Решение № 780 от 24.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 780 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20245330106210 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Д. А. срещу И. Г. за заплащане на следните суми: 1 144,14 лв. представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, включваща следното: разликата между нейното трудово възнаграждение и изплатения болничен за 22 работни дни, която разлика била в общ размер на 749,06 лева, разноски и платени такси за лекарска комисия в размер на 60,00 лв.; платена консултация с .......... в размер на 100 лв., както и закупени лекарства за периода на лечение на стойност 235,08 лв., както и 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в ...............за периода от 02.03.2022 г. до предявяването на иска, вследствие на противоправното поведение на ответника, изразяващо се в ................на 02.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 02.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата А. основава исковете си на следните твърдения: на ............ответникът Г. я стиснал ............ После ............. Ищцата била прегледана от лекар, който установил, че вследствие на станалото е получила ............. Тя завела производство по ЗЗДН срещу ответника, в което била издадена заповед за защита в нейна полза. Въпреки това обаче той продължил да я заплашва ........... Тя подала жалба в полицията, било образувано наказателно производство, което приключило със споразумение, в което ответникът признал, че не е изпълнил акта на съда, разгледал делото за домашно насилие, 1 като .............. След случилото се ищцата започнала да се ............... поради което потърсила медицинска помощ.

Била й поставена

.............Наблюдаващият лекар преценил, че трябва да бъде в болнични от ............. като в края на годината била............. След този болничен трудовото й правоотношение било прекратено, като в неформален разговор прекият й ръководител споделил, че причината била, че не е в кондиция и честото отсъствие от работа. Изпитала ..............Иска от съда да уважи претенцията й.

Претендира се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор от ответника И. Герджков не е постъпил.

Като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

По делото е представен препис от влязло в сила решение от .........., с което е прекратен бракът между ищцата Д. А. и ответника И. Г., сключен на .......... Изискан е препис от влязло в сила решение от ............, с което поради извършени ........................ изразяващи се във ..................Изискан е и заверен препис от протоколно определение от 27.09.2023 г. по ..........с което е одобрено споразумение между ответника и РП – гр. Пловдив за това, че И. Г. е виновен в извършването на престъпление по чл. 296, ал. 1, пр. 2 от НК – на 02.04.2022 г. не изпълнил заповедта за защита от домашно насилие, издадена по посоченото в предходното изречение дело, като въпреки че ............

От представеното съдебномедицинско удостоверение се установява, че при преглед на ................

От представените амбулаторни листове, протокол от ЛКК и болнични листове (л. 11-23 от делото) се установява, че за периода от ноември .....................ищцата многократно е посещавала ...................., който е констатирал, че по повод на преживяното домашно насилие същата .........

Представени са фактури и касови бонове за заплатени разноски за ЛКК, консултация от лекар и закупуване на изписаните на ищцата поради настъпилото психическо заболяване медикаменти (л. 30-39 от делото) на обща стойност 395,08 лева.

От трудов договор № ............. се установява, че на посочената дата ищцата е дала съгласието си да постъпи на длъжност ..............при работодателя ............ При този работодател тя е полагала труд за периода на отпуска си по болест по произнасяне на ЛКК - 18.12.2023 г. – 16.01.2024 г.

(общо 22 работни дни).

По делото са събрани по почин на ищцата А. и гласни доказателства – разпитана е ...... Г.... К........ чиито показания съдът кредитира като логични и противоречиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Свидетелката съобщава, че за още преди процесните събития отношенията 2 между Д. А. и бившия.......... И. Г. били силно влошени – ...................й посегнал физически: „................Свидетелката има преки лични впечатления от състоянието на ищцата след изложеното, като посочва, че последната не се чувствала добре, била непрекъснато .............

По делото са събрани и други неотносими писмени доказателства.

Установява се, следователно, че след ......... Консултирала се е с лекари и е провела лечение, вследствие на което е понесла разходи в общ размер ........

Отсъствала е от работа поради .......... респ. разликата между полученото обезщетение поради нетрудоспособност и дължимото нетно възнаграждение е в размер на 711,75 лева. По така установените обстоятелства страните и не спорят.

Претърпените от Д. А. .............Това е така, защото ако ответникът не беше осъществил посоченото поведение, то ищцата не би претърпяла ........

Вината на ответника И. Г. за настъпването на вредите се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

По правото:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Обезвредата на имуществените вреди се извършва чрез възстановяване на понесените разходи, като е допустимо същата да се оразмерява с разликата между получено обезщетение за неработоспособност и дължимо възнаграждение за положен труд за определен период (по аргумент от ППВС № 4/75 г.), а що се касае до размера на обезщетението за неимуществени вреди, при определянето му е необходимо да се следва принципът на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД:

„Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.“

На първо място, ще се разгледа претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Последователна е съдебната практика, която приема, че справедливостта не е абстрактен критерий, а е свързан с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера. За да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се съобразят следните критерии: характер и тежест на увредите, обстоятелства, при които са настъпили, интензитет и продължителност на болките и страданията, получени физически и психически последици от уврежданията, както и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната. Като взе предвид изложените по-горе в мотивите фактически констатации за цитираните изходни критерии, както и икономическите условия в страната, настоящият съдебен състав намира за справедлив размер на обезщетението парична сума от 8 000 лева.

Искът до този размер следва да се уважи, а за горницата – да се отхвърли.

3

На второ място, ще се разгледа претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.

Като се съобразят изложените по-горе констатации за фактите, съдът намира за доказана по основаните и размер претенцията в частта за разходите за консултации и лекарствени медикаменти в размер на 395,08 лева, както и в частта, представляваща разликата между полученото от ищцата за периода от 18.12.2023 г. до 16.01.2024 г. обезщетение за временна неработоспособност, и дължимото й нетно трудово възнаграждение, равняваща се на 711,75 лева.

Действително, ищцата претендира по-голяма сума – 749,06 лева. За търсените в исковата молба 22 работни дни в периода от 18.12.2023 г. – 16.01.2024 г., обаче, дължимата сума е 711,75 лева, като за горницата искането е неоснователно. За друг период претенция не е предявена. В обстоятелствената част на исковата молба не са изложени никакви твърдения в тази връзка. В обобщение, ще се уважи претенцията за имуществена обезвреда до размера от 9107,55 лева, а за горницата – ще се отхвърли.

Следва да се присъди и претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на увреждането – 02.03.2022 г., до окончателното плащане. Същото има акцесорен характер спрямо искането за присъждане на обезщетение за претърпени вреди, своевременно заявено е и е дължимо на основание чл. 84, вр. чл. 86 от ЗЗД.

По разноските:

С оглед изхода от спора по съразмерност на ищцата ще се присъдят съдебни разноски в размер на 1435 лева, включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД И. Д. Г., ЕГН: **********, да заплати на Д. С. А., ЕГН: **********, парична сума в размер на 8000 лв. /осем хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се ......... до предявяването на иска – 05.04.2024 г., и представляващи пряка и непосредствена последица от поведението на ответника – ..........., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 02.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за горницата до пълния претендиран размер от 10 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, КАКТО И ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД И. Д. Г., ЕГН: **********, да заплати на Д. С. А., ЕГН: **********, парична сума в размер на 1107,55 лв.

/хиляда сто и седем лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи............ както и разликата между получаваното от ищцата за периода от 18.12.2023 г. до 16.01.2024 г. (общо 22 работни дни) обезщетение за временна 4 работоспособност и дължимото й нетно трудово възнаграждение за същия период, и представляващи пряка и непосредствена последица от поведението на ответника – ............., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 02.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за горницата до пълния претендиран размер от 749,06 лева, ведно със законната лихва върху тази сума.

ОСЪЖДА И. Д. Г., ЕГН: **********, да заплати на Д. С. А., ЕГН:

**********, парична сума в размер на 1435 лв. /хиляда четиристотин тридесет и пет лева/, представляваща разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _________/п/______________ 5