Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 438 от 14.12.2023, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Административно наказателно дело 909/2023
Вид
Решение № 438
Подписан
14.12.2023
В сила
22.02.2024
Състав
Светла Василева Пейчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 33-34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 33-34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 100, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Дупница, 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20231510200909 по описа за 2023 година

Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН.

С. Ж. В., с ЕГН ..........., от гр. С......., бул. Х.С. № ............,ет........., ап........е обжалвал Наказателно постановление № 23-1139-001086/16.05.2023 г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР гр. Кюстендил, Сектор Пътна полиция Кюстендил, с което са му наложени административни наказания на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. І-во от ЗДвП „глоба” в размер на 50.00 (петдесет) за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 (десет) лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.

183, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 (десет) лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването катто на АУАН, така и в НП, като не са описани ясно и точно констатираните нарушения, а от друга страна липсват мотиви в НП дали случаят не е маловажен. Не се представлява в процеса и непретендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител, представено е писмено становище по жалбата от юрк. Лазов, видно от което счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като претендира деловодни разноски. В случая, че жалбата бъде уважена е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от 1 надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 03.05.2023 г., около 14.39 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил, марка и модел “...........”, с рег. № ........... собственост на „Амиго Лизинг ЕАД, клон Дупница, с Булстат 2046953660054, в гр. Дупница, по ул. „Патриарх Евтимий“, срещу дом № 48, в посока от парк „Рила“ към центъра на града без поставен обезопасителен колан, какъвто е оборудван в автомобила. Не представя СУна МПС и КТ към него. Актосъставителят квалифицирал нарушениятя по чл. 137а, ал. 1, чл. 183, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.

Нарушителят подписал акта, като в графата за обяснения и възражения не е написал, че има такива. Актът е предявен срещу подпис на нарушителя в деня на съставянето му. Писмени възражения, в срока по чл. 44 от ЗАНН, не са депозирани пред административнонаказавщия орган.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, в което административнонаказващия орган е възприел същата фактическа и правна обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от събраните гласни доказателства показанията на актосъставителя Р. С. е категоричен, че жалбоподателят е бил водач на проверения автомобил. В тази връзка е изготвена докладна записка, приложена по преписката, от която е видно, че нарушителят е установен по безспорен начин, както и установените нарушения.

По делото е приложена справка за нарушител/водач.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При извършената служебна проверка на АУАН не се констатират нарушения и пропуски по смисъла на чл. 33-34 и чл. 58 от ЗАНН. Актосъставителят и АНО, видно от заповедта (л. 5 -6 от делото) са родово и местно компетентни да изготвят АУАН и НП за нарушения по Закона за движение по пътищата. Безспорно бе установено от показанията на разпитания свидетел -длъжностно лице и контролни органи по смисъла на чл.189, ал.1 ЗДвП, че при обстоятелствата, отразени в изготвеният от актосъставителят Р. С. АУАН жалбоподателя е притежавал качеството водач на лек автомобил, тъй като е управлявал такъв на 03.05.2023 г., около 14.39 без поставен обезопасителен колан при наличието на такъв. Освен това същият по време на проверката не е представил СУ на МПС и КТ към него.

Управление на МПС без обезопасителен колан безспорно представлява и правилно е квалифицирано от актосъставителя и АНО като нарушение по чл.137а, ал.1, пр.І-во от ЗДвП, при което последния законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя по реда на чл.183, ал.4, т.7, пр.І-во от ЗДвП налагайки единственото предвидено в нормата вид и 2 размер на административно наказание.

По пункт 2 и пункт 3 НП също е законосъобразно. В посоченото време на нарушението в АУАН и НП, в 14:39 часа, жалбоподателят е бил водач на МПС и го е управлявал, поради което същият е нарушил ЗДвП, с неносенето на СУМПС и контролен талон. Актосъставителят и свидетелят по акта са категорични относно така констатираното нарушение, като твърдят че жалбоподателят е дал лична карта и по справка от оперативен дежурен установили, че същият има валидно СУ на МПС, което по време на проверката не е носил и не представил на контролните органи, които дори проявяват толеранс и дават възможност, на водач, който ги е забравил да ги отнесе за проверка. Посочените като нарушени разпоредби на чл.100, ал.1, т.1 пр.1 и пр.2 от ЗДвП, вменяват задължения на водача да носи при управление на МПС определени документи, между които свидетелство за управление на МПС и контролен талон. Щом към момента на констатиране на нарушението В. е бил водач на МПС, то същият е имал задължението да носи у себе си посочените документи, предвид на което правилно е бил санкциониран за тези нарушения.

Според настоящия съдебен състав не е установена друга фактическа обстановка, освен отразената в АУАН. В тази връзка съдът счита, че направеното възражение относно обстоятелството, че непарвилно е написано името на жалбоподателя в АУАН е довело до ограничаване правото му на защита е несъстоятелно, тъй като горното касае въпросите относно доказване на деянието и дееца. В случая АНО правилно е приложил разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. В случая са налице безспорни гласни доказателства в тази посока.

Съдът няма причина да се съмнява в показанията на разпитания по делото полицейски служител. Свидетелят помни случая, добросъвестно го възпроизвежда с подробности по случая. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, че водачът е бил без колан по време на движението, като и че не е представил СУ на МПС и КТ към него. Показанията са твърде убедителни и изцяло подкрепят констатациите в АУАН, като вече беше отбелязано, при съставянето на АУАН не са били допуснати съществени процесуални нарушения и той следва да се счита за редовно съставен, поради което следва да намери приложение и разпоредбата чл.189 ал.2 от ЗДвП: ”Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното”. Следва да се отбележи също, че мястото където е спрян автомобила през светла част на деня е участък където пред автомобила на жалбоподателя не се установи да е имало друг автомобил, пречещ на възприятията на служителите младши автоконтрольори, а поводът на спирането е бил единствено и само този, че водачът е бил без поставен обезопасителен колан по време на движение.

В случая няма спор, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, поради което следва да се презюмира, че той познава правилата за движение по пътищата, в частност – задълженията си като водач на МПС. Ето защо неизпълнението на задължението му да използва обезопасителен колан при управление на МПС означава, че той е извършил деянието си виновно

– под формата на пряк умисъл, понеже е с ъ з н а в а л общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. В този смисъл съдът 3 счита, че не е налице „маловажен случай“, тъй като поставянето на обезопасителен колан спасява човешки живот при евентуално ПТП.

Що се отнася до наложените с НП наказания – глоба от 50 лева, и от по 10 лева същите съответстват по вид и размер на предвиденото в закона в твърд размер наказание – глоба от 50.00 лв. и от по 10.00 лева, поради което се явява безпредметно и обсъждането на въпроса съобразено ли е конкретното наказание с тежестта на извършеното нарушение и степента на вината на нарушителя.

Съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1139-001086/16.05.2023 г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР гр. Кюстендил, Сектор Пътна полиция Кюстендил, с което на С. Ж. В., с ЕГН ..........., от гр. С......., бул. Х.С. № ............,ет........., ап........ са му е наложени административни наказания на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. І-во от ЗДвП „глоба” в размер на 50.00 (петдесет) за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1-во от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 (десет) лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2-ро от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10.00 (десет) лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.

Кюстендил в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4