Определение № 633 от 25.08.2025, Окръжен съд - Силистра
- Съд
- Окръжен съд - Силистра
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 391/2025
- Вид
- Определение № 633
- Подписан
- 25.08.2025
- В сила
- 25.08.2025
- Състав
- Пламен Неделчев Димитров, Десислава Георгиева Петрова, Теодора Василева Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3, т.3 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 633 гр. Силистра, 25.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Н. Димитров
Членове:
Теодора В. Василева
Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253400500391 по описа за 2025 година Производството e по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №3244/08.07.2025г. при РС – Тутракан от "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров” №109115, ет.6, бизнес сграда „ТАО”, чрез пълномощника юк. Е. Авдеева против Разпореждане № 862/24.06.2025г., постановено по ч. гр.д. № 404/2025г. по описа на РС – Тутракан, с което е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Излага се, че видно от данните в процесния договор за кредит, съдържащи се в чл.15.5, ГПР е определен към датата на подписване на договора и е изчислен при допускане, че цялата сума е усвоена изцяло и незабавно чрез теглене в брой АТМ/ПОС устройства, лихвата и другите най-високи разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и че сумата се погасява в рамките на 12 месеца на равни месечни вноски. В чл.
6.1.2 от договора е посочен годишен лихвен процент за теглене на суми в брой от АТМ/ПОС устойства в размер на 18.9%, а най-високият разход за годишната такса за поддържане на платежния инструмент е в размер на 48лева. Други такси и разноски за конкретния кредитен лимит не са предвидени. Навежда, че при изчисления с два от най-популярните онлайн калкулатори ГПР възлиза на 20.6234%, колкото е посочен и в договора. Моли за отмяна на разпореждането и издаване на заповед за изпълнение.
Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на РС – Тутракан.
Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за 1 установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по ч. гр. д. №404/2025г. по описа на РС -Тутракан е образувано по подадено от "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК 200644029 срещу Б. П. К., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1000лв. – главница по Договор за издаване на кредитна карта №22R-R690168/08.06.2022г., сключен между „ОББ” АД и Б.
К., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 11.06.2024г., 267.96лв. - договорна лихва за периода 16.08.2022г. – 12.04.2024г., 131.91лв. – обезщетение за забава за периода 11.06.2024г. – 06.06.2025г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Районен съд – Тутракан е дал указания за предоставяне на допълнителна информация, което видно от молба вх. №2963/23.06.2025г. е изпълнено от заявителя. Заповедният съд е отхвърлил заявлението, приемайки, че е налице недействителност на договора, доколкото независимо от изложеното от заявителя, при собствени изчисления на съда се установява, че годишната такса по чл.7.1 не е включена в ГПР, както и поради невъзможност за приложение на чл.23 от ЗПК.
Предмет на обжалване в настоящия случай са сумите, за които е постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение.
При така установените факти, настоящият състав намира следното:
Съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Това изискване кореспондира със задължението на заповедния съд да извърши проверка относно действителността на договора, като в случай че установи неравноправна клауза, на която се основава заявлението, или се обосновава вероятност за това, има правомощието да остави без уважение искането в съответната част, по аргумент от чл.411, ал.2, т.3 от ГПК. Съдът може да откажe издаване на заповед за изпълнение и когато прецени, че искането е в противоречие със закона и добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2 от ГПК/.
Годишният процент на разходите е критерий, който служи като ориентир за кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит.
Размерът на ГПР изразява стойността на всички разходи по кредита, които водят до неговото оскъпяване, поради което и доколкото кредитополучателят е потребител и като по – слаба страна в правоотношението, следва да му бъде разяснено и посочено в самия договор как се формира ГПР, включително и всички негови компоненти.
Видно от съдържанието на процесния договор, в чл.7.1 е предвидено кредитополучателят да заплаща годишна такса за поддържане на платежен инструмент – карта в размер на 24лв. първата година и 48лв. за всяка следваща година.
2
Необходимостта от включване на разходите по чл.7.1 в ГПР не се оспорва от жалбоподателя. Напротив, твърди се, че същият е включен, във връзка с което се представят извлечения от онлайн калкулатори, удостоверяващи, че посочения в договора ГПР е съобразен с изискванията на чл.19 ЗПК. Настоящият състав също намира, че с оглед данните по делото разходът не попада в приложното поле на чл.19, ал.3, т.3 ЗПК, поради което следва да се включи в ГПР.
При съпоставяне на изготвените от първоинстанционния съд и жалбоподателя изчисления, извършени с онлайн калкулатор, съдът установява, че е налице разминаване в получените резултати. При самостоятелни изчисления с посочените от жалбоподателя онлайн калкулатори настоящият състав установява, че въпреки въвеждане на таксата, същата не намира никакво отражение в размера на ГПР. Резултатът е идентичен и без въвеждане на такса. Горното обосновава извод за неточност при изчисленията, още повече че при изчисляване с помощта на калкулатор за ГПР на сайта на ЕК - https://commission.europa.eu/publications/mortgagedirective-calculation-annual-percentage-rate-charge-aprc_en резултатът е 26.35%, различен от този в договора /20.63%/. Неточното посочване на ГПР, който е част от задължителното съдържание на договора има същата последица както непосочването му /така, Решение №50013/05.08.2024г. на ВКС по т.д.
№1646/2022г., II т.о./.
Горното води до извод за неоснователност на заявлението, предвид и невъзможността за изчисляване в настоящото производство на чистата стойност на кредита.
Отказът да се издаде заповед е основание за трансформиране на искането на кредитора в защита по общия ред /чл.415, ал.1, т.3 ГПК/, за да бъде установена безспорност на валидността на клаузите/договора, ползващи кредитора след провеждане на пълно съдебно дирене с участието на надлежно информиран потребител.
Ето защо, частната жалба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 862/24.06.2025г., постановено по ч. гр.д. № 404/2025г. по описа на РС – Тутракан, с което е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4
----- следващ документ -----
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 633 гр. Силистра, 25.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Н. Димитров
Членове:
Теодора В. Василева
Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20253400500391 по описа за 2025 година Производството e по чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. №3244/08.07.2025г. при РС – Тутракан от "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Тодор Александров” №109115, ет.6, бизнес сграда „ТАО”, чрез пълномощника юк. Е. Авдеева против Разпореждане № 862/24.06.2025г., постановено по ч. гр.д. № 404/2025г. по описа на РС – Тутракан, с което е отхвърлено заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
В частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Излага се, че видно от данните в процесния договор за кредит, съдържащи се в чл.15.5, ГПР е определен към датата на подписване на договора и е изчислен при допускане, че цялата сума е усвоена изцяло и незабавно чрез теглене в брой АТМ/ПОС устройства, лихвата и другите най-високи разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и че сумата се погасява в рамките на 12 месеца на равни месечни вноски. В чл.
6.1.2 от договора е посочен годишен лихвен процент за теглене на суми в брой от АТМ/ПОС устойства в размер на 18.9%, а най-високият разход за годишната такса за поддържане на платежния инструмент е в размер на 48лева. Други такси и разноски за конкретния кредитен лимит не са предвидени. Навежда, че при изчисления с два от най-популярните онлайн калкулатори ГПР възлиза на 20.6234%, колкото е посочен и в договора. Моли за отмяна на разпореждането и издаване на заповед за изпълнение.
Съдът констатира, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на РС – Тутракан.
Силистренският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за 1 установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по ч. гр. д. №404/2025г. по описа на РС -Тутракан е образувано по подадено от "ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК 200644029 срещу Б. П. К., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1000лв. – главница по Договор за издаване на кредитна карта №22R-R690168/08.06.2022г., сключен между „ОББ” АД и Б.
К., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 11.06.2024г., 267.96лв. - договорна лихва за периода 16.08.2022г. – 12.04.2024г., 131.91лв. – обезщетение за забава за периода 11.06.2024г. – 06.06.2025г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Районен съд – Тутракан е дал указания за предоставяне на допълнителна информация, което видно от молба вх. №2963/23.06.2025г. е изпълнено от заявителя. Заповедният съд е отхвърлил заявлението, приемайки, че е налице недействителност на договора, доколкото независимо от изложеното от заявителя, при собствени изчисления на съда се установява, че годишната такса по чл.7.1 не е включена в ГПР, както и поради невъзможност за приложение на чл.23 от ЗПК.
Предмет на обжалване в настоящия случай са сумите, за които е постановен отказ да бъде издадена заповед за изпълнение.
При така установените факти, настоящият състав намира следното:
Съгласно изискването на чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Това изискване кореспондира със задължението на заповедния съд да извърши проверка относно действителността на договора, като в случай че установи неравноправна клауза, на която се основава заявлението, или се обосновава вероятност за това, има правомощието да остави без уважение искането в съответната част, по аргумент от чл.411, ал.2, т.3 от ГПК. Съдът може да откажe издаване на заповед за изпълнение и когато прецени, че искането е в противоречие със закона и добрите нрави /чл.411, ал.2, т.2 от ГПК/.
Годишният процент на разходите е критерий, който служи като ориентир за кредитополучателя при вземане на решение за теглене на кредит.
Размерът на ГПР изразява стойността на всички разходи по кредита, които водят до неговото оскъпяване, поради което и доколкото кредитополучателят е потребител и като по – слаба страна в правоотношението, следва да му бъде разяснено и посочено в самия договор как се формира ГПР, включително и всички негови компоненти.