Решение № 141 от 27.11.2024, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Златоград, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20245420100250 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.

Постъпила е искова молба от Р. Х. Р., ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „Н. В.“ №, чрез адв. Е. М. В. от АК - С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ №, против ОБЩИНА Н., ЕИК 000615043, с адрес: гр.Н., ул.

„Ал. С.“ №, представлявала от Б. Р. К. – Кмет на общината.

Ищцата, чрез пълномощника й адв. В. твърди, че е собственик на имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., ул. „Н. Й.

В.“, вид територия „Урбанизирана“, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 977 кв. М., квартал 72, парцел VII, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор НА АГКК при граници и съседи, имоти ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***.

Пълномощникът на ищцата сочи, че ищцата е придобила имота, съгласно договор за покупко-продажба от 04.12.21996 г. между нея и продавача Р. И. Т., със заверка от страна на секретаря на Община Н.. Макар че договорът не е оформен под формата на нотариален акт, ищцата претендира право на собственост по давностно владения, с началото от 04.12.1996 г., когато е и сключен договора и тя е установила фактическа власт върху имота.

По силата на този договор е започнало и давностното владение в нейна полза.

Тоест от неговото сключване и предаването на владението върху имота 1 започва недобросъвестното владение на доверителката му и изискуемия от закона 10 годишен давностен срок е изтекъл в нейна полза.

Пълномощникът сочи, че преди това имотът се е владял явно и необезпокояван от никого от страна на продавача Р. Т. повече от 15 г. като неин, тоест в случая намира приложение и разпоредбата на чл. 82 ЗС, като към владението на доверителката му следва да се присъедини и владението на нейния прехвърлител по договора, а именно, осъщественото такова владение от страна на Р. Т..

На следващо, място пълномощникът сочи, че след направена справка в община Н., във връзка с предприети действия за снабдяване с документи, които са необходими за издаване на нотариален акт и признаване правото на собственост върху процесния имот по давностно владение, ищцата установила, че за собствения и имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., ул. „Н. Й. В.“, вид територия „Урбанизирана“, НТП „Ниско застрояване (до 10 м)“, площ 977 кв. М., квартал 72, парцел VII, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***;

***; ***; *** е бил съставен Акт за държавна собственост № 305/18.08.1987 г. като със Заповед № 46-ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С., процесният имот е отписан от актовите книги за недвижими имоти, които са държавна собственост, и е предаден на община Н.. В акта, касаещ процесния недвижим имот, е посочено, че на основание Заповед № РД-23/12.01.1987 г., имотът е станал държавна собственост, като тази заповед касае одобряването на плана на град Н..

Предвид горното и наличието на акта за държавна собственост и в последствие въз основа на него, имотът е предаден в собственост, съгласно Заповед № 46- ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на област С. на община Н., която община оспорва правото на собственост на ищцата, въпреки че е собственик на описания имот по силата давностно владение, по силата на договора за покупко продажба от 04.12.1996 г. и присъединено владение на основание чл 82 ЗС на продавача.

Няма спор, че АДС, съставен по надлежен ред и форма, има характер на официален документ, който само констатира собствеността, без да я създава.

Адв. В. излага съображения, че Община Н., както и праводателят й в лицето на държавата, не са придобили процесния имот на годно правно основание. За процесния имот никога не е била провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано и обезщетение, тоест не са налице собственически права по отношение на процесния имот, както за община Н., така и за своя праводател в лицето на държавата. Константна е практиката на ВКС, че актовете за държавна, респ. за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, респ. общинска собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочва и основанието - както правното, така и 2 фактическото, по силата на което, имотът е станал държавна (общинска) собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна (общинска) собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост.

Пълномощникът на ищцата сочи още, че влезлите в сила планове нямат незабавно отчуждително действие и не се считат приложени с влизане в сила на акта за одобряването му, а едва след изплащане обезщетения.

Отчуждително производство в случая не е провеждано, поради което правото на собственост на ищците върху процесиите имоти не е преминало върху общината, а след като не е преминало върху общината то не може да се приложи забраната на чл. 86 ЗС във връзка с § 1 от ДР ЗС. В този смисъл е и Решение № 87 от 01.08.2018 г. по гр.д. № 2714/2017 г., Г.К., Първо г.о. на ВКС.

Сочи още, че с отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план, имотът не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от общината, а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти, поради което няма как заповедта, с която е одобрен застроителния и регулационен план на град Н., да има непосредствено отчуждително действие и да представлява годно придобивно основание в полза на общината, с оглед на което не легитимира общината като собственик на процесния имот на релевираното основание.

Давността по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекла в полза на ищцата без същата да е била прекъсвана, което прекъсване съобразно константната съдебна практика, да се изразява в извършване на действие по отстраняването на ищцата от имота, предявяване на права по съдебен ред против нея или в установяване на фактическа власт върху имота от ответника по настоящото дело, или от когото и да е другиго, тоест във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване на права за имота по съдебен ред от другиго.

С оглед на гореизложеното, моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Община Н. с Булстат 000615043, представлявана от Б. Р. К. - Кмет на общината, че тя ищцата Р. Х.

Р. с ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ. Н. гр. Н. ул. „Н. Й. В.“ № е собственик по давностно владение на имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., ул. „Н. И. В.“, вид територия „Урбанизирана“, НТП „Ниско застрояване (до 10 м)“, площ 977 кв. м., квартал 72, парцел VII, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***;

***; ***; ***.

В съдебно заседание, ищцата не се явява и не се представлява. От пълномощника й е постъпила писмена молба, с която поддържа изцяло предявения иск и моли съда да постанови решение, при условията на чл. 237 ГПК, като претендира, на ищцата да бъдат заплатени направените по делото 3 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника е постъпил отговор, чрез юрк. И. Д., в който заявява, че на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК признават така предявения иск от Р. Х. Р.. Прави възражение, че общината не е дала повод за завеждане на иска, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху горепосочените имоти.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се представлява.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от страна на ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът прие за установено следното:

От СГКК, гр. С. е приложена по делото скица на Поземлен имот Скица на ПИ № 15-819400-12.08.2024 г., за ПИ с идентификатор ***, от която се установява, че площта на имота е 977 кв.м., с трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Ниско затроване (до 10 м)“. Като собственици по данни на КРНИ е посочена Р. Х. Р., като няма данни за идеалните части. Не са посочени носители на други вещни права по данни на КРНИ. Сгради, които попадат върху имота са: . Сграда с идентификатор *** със застроена площ - 61 кв.м., брой етажи - 1, предназначение – гараж.

По делото е представен Договор за покупко-продажба на процесния имот, сключен между Р. И. Т., в качеството й на продавач и Р. Х. Р., в качеството й на купувач.

За удостоверяване на подписите е направена заверка от Х. К. – секретар на Общински народен съвет, гр. Н..

Като взе предвид установеното и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът направи следните правни изводи:

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна. В същото време са изпълнени изискванията на 237, ал.1 от ГПК, тъй като ответникът е признал иска, ищецът е поискал произнасяне съобразно признанието и съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе съобразно признанието.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е актуван като държавен и общински. Това са действия, които дават достатъчен повод на ищцата да предяви собственически права в настоящия процес и поради това, общината ще следва да понесе разноските по делото, в доказания им размер.

Приложената Скица от Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. С., (на лист 9), при подписана от съдия-докладчика, ще следва да се счита като неразделна част от настоящото решение.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което ще 4 следва да понесе разноските на ищцата по делото. Същата претендира разноски в размер на 660 лева (50 лева – държавна такса; 10 лева – вписване на искова молба; 600 лева – адв. хонорар), поради което ще следва да бъде осъден ответника да й ги заплати.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № , че Р.

Х. Р., ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „Н. В.“ №, е собственик по давностно владение, с начало 1996 г. на имот с идентификатор ***, област С., община Н., гр. Н., ул. „Н. И. В.“, вид територия „Урбанизирана“, НТП „Ниско застрояване (до 10 м)“, площ 977 кв. м., квартал 72, парцел VII, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-1875/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***; ***; ***;

***; ***; ***; ***.

Скицата от СГКК, гр. С., приложена на лист 9 от делото, приподписани от съдия-докладчика, да се считат за неразделна част от решението.

ОСЪЖДА ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ 000615043, представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № , да заплати Р. Х. Р., ЕГН ********** с адрес обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „Н. В.“ №, разноски по делото в размер на 660 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________ 5