното дружество са страни по облигационно правоотношение по договор за продажба на ел.енергия. Правата и задълженията на страните, релевира ответникът били уредени от ЗЕ; Общите условия на ДПЕЕМ на Е. С.АД /дружество с предходно наименование „Е. П. М.“ АД /одобрени с Решение ОУ – 060 на ДКЕВР от 7.11.2008 г., изменени с Решение ОУ -004/6.4.2009 на

ДКЕВР/ и ОУ на ДПЕЕ на Е. П. П. АД /одобрени с Решение № ОУ – 061 на ДКЕВР от 7.11.2017 г./.В контекста на изложеното ответното дружество сочи правни доводи затова, че ОУ имали обвързващо действие, равнозначно на закона -последица от цитираните на стр. 2 от отговора в т.1 – 4 факти. В следващия раздел от отговора на искова молба ответникът твърди,че има правото да извърши корекция на сметките на абонатите при наличието на конкретни предпоставки предвидени в Закона за енергетиката и ОУ на ДПЕЕМ. Съгласно чл. 34, ал.1 от ОУ на ДПЕЕМ на СТИ е извършвали първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията и нормативните актове към него. Наличието на тази разпоредба било в съответствие с действащото законодателство и регламентирало осъществяването на предвидените в нормативната уредба задължителни периодични проверки. Процесното СТИ било собственост на Е. С.АД и според чл. 116,ал. 6 от ЗЕ, но съгласно чл.44 ЗИ – лицата които използват СТИ били длъжни да осигуряват техническата им изправност и правилната употреба. В този смисъл ответникът твърди, че поддръжката на изправността на електромера била задължение и на потребителя като страна по договора за доставка на ел-енергия и ползвател на СТИ. Сочи се още, че дружеството /Е. С.АД/ следяло за техническото състояние на измервателните уреди и като резултат на такава проверка било констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на ел.енергия от абоната. За Е.

С.АД ответникът твърди, че изпълнявало договорните си задължения добросъвестно съгл. чл. 63 ЗЗД а лицата извършили проверката били служители на същото това АД, поради което не било необходимо упълномощаването им. Потребителят бил обвързан от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през ЕРМ на Е. С.АД - одобрени с Решение № ОУ – 060 на ДКЕВР от 7.11.2007 т. изменени и допълнени с Решение № ОУ – 004/ 6.4.2009 г. на ДКЕВР, т.к. Е. С.АД било публично дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на ЕРМ, към която бил присъединен потребителя. Съгласно чл.16 от тези ОУ ползвателят на ел.енергията бил длъжен да не променя схемата на свързване на ел.съоръженията, да не преустройва, ремонтира или заменя елементите на СТИ, да не снема самоволно или поврежда СТИ, знак, пломба или друго контролно приспособление. Чл.16 от ОУ освен това задължавал потребителя и да не използва ел.енергия без тя да се отчита от СТИ монтирани и пломбирани съгласно изброения ред. В случая било ирелевантно дали действията довели до неизправност на СТИ били извършени от ищеца или от друго лице ,при наличието на интерес на потребителя ел.енергията да не бъде точно отчитана с цел незаплащане на реално потребеното количество. С оглед тези твърдения и в съответствие и с нормите на чл. 26, ал. 1, чл. 29 от ОУ на ДПЕЕ във вр. с чл. 30, ал.1 ОУ на ДПЕЕЕМ и чл. 120, ал. 1 ЗЕ ответникът намира, че неизмерването на реално потребена от потребителя ел.енергия води до неравновесие в правата и задълженията на страните, защото възниквало нееквивалентност на престациите а корекционните клаузи целели да се възстанови равновесието в правата и задълженията на страните по облигационното правоотношение, както и да не поставят потребителите които съвестно изпълняват задълженията си в неравностойно положение. В раздел трети от отговора на искова молба ответникът сочи, че корекционната процедура била изцяло законосъобразна поради това, че при извършването и бил спазен изцяло реда по чл. 34, чл.37 и чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ, като всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши същата били изпълнени а именно осъществен бил следния фактически състав: Е. С.АД, чрез служителите си съгл. чл. 34, ал. 2 ОУ на ДПЕЕМ извършвали периодични проверки като разполагали с необходимото оборудване и квалификация. Е. С.АД нямало задължението за известява потребителите за проверките, т.к. това щяло да обезсмисли усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху СТИ. На 19.3.2019 г. от оправпромощени затова служители на „Е. С.„ АД била извършена проверка на СТИ, на адреса на потребление на ел.енергия като бил съставен КП № 1202656 от същата дата подписан от служители на същото и от самия абонат. В КП било записано че по време на проверката било установено наличието на неправомерно присъединение към ЕРМ, осъществено чрез меден проводник със сечение 10 мм, ползващ се за фаза. Присъединяването било извършено към първа фаза на захранващия ГРТ кабел СВТ 4 х50 мм2 и оттам ПВЦ тръба отивала на ет. 4, където захранвала експлоатацията в жилището. По точно този начин консумираната ел.енергия не преминавала през СТИ, не се измервала от СТИ и съответно не се заплащала, като при проверката бил измерен и моментен товар от 30,21 А. Или от отразеното в КП, обобщава ответното дружество се установявало, че било налице неправомерно вмешателство върху СТИ. Във връзка с обективираното в КП от „Е. С.„ АД , сочи ответното дружество била съставена Справка за корекция от 20.3.2019 г. /с цитирания номер/ като било определено количество от общо 6336 кВТч, което следвало да бъде завишено. След тази справка и ответното дружество издало процесната фактура от 21.3.2019 г. с което била определена цената на посоченото количество ел.енергия за периода от 20.12.2018 г.до 19.3.2019 г. – 1 252,48 лв. Т.е. фактурата била издадена след като надлежно било установено количеството ел.енергия, преминала през СТИ, но неотчетена и съответно незаплатена а съгл. чл. 17 от ОУ на ДПЕЕ на „Е. П. П. „АД потребителят бил длъжен да заплаща стойността на потребената ел.енергия в сроковете и по начина, определени в общите условия. С оглед изложеното по-горе ответникът желае съдът да остави без уважение исковата молба и отхвърли иска и като неоснователен и като недоказан, както и да присъди в полза на ответното дружество сторените по делото съдебно деловодни разноски.В подкрепа на изложеното по–горе ответникът е направил и искания за събиране на доказателства .