Определение № 160 от 13.02.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 160 гр. Шумен, 13.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500031 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 413, ал.2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №9018/10.12.2024 г. (постъпила чрез ел. поща на НПРС и подписана с КЕП) от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „...“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З.Б., чрез юрисконсулт Б.Д. срещу разпореждане №2480/04.12.2024 г. по ч. гр. д. №1384/2024 г. на РС Нови пазар, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. С. М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. Нови пазар за сумите: 500 лв., представляваща платена главница на "Кредисимо" ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит №2480239; 49,98 лв. (при допусната техническа грешка в изписването на сумата 49398 лв. вместо 49,98 лв.) – възнаградителна лихва за периода от 28.12.2021 г. до 26.06.2022 г и 122,58 лв. - обезщетение за забава, начислено за периода от 29.12.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен.

Излагат се доводи, че договорът за предоставяне на поръчителство бил валидно сключен, поради което клаузата по чл. 4 от договора за кредит не била неравноправна. В случая размерът на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство бил уговорен между струните и се дължало в случай на длъжниково неизпълнение, поради което уговорката за заплащане на възнаграждение отговаряла на изискванията за добросъвестност 1 и не водела до неравновесие между правата на потребителя и поръчителя. Неправилно заповедният съд приел, че поръчителството следва да бъде включено при изчисляване на ГПР, тъй като за да провери дали реалният му размер съответства на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, не следвало да взема предвид клаузите по договора предвиждащи такси и възнаграждения, които са нищожни на друго основание и не задължават потребителя.

Недействителните клаузи за лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид не водели до пълна нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК. В случая изискванията за съдържанието на договора били спазени.

Наличието на други клаузи, които съдът приема за нищожни, чрез които се постига заобикаляне на закона, като по непозволен начин се увеличава възнаграждението на кредитодателя, чрез уговаряне на поръчителство, не представлявало неспазване на изискванията на закона. Такова би било налице, ако в договора не са били посочени изобщо съответните величини. Обратното разбиране не съответствало на принципа на запазване на действието на договори, предвидени в чл. 26 ал. 4 и чл. 87 от ЗЗД, съобразяван в практика на върховната съдебна инстанция. Моли съда да отмени разпореждането, с което е заповедният съд е отхвърлил изцяло заявлението и да се произнесе по съществото на спора.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. №1384/2024 г. на РС – Нови пазар е образувано по депозирано от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника М. С. М. за следните суми: 500 лв., представляваща платена главница на "Кредисимо" ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит №2480239; 49,98 лв. - възнаградителна лихва за периода 28.12.2021 г. до 26.06.2022 г. във връзка с договор за потребителски кредит №2480239; 122,58 лв. – обезщетение за забава, начислено за периода 29.12.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство, от които платена държавна такса по заявлението в размер на 25 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. В заявлението се сочи, че претендираното вземане представлява задължение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, като впоследствие вземането по договора било прехвърлено от страна на „Ай Тръст“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение №1/12.01.2023 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022 г., за което длъжникът бил уведомен. Посочено е, че вземането произтича от задължение по договор за потребителски кредит №2480239 от 29.11.2021 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и М. С.

М., като договорът е обезпечен със сключен договор за предоставяне на поръчителство между кредитополучателя и „Ай тръст“ ЕООД, като поръчител. На същата дата бил сключен и договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД, по силата на 2 който поръчителят се съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по сключения договор за потребителски кредит. Предвид неизпълнение на задълженията по договора за кредит от страна на длъжника, същите били изплатени от солидарно отговорния длъжник дружеството поръчител „Ай тръст“ ЕООД. Заемополучателят не възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител.

Към заявлението са приложени копия на договор за потребителски кредит №2480239 от 29.11.2021 г. между "Кредисимо" ЕАД, в качеството му на кредитор и М. С. М., в качеството му на кредитополучател, и приложение №1 на договора, общи условия за предоставяне на кредити, договор за поръчителство от 29.11.2021 г. между "Кредисимо" ЕАД и "Ай тръст " ЕООД, Договор за предоставяне на поръчителство от 29.11.2021 г. между "Ай тръст" ЕОД и М. С. М..

Съгласно посоченото в Приложение №1 към договора за предоставяне на кредит размерът на предоставения кредит е 500 лв., период на револвиране – 30 дни, падеж 28.12.2021 г., размер на погасителната вноска 508,33 лв., лихвен процент по кредита – 20%, ГПР – 22,26%. Общият размер на всички плащания е 508,33 лв. Съгласно чл. 4 от договора, ако кредитополучателят е заявил, че ще предостави обезпечение – банкова гаранция в срок от 10 дни след подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора ЮЛ в срок до 48 часа от подаване на заявлението, одобряването на заявлението за кредит ще стане до 24 часа от представяне на обезпечението. Според посоченото в ал. 2, ако не се представи обезпечение, ще се счита, че заявлението не е одобрено. В раздел ІІІ, т. 12 от ОУ е посочено, че кредитополучателят може да предостави обезпечение на кредита, което се посочвало в заявлението.

Съдържанието на обезпечението е определено в § 17 от ОУ и означава освен посочената банкова гаранция от съответна банка, както и сключване на договор за предоставяне на поръчителство по кредита, сключен между кредитополучателя и одобрено от „Кредисимо“ ЮЛ (поръчител), по силата на който се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя по договора за кредита. В договора за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай тръст“ ЕООД и длъжника, е посочено, че той се сключва по повод на сключен между „Кредисимо“ АД и длъжника договор за потребителски кредит за сумата от 500 лв. и срок за погасяване 29.12.2021 г., след предоставяне на обезпечение за задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, под формата на поръчителство, при условие че подаденото от потребителя заявление е одобрено от кредитора. Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора потребителят дължи по този договор на поръчителя възнаграждение в размер, посочен в Приложение №1 към договора. В Раздел ІІ от приложението е посочено, че сумата дължима по сключения договор е в размер на 149,22 лв. до падежа 28.12.2021 г. /т.1/, а възнаграждението за всеки нов перид на револвиране следващ падежа и приложим в случай, че предоставеният кредит не е погасен на съответния предходен период на револвиране 149,22 лв. /т.2/. В т. 3 са е посочен начинът на изчисляване на възнаграждението в случай на частично погасяване на главницата по кредита до започване на нов период на револвиране.

3

Възнаграждението по т. ІІ.1 се дължи на датата на падежа на кредита. Според останалите разпоредби на чл. 8 се дължи възстановяване на платените от поръчители суми по договора за поръчителство и в изпълнение на договора за кредит на потребителя. Съгласно посоченото в представения договор за поръчителство, сключен между „Кредисимо“ като възложител ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД като поръчител, същият се сключва с оглед на сключен от Кредисимо договор за потребителски кредит, с който Кредисимо е предоставил на посочения длъжник сумата от 500 лв. със срок за погасяване до 28.12.2021 г. след предоставяне на обезпечение за задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит под формата на поръчителство под условие, че подаденото от потребителя заявление за потребителски кредит е одобрено от Кредисимо.

С разпореждане №2229/31.10.2024 г. НПРС е оставил без движение заявлението, като е указал на заявителя да отстрани следните нередовности: да уточни кое е основанието за паричното вземане, за което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – договора за потребителски кредит №2480239 от 29.11.2021 г. или договора за поръчителство.

В случай, че паричното вземане произтича от договора за поръчителство, заявителят да посочи дали е била издавана заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК на основание договора за потребителски кредит. Посочил е последиците от неизпълнение на дадените указания.

Съобщението за разпореждането е получено от заявителя на 12.11.2024 г.. На 13.11.2024 г. заявителят е депозирал на електронната поща на съда молба (подписана с КЕП), в която сочи, че претендираните вземания произтичат от договора за предоставяне на поръчителство, доколкото договорът за кредит е бил обезпечен с поръчителство и поръчителят е платил дълга на кредитополучателя, встъпвайки в правата на удовлетворения кредитор в последствие поръчителят е прехвърлил вземането в полза на заявителя.

С разпореждане №2480/04.12.2024 г. по ч. гр. д. №1384/2024 г. по описа на РС - Нови пазар, съдът е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. С. М.. За да отхвърли заявлението съдът е приел, че чрез предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, за което се дължи възнаграждение, се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посочил е, че при справка в Търговския регистър се установява, че „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД се явяват свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ, тъй като едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД. Така чрез формално незабранени от закона средства било нарушено изискването за добросъвестност и се постига заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като в полза на кредитора по договора за кредит се осигурява плащане, което не е включено в ГПР. Намерил клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство за неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗПП, защото не е уговорена индивидуално и не отговаря на изискванията за добросъвестност.

Наред с това договорът за предоставяне на поръчителство изначално бил лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се 4 предоставя услуга, а обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „Кредимо“, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Ето защо съдът приел, че възнаграждението за поръчител, като основано на нищожна клауза, е недължимо от потребителя, съответно не са дължими и акцесорните вземания за лихви. Клаузата за предоставяне на обезпечение била неравноправна по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и обективно нямало доказателства по делото да е уговорена индивидуално.