Решение № 13 от 05.03.2021, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Белоградчик , 05.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита А. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно наказателно дело № 20201310200201 по описа за 2020 година ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. М. И. от гр. БЛ, обл. ВЛ, против Наказателно постановление № 542/ 10.09.2020 г. на Зам. Директора на РДГ – Берковица, с което на осн. чл. 257, ал.1, т. 2 ЗГ, му е наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв. – за нарушение на чл. 211, ал. 1 ЗГ.

В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, предвид изложените съображения. Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството, както и че нарушението не е доказано по същество.

В съдебно заседание, жалбоподателя е представляван от процесуален представител – адв. Р. Д. от АК – Видин. В хода на съдебните прения, пълномощникът на жалбоподателя, пледира съда да отмени Наказателното постановление. Подробни съображения са изложени в представената по делото Писмена защита, в която се оспорва материалната компетентност на длъжностното лице, издало процесното НП, както и се твърди, че не са спазени сроковете по

ЗАНН за произнасяне по

1 административнонаказателната преписка от страна на наказващия орган, което също е процесуално нарушение.

Въззиваемата страна – РДГ – Берковица, не изпращат представител в съдебно заседание и не вземат становище по жалбата.

С оглед преценката за спазване на принципа „ ne bis in idem“, от РП – Видин е изискана информация за наличие на образувано срещу жалбоподателя Л.И., досъдебно производство за същото деяние. В отговор на изисканата информация, е постъпило Писмо от РП – Видин, от което се установява, че срещу жалбоподателя няма образувано досъдебно производство за това деяние.

По делото са допуснати и разпитани свидетелите на въззиваемата страна – И. Б. И. – актосъставител и И. Д. Щ. – свидетел при установяване на нарушението и съставяне на акта.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице – наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.

Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е неснователна.

Съображенията на съда са следните :

Разпитаните в хода на делото свидетели на въззиваемата страна – И. Б.

И. на длъжност „главен специалист горски инспектор” към РДГ Берковица и И. Д. Щ. – на длъжност „младши разузнавач“ към РУ – Белоградчик, установиха следната фактическа обстановка: На 13.07.2020 г., вечерта, във връзка с постъпил сигнал от дежурната част на РУ Белоградчик, св. И.И. бил изпратен до бивше училище в с. П., общ. Б., обл. В., където двама служители на РУ – Белоградчик установили складирана на място дървесина, с цел да извърши проверка за законността на дървесината. Св. И. отишъл на място, където бил св. И.Щ. и друг служител на РУ Белоградчик. Св. И. извършил оглед на дървесината и установил, че същата е маркирана с контролна горска марка, която марка била на жалб. Л.И. – „Лесничей“ към Община Белоградчик. Св. И. се обадил на жалб. Л. и го попитал от къде е дървесината, на което същия отговорил, че е добита от общинска гора и е за нуждите на 2 местното население. Жалб. Л.И. обяснил, че има издадени 4 бр. превозни билета за тази дървесина – всеки превозен билет за по 10 кубика дърва. Св. И. извършил проверка в системата на ИАГ и установил, че действително има издадени 4 бр. превозни билети от въпросното сечище, до Тир станция в с. П., от жалб. И..

На следващия ден – 14.07.2020 г., св. И. бил потърсен от св. И.Щ., който отново го повикал да отиде в с. П., тъй като се извършва проверка от служители на икономическа полиция към ОД МВР Видин на процесната дървесина. При проверка в системата на ИАГ, служителите на МВР установили, че същата сутрин жалб. Л.И. е издал още 2 бр. превозни билета за по 10 пр. куб.м. дърва всеки, като в билетите е посочено, че дървесината е от същото общинско сечище и мястото на доставяне е до същата Тир станция, за където е издал и предишните 4 бр. превозни билета. Св. И. заяви, че служителите на МВР констатирали също, че единия от автомобилите, с който е трябвало да бъде транспортирана дървесината е в разглобено състояние и се намира в с. Праужда, а другия автомобил – след разпечатка от Джи пи ес, е установено, че се намира в землището на с. Р., общ. Б., обл. В.. При пристигането на място на 14.07.2020 г., св. И. констатирал, дървата са същите, които установили и предишната вечер на 13.07.2020 г., като нямало доставена друга дървесина. Нямало разлика в количеството на дървесината. Това количество и вид дървесина което било установено вечерта, било установено и на сутринта. Същото заяви в разпита си пред съда и другия свидетел – И.Щ.

– че дървесината която установили на 13.07.2020 г. била същата, която констатирали и на 14.07.2020 г., като не е имало докарано ново количество дърва.

Поради това, че жалб. Л.И., е издал 2 бр. превозни билета след като вече дървесината е била транспортирана до Тир станцията, му бил съставен АУАН № 542 от 14.07.2020 г. – за нарушение на чл. 211, ал. 1 ЗГ.

Въз основа на съставеният АУАН, е издадено Наказателно постановление № 542/ 10.09.2020 г. на Зам. Директора на РДГ – Берковица.

От правна страна, съдът намира следното :

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – писмени и гласни такива, намира, че се събраха безспорни доказателства, че 3 жалбоподателя е осъществил състава на административното нарушение, за което е наказан.

Съдът изцяло кредитира показанията на св. И.И. – свидетеля присъствал при установяване на нарушението и съставил Констативния протокол, в който е обективирано установеното адм. нарушение. Св. И. сподели личните си възприятия, че при извършване на проверката на 13.07.2020 г. в с. П., общ.

Б., обл. В., пред сграда на бивше училище, е установил процесната дървесина, за която е констатирано издаването на 4 бр. превозни билета от страна на жалб. Л.И. – лесничей при Община – Белоградчик. На следващия ден – 14.07.2020 г., св. И. отново отишъл на мястото, където установил, че няма разлика в количеството на дървесината, но в 7 ч., от страна на жалб. И. били издадени още два превозни билета в които е посочено, че дървесината е от същото общинско сечище и се транспортира до същата тир станция. Всеки от двата превозни билета е за 10 пр. куб. м. дърва. Същите обстоятелства са установени от страна и на другия свидетел на въззиваемата страна – св. И.Щ..

Същият недвусмислено заяви, че и при първоначалното посещение на място на 13.07.2020 г., и на следващата сутрин – 14.07.2020 г., не е имало разлика в количеството дървесина, установена в района на старо училище на с. П., общ.

Б., обл. В.. Свидетелят Щ. заяви, че и при двете проверки на място – на 13.07.2020 г. и на 14.07.2020 г., е установена една съща дървесина подредена на шест фигури и не е имало разлика в количеството й.

Показанията на свидетелите са еднопосочни и безпротиворечиви, същите споделят личните си възприятия, поради което съдът изцяло ги кредитира.

Съдът намира, че е доказано реализирано от жалб. Л.И. административно нарушение. Не се спори по делото, че наказаното физическо лице е „лесничей“ към Община – Белоградчик. Нито една от страните по делото не оспори този факт. Това е обективирано и в Констативен протокол серия А00, бл. № 141877 от 14.07.2020 г., в което е посочено, че жалбоподателя е гл. специалист – лесничей.

Доказа се от събраните по делото доказателства, че част от дървесината – 20 пр. куб. метра, е била транспортирана до тир станцията без превозен билет.

4

Извършената на място проверка на 13.07.2020 г. от страна на контролните органи е провокирало жалб. И. на следващия ден – 14.07.2020 г., сутринта в 7 ч., да издаде процесните 2 бр. превозни билети за дървесината която вече е била транспортирана предишния ден без превозни билети, за се опита да санира нарушението, което е допуснал.

Съгл. чл. 211, ал. 1 ЗГ, дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет.

В случая, това императивно изискване не е изпълнено от страна на жалбоподателя, чието е било задължението да издаде превозните билети, като лице по смисъла на чл. 211, ал. 2 ЗГ.

Събрани са безпорни доказателства, че жалб. Л., от обективна и субективна страна е осъществил състава на административното нарушение, за което е наказан – чл. 211, ал. 1 ЗГ, като е допуснал транспортиране на дървесина без превозен билет. АУАН и Нак. постановление са издадени при изяснена фактическа обстановка и при наличието на безспорни доказателства.

Съдът, при извършване на цялостния служебен контрол за законосъобразност на административнонаказателното производство, намира, че в хода на същото не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Конкретизирани са времето, мястото и начина на извършване на нарушението, подробно са описани обстоятелствата при което същото е извършено. Нарушението е описано в достатъчно конкретна степен, за да е наясно нарушителя в какво нарушение е обвинен, че е извършил.

Досежно възраженията на жалбоподателя, че не е спазен срока по чл. 52, ал. 1 ЗАНН от страна на наказващия орган – да се произнесе по преписката в законорегламентирания срок, съдът не го споделя. Месечният срок визиран в чл. 52, ал. 1 ЗАНН е инструктивен и неспазването му не води до никаква порочност на производството.

Съдът не се солидаризира и с твърдението за липсата на материална компетентност на издателя на оспореното Наказателно постановление.

Съгласно представената по административнонаказателната преписка Заповед № РД 49 – 199 от 16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните, Директорите на РДГ издават наказателните постановления, а съгл. т. 2 от 5 същата заповед – при невъзможност, наказателните постановления се издават от техните заместници. Смяната на министрите не е основание да се счита, че тези правомощия са отнети на оправомощените лица, като тази възможност е регламентирана в чл. 275, ал.1, т. 2 ЗГ.

Съдът намира, че правилно е определена и административнонаказателната разпоредба, по силата на която на жалб. И. е наложено адм. наказание глоба – чл. 257, ал.1, т. 2 ЗГ, тъй същия в качеството си на длъжностно лице е издал документ – превозни билети в нарушение на законовите разпоредби.

Правилно е определен вида на наказанието – „Глоба”, предвидено за физически лица, какъвто е жалбоподателя. Законосъобразен е и размера на наказанието. Наложеното такова е в установения законов минимум – 300 лв.

Така наложеното наказание е правилно определено и по размер, при съблюдаване на изискванията на чл. 27 ЗАНН.

Предвид горните мотиви, съдът намира, че обжалваното Нак.

Постановление е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.

Разноски по реда на чл. 63, ал. 5 ЗАНН не са претендирани, поради което и съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 542/ 10.09.2020 г. на Зам. Директора на РДГ – Берковица, с което на Л.М.Л. от гр. Б., обл. В., ул. „Ю. Г.” № ..., с ЕГН **********, на осн. чл. 257, ал.1, т. 2 ЗГ, му е наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв. – за нарушение на чл. 211, ал. 1 ЗГ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 6