Решение № 164 от 02.07.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Бургас , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Веселка Г. Узунова

Членове:Таня Д. Евтимова

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20212100500845 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 260575/08.04.2021г., постановено от Районен съд– Бургас по гр.д. № 87/2021г. С това решение съдът е наложил мерки за защита спрямо ИЛ. ИВ. АС., ЕГН: ********** с адрес в гр. Бургас, ж.к. ***, бл.*, вх.* ап.*, ап. среден за осъществено по отношение на нея физическо, психическо и емоционално насилие на 02.01.2021г. около 20.00 часа, на 03.01.2021г. около 18.00 часа и на 04.01.2021г. около 14.00 часа от Д. Г. Ж., ЕГН: ********** с адрес в гр. Бургас, ж.к. ***, бл.*, ет.**, ап.** както следва: 1) задължил е Д. Г. Ж. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ИЛ. ИВ. АС. и му е забранил да се приближава на повече от 5 метра от нея, от жилището й, находящо се в гр. Бургас, ж.к. ***, бл.*, вх.* ап.*, ап. среден, от местоработата й в хранителен магазин „Анет“ в ж.к. “Меден рудник“, Лакомата спирка и от местата за социални контакти и отдих на А. за срок от 18 месеца, считано от датата на постановяване на решението и на заповедта за изпълнение; 2) задължил е Д. Г. Ж. да посещава специализирана програма за извършители на насилие в „Център за превенция на насилието и престъпността“ – гр. Бургас, ул. “Мария Луиза“ № 9; 3) осъдил е Ж. да заплати глоба в размер на 400 лева по сметка на Районен съд – Бургас и държавна такса в размер на 25 лева;

4) предупредил е Д. Г. Ж., че при неизпълнение на съдебната заповед, издадена въз основа на съдебното решение, ще бъде задържан от органите на полицията със следващото от това уведомяване на Прокуратурата.

Подадена е въззивна жалба от Д. Г. Ж. против решение № 260575/08.04.2021г.

Въззивникът твърди, че съдът не е установил правилно действителната фактическа обстановка и е достигнал до погрешни правни изводи. Ж. иска от съда да отмени решението и да постанови друго, с което да отхвърли молбата на ИЛ. ИВ. АС. и да отмени наложената глоба.

1

В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адвокат П. от БАК, която поддържа основанията за отмяна на решението, въведени в жалбата, посочва доказателства и пледира за уважаване на жалбата. Адвокат П. прави искане за присъждане на съдебните разноски.

Въззиваемата страна – ИЛ. ИВ. АС. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и на доказателствените искания.

В съдебно заседание А. се представлява от адвокат Ч., която пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебните разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по молба на ИЛ. ИВ. АС. с правно основание чл.8, т.1 от ЗЗДН – за защита от домашно насилие, извършено спрямо нея от Д Г Ж. на 02.01.2021г. около 20.00 часа, на 03.01.2021г. около 18.00 часа и на 04.01.2021г. около 14.00 часа. В молбата за защита, молителката твърди, че Д е неин бивш съпруг, с когото са разведени от 2015г. Според А., те не живеят заедно, но той продължава да я притеснява и да се държи агресивно към нея като я обижда и заплашва. А. твърди, че на първата дата, посочена в молбата, около 20.00 часа, Ж. я изчакал пред входа на жилището ѝ, нанесъл удари в главата, съборил я на земята, ритал я в кръста и в краката. На втората дата, около 18.00 часа Д блъска по входната врата на жилището, за което А. уведомява полицията. На 04.01.2021г., около 14.00 часа Д отишъл в местоработата на молителката, обиждал я и я заплашвал с думите: „курво, ти няма да бъдеш с никой друг“, „лъжкиньо такава, ако те видя с някой друг, ще му отрежа пениса“. Тези обстоятелства са инкорпорирани в декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

В отговора на молбата Д.Ж. оспорва твърденията на молителката и въвежда различни фактически основания, част от които не са относими към предмета на спора.

В хода на първоинстанционното производство е извършен оглед на веществено доказателство компакт диск с надпис „Verbatin 750 MB“, снет от външна видеокамера на магазин „Болеро“ в ж.к. “Меден рудник“ чрез възпроизвеждане на наличните в диска видеофайлове със софтуер Potplayer на компютърна конфигурация, находяща се в съдебна зала № 9 в Районен съд – Бургас. Възпроизведени са три файла от дата 02.01.2021г. с начален час 20:03:05, съответно 20:04:10 и 20:05:03. Събрани са показанията на свидетелката П К, очевидец на деянието, възпроизведено във видеофайлове и на свидетеля Т П, близък на ответника. По делото е приобщена и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Въз основа на събраните доказателства, съдът е приел за установено, че Ж. е извършил домашно насилие на 02.01.2021г. около 20.00 часа, на 03.01.2021г. около 18.00 часа и на 04.01.2021г. около 14.00 часа по отношение на молителката А., наложил е мерки за защита спрямо нея, задължил е Ж. да се въздържа от домашно насилие, забранил му е да приближава молителката на разстояние по-малко от 5м., нейното жилище и местата ѝ за социални контакти. Едновременно с това, съдът е задължил Д.Ж. да посещава специализирана програма за извършители на насилие в „Център за превенция на насилието и престъпността“ – гр. Бургас и е осъдил същия да заплати глоба в размер на 400 лева по сметка на Районен съд – Бургас. В мотивите на решението съдът е посочил, че твърденията на молителите са установени напълно от събраните по делото писмени и гласни доказателства и не са 2 опровергани от защитата на ответната страна. При определяне на защитната мярка съдът е преценил тежестта и интензитета на извършеното насилие.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при надлежно сезиране и е съобразено с разпоредбите на Закона за защита от домашното насилие.

Решение № 260575/08.04.2021г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗД домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че Ж. е бивш съпруг на И.А.. Безспорно се установяват и посочените в молбата за защита факти, а именно: че на 02.01.2021г. около 20.00 часа, Ж. е нанесъл удари на А., съборил я на земята, ритал я в кръста и в краката. Тези факти са установени от събраните по реда на чл.204, ал.1 от ГПК веществени доказателства – видео файлове от монтирана външна камера на магазин „Болеро“ и показанията на свидетелката К, която сочи, че телосложението на извършителя е сходно с това на Ж.. Фактите не са опровергани от показанията на свидетеля Петков, който посочва, че се е срещнал с Ж. на 02.01.2021г., но около 19:00 часа, а не в 20:00 часа, когато е извършено деянието.

Относно втория и третия акт на насилие, въведен от молителката, въззивната инстанция намира следното:

Действително, по делото не са събрани преки доказателства за извършените пред дома и в местоработата на молителката деяния. За тези актове обаче, съдът извежда данни от декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Обстоятелството, че е налице пълно съвпадение между декларативното волеизявление за първия акт на домашно насилие и доказателствата по делото, дават основание на настоящия състав да кредитира доказателствената тежест на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и по отношение на второто и третото деяние. Този увереност следва и от процесуалното поведение на ответника, който макар и да оспорва актовете на насилие, не ангажира никакви доказателства, с които да опровергае твърденията в декларацията. Поради това, настоящият съдебен състав приема, че на 03.01.2021г., около 18.00 часа Ж. е извършил акт на насилие като е блъскал по входната врата на жилището, 3 обитавано от А. и на 04.01.2021г., около 14.00 часа е отишъл в местоработата на молителката като я обиждал и заплашвал с думите: „курво, ти няма да бъдеш с никой друг“, „лъжкиньо такава, ако те видя с някой друг, ще му отрежа пениса“.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че първоинстанционното решение е необосновано. Съдът е изложил релевантните за спорното правоотношение факти ясно, недвусмислено и в логическа последователност и въз основа на тях е изградил правилни правни изводи. Правилни са съжденията на първата инстанция, че не съществува пречка Ж. да се срещне със свидетеля Петков в 19:00 часа и да извърши акта на домашно насилие един час по-късно. Анализът и интерпретацията на фактите от жалбоподателя не съответстват на възприетата от районния съд и от настоящата инстанция фактическа обстановка, съответно не могат да обосноват изводи, различни от тези, които е формирал районния съд. Поради това, оплакването за необоснованост на решението трябва да се отхвърли.

Въведените в жалбата факти съвпадат с фактите, които жалбоподателят е посочил пред първата инстанция, но те не са доказани в процеса. Поради това, същите не могат да доведат до различен правен извод от този за неоснователност на жалбата.

По изложените съображения, жалбата е неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата страна извършените от нея разноски пред въззивната инстанция, представляващи заплатено възнаграждение за процесуален представител в размер на 400 лева.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260575/08.04.2021г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. дело № 87/2021г.

ОСЪЖДА Д. Г. Ж., ЕГН: ********** с адрес в гр. Бургас, ж.к. ***, бл.*, ет.**, ап.** да заплати на ИЛ. ИВ. АС., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж.к. ***, бл.*, вх.* ап.*, ап. среден съдебно-деловодни разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено възнаграждение за процесуален представител.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4