Решение № 216 от 10.06.2019, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Гражданско дело 1256/2018
- Вид
- Решение № 216
- Подписан
- 10.06.2019
- В сила
- 07.11.2019
- Състав
- ЙОХАН МИРОСЛАВОВ ДЖЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 125, т. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 13 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- Чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1 · Закон за общинската собственост
- чл.2, ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
- чл. 52, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ гр.Червен бряг 10.06.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОХАН ДЖЕНОВ при секретаря Елеонора Йотова, като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№
1256 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.49 вр. с чл.45 и чл. 86 от ЗЗД
В РС – Червен бряг, чрез адв. И. В. от ПлАК е постъпила искова молба от Г.В.П., с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** бряг, ЕИК ****, представлявана от Кмета на Общината – инж. Д.В., с адрес ***, с която се иска от съда да осъди ответната Община да заплати на ищеца сумата от 1496.00 лв. обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди, вследствие неподдържането на общинските пътища и претърпяна злополука на 18.08.2018 г., на която дата автомобилът е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на общинско пътно платно в град Червен бряг, на кръстовището образувано от ****, вследствие на което по автомобила са настъпили следните повреди: повреда на предна дясна гума и джанта, счупена предна броня, носач на преден мост, вътрешен накрайник, външен накрайник, горен накрайник, както и настъпили за ищеца имущ. вреди, изразяващи се в разходи за репатриране на автомобила да сервиз, авторемонтни дейности, ведно със законната лихва върху обезщетенията за причинени имуществени и неимуществени вреди.ведно със законната лихва върху претендираната сума от тази дата и направените съдебно-деловодни разноски. Твърди се, че в резултат на ПТП са претърпени имуществени вреди на обща стойност от 996.00 лева. Твърди се, че вследствие на претърпяното ПТП са търпени и неимуществени вреди в размер на 500.00 лева, изразяващи се в силен стрес, уплаха, психически болки и страдания, объркани семейни планове за празничните дни. Твърди, че платното, където е настъпило ПТП-то е общинска собственост, и че задължението за поддръжката и управлението е на Община Червен бряг.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответната Община е представила подробен писмен отговор по предявената искова молба, с който се оспорва материалноправната легитимация на ответната Община, размера и основанието на претендираните обезщетения за причинени имуществени и неимуществени вреди на ищеца. Оспорва се причинно-следствената връзка между тях и претърпяното на 18.08.2018 г. ПТП. Иска се допускането и назначаването на САТЕ.
ИЩЕЦА – редовно призован се явява лично и с адв. И.В. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа исковата молба.
Позовава се на писмени и гласни доказателства и заключение на вещо лице по допуснатата и приета от съда СТЕ. Претендира разноски.
ОТВЕТНИКА – редовно призована, представлява се от адв. С.Х. ***. Оспорва исковете изцяло и моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски. Не се оспорва факта, че на пътя, където е станало местопроизшествието е имало необезопасена и необозначена дупка, вследствие липсващ капак на шахта.
Съдът, като взе предвид доводите изложени в и.м. и тези в с.з. и след преценка на събраните в хода на процеса доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:
Съдът е сезиран с искова претенция с правно основание чл. Чл.49 във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД за репариране на претърпени имуществени и неимуществени вреди.
Основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: ответникът да е осъществил деяние в една от двете форми – действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да бъде извършено виновно. Последният елемент се презюмира (оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД). Предявеният иск има правна квалификация по чл.49 ЗЗД, като аргументите за това са изложени в доклада на съда и не е нужно да се преповтарят. Тук обаче съдът ще се позове и на практиката на ВКС в О-1073-09, ІІІ г.о. и Р-367-10, ІІІ г.о. По правната си същност отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и настъпва, след като натовареното лице при или по повод на изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. Следователно предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.49 ЗЗД са следните: вреди, причинени на пострадалия (ищеца); вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника; работникът или служителят да има вина за причинените вреди (Р-1088-08, ІV г.о.; Р-871-08, ІІІ г.о.).
Поначало не е нужно винаги да се доказва, че прекият причинител на увреждането е конкретно определено лице. Възложителят на работата отговаря и тогава, когато не може да се установи кой конкретно от работниците или служителите е причинил вредата (ППл на ВС № 7/1959 г.). Затова неустановяването на конкретното отговорно физическо лице е без значение за разрешаването на настоящия спор.
Без значение е и обстоятелството, че посочената шахта е част от водопроводната система. Отговорността на общината е гаранционно-обезпечителна, на собствено основание и не намира приложение само, когато не може да бъде търсена отговорността от прекия причинител на деликта, нито произтича от отговорността на „ВиК - Плевен” ЕООД. Отношенията между Общината и „ВиК - Плевен” ЕООД са извън предмета на делото.
От фактическа страна:
По делото са приети и приложени като доказателства: Протокол за ПТП, голям регистрационен талон на л.а. „Пежо“, модел 407, с рег.№ ****, фактура № ********** /08.12.2018 г., издадена от ***“, с ЕИК ********* с касов бон за сумата от 840.00 лв. с ДДС, фактура № **********/19.12.2018 г., издадена от ****, с ЕИК **** с касов бон за сумата от 156.00 лв. с ДДС изслушани са показания на свидетели, назначена и е приета СТЕ.
В протокола за ПТП, съставен на 18.08.2018 г. в 20:30 часа от органите на МВР, е удостоверено, че на същата дата около 20:06 часа на територията на ****, на кръстовището образувано от **** колата на ищеца е попаднала в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно с размер 98 см. в диаметър и дълбочина 25 см., с причинени щети по автомобила: повреда на предна дясна гума и джанта, счупена предна броня, носач на преден мост, вътрешен накрайник, външен накрайник, горен накрайник, както и настъпили за ищеца имущ. вреди, изразяващи се в разходи за репатриране на автомобила да сервиз, авторемонтни дейности. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила и наличието и разположението на дупката на пътя и на щетите по автомобила, както и за липсата на сигнализация за дупката на пътното платно или нейното обезопасяване. Протоколът е изготвен в изпълнение на задължението на службите по контрол на МВР по член 125, т. 8 от ЗДвП да посетят задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние да се движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди. Увреждането на автомобила, видно от приетата автотехническа експертиза, са налагали репатриране на автомобила с платформа, като това се потвърждава и от свидетелските показания на св. Л.В. и представената фактура № **********/08.12.2018 г., издадена от ***“, с ЕИК *********.
В калкулация на нанесената щета са описани претенциите – повреда на предна дясна гума и джанта, счупена предна броня, носач на преден мост, вътрешен накрайник, външен накрайник, горен накрайник, както и настъпили за ищеца имущ. вреди, изразяващи се в разходи за репатриране на автомобила да сервиз, авторемонтни дейности и свързана с това работа с посочени цени. Община Червен бряг не оспорва обстоятелството, че твърдяната щета е настъпила на територия отнесена към тази община. От заключението на в. л. инж. В.П. *** по назначената съдебно автотехническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че процесният лек автомобил лек автомобил „Пежо“, модел 407, с рег.№ ****, при движение по ул. ****, на кръстовището образувано с ****попада в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно /шахта с липсващ капак/ с размери 98 см. в диаметър и дълбочина 25 см., вследствие на което настъпва ПТП с материални щети. Вещото лице установява, че между механизма на ПТП и щетите по автомобила има пряка причинно – следствена връзка, като вредите по автомобила биха настъпили със скорост около и под 40 км/ч. Според вещото лице общата сума, необходима за правилното и безопасно отремонтиране на автомобила възлиза на 764,56 лева с ДДС. Вещото лице е обяснило, че в тази сума не влизат разходите направени за боядисване и такива по репатриране на автомобила от пътна помощ от местопроизшествието до първия автосервиз, както и при транспортирането за пребоядисване на предна броня до втория сервиз. По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на полицейския служител посетил местопроизшествието и съставил Протокола за ПТП. Свидетелят Л.В., без родство с ищеца, установява, че на 18.08.2018 г. в 20:30 часа е посетил кръстовището образувано от ****, където колата на ищеца била пропаднала в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно с размер 98 см. в диаметър и дълбочина 25 см. Според свидетеля дупката била необезопасена, а мястото не било осветено. По данни на свидетеля колата била извозена с платформа. Според свидетеля след инцидента собственика бил изпаднал в нервна криза, тъй като вместо да празнува със семейството си е трябвало да търси части и сервиз за ремонт на колата.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: положителните елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: всички предпоставки на отговорността по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина, която се предполага; обстоятелството, че ответникът има качеството на възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на съответните виновни лица т.е. че ответникът отговоря за поддържането на пътната мрежа в изправност за участъка от пътя, където се твърди да е настъпило ПТП. Произшествието е станало на кръстовище в населено место, за която се установява да е участък от общински път. Съгласно чл.167, ал. 1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на Община Червен бряг е вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в ****, което включва и недопускането, съответно отстраняването на дупки по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна отговорност при действията /бездействията на лицата, натоварени с извършването на възложената работа по подръжката на улиците на територията на съответното населено място.
Според даденото в т. 3 от ППВС № 4/ 30.10.1975 г. разрешение, собственикът на вещта, отговаря по чл. 45 от ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като отговорността по чл. 50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси вещта, в която хипотеза вредите са причинени от присъщите на вещта свойства. В настоящия случай, собственик на улицата, на основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОС вр. пар.7, ал.1, т.4 от ЗМСМА е Общината, която съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОС следва да я управлява с грижата на добрия стопанин, като е налице обективна възможност за обезопасяването на улицата.
Разпечатката съдържа 26 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/81924797-c6cb-4ef3-927a-5e397ce67a0b