Решение № 93 от 28.03.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Смолян, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20235440100936 по описа за 2023 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото е предявения иск от ищцата Д. П. Ц., ЕГН **********, с адрес град ***, област Смолян, срещу ответника „**" АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от С. П. П. - Изпълнителен директор с правното основание на чл.55 ал.1, предл. първо от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „**" АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, да заплати на Д.

П. Ц., ЕГН **********, с адрес град ***, област Смолян, сумата от 90,00 лева, представляваща недължимо платени лихва и възнаграждения по Договор за паричен заем Standard № 5826106 от 02.06.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда 03.10.2023г. до окончателното й изплащане.

Твърденията на ищцата са, че на 02.06.2022 година сключила Договор за паричен заем Standard 14 № 5826106 - 02.06.2022г. с праводателя на ответното дружество („**" ООД с ЕИК **, заличен търговец след преобразуването му чрез промяна на правната форма във „**" АД, ЕИК ** ), по силата на който заемодателят „**" ООД й предоставил заем в размер на 400,00 (четиристотин) лева.

Параметрите на отпуснатия заем са посочени в чл.3 от договора и са следните: Сума на кредита: 400,00 лева; Срок на заема: 22 седмици; Размер на вноската по кредита:

51,39 лева; ГПР: 49,30%; Годишен лихвен процент: 40,32%; Лихвен процент на ден:

0,11%; Дължима сума по кредита: 565,29 лева, в която е включена и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 127,16 лв. - чл.1 ал.3.

Освен тази сума договорът предвижда и заплащането на неустойка в размер на 650,10 лева, платима при непредоставяне на обезпечение по чл.5 ал.1 от договора.

Отношенията на страните попадат под правната регламентация на Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г. и намиращ приложение към процесния договор), в това число и относно недействителността на договора. Безспорно е по 1 делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята правна регламентация в ЗПК. В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Договорните клаузи, с които за заемополучателя е уредено задължение за заплащане на сума в размер на 127,16 лева като такса за експресно разглеждане на документи и сумата от 650,10 лева като неустойка за не предоставяне на обезпечение, са нищожни поради установяването им в противоречие с добрите нрави. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на БКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Предвидената неустоечна клауза в процесния договор за паричен заем излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението, поради което противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл.3 ЗЗД. Така, както е уговорена конкретната неустойка, е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Въведените в договора изисквания за вида на обезпечение създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, поради което същата излиза извън присъщата й обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Таксата за експресно разглеждане на документите е уговорена в нарушение на забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. С оглед характера на услугата, същата е свързана с разглеждане на заявката па потребителя и усвояването на кредита, респективно - с основното задължение на ответника по договора да предостави заемната сума.

Следователно, е налице нарушение на забраната на чл. 10а,ал. 2 ЗПК на ответника да събира такава такса. Същата се дължи еднократно, но заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежемесечната вноска. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за 2 предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид сегашния му размер, съотношението между главницата, таксата, която възлиза на 63% от размера на отпусната главница и възнаградителна лихва за срока на договора от 15 месеца. Предвид изложеното посочената клауза на чл.1 ал.3, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 1069,20 лева, е нищожна като заобикаляща чл. 19, ал. 4 от ЗПК и противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл.19 ал.5-6 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ад. 4, се считат за нищожни, а при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита. Според нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и след като посочените клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл.3 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване. Имайки предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят - ответник би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи.

Извършените от ответника плащания по кредита следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума. Ищцата твърди, че в изпълнение на Договор за паричен заем Standard 14 № 5826106 от 02.06.2022г. е заплатила по сметка на ответника сумата от 490,00 лева. Поради недействителността на договора за заем за нея е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получила по него - 400,00 лева, а не на лихви и други разходи.

Следователно, разликата между заплатената сума от 490,00 лева до дължимата от 400,00 лева в размер на 90,00 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД. Освен това, полученият от ищцата заем по договора не е в размера, уговорен между страните, а само част от него - 299,76 лева. Остатъкът до 400,00 лева в размер на 100,24 дева, съгласно чл.2 ал.1 от договора е рефинансирал текущ неин заем по Договор за паричен заем с КИД5818864 от 10.05.2022г. Всъщност този договор за кредит също е недействителен на основанията, описани по-горе, и по него към 02.06.2022г. е нямало задължение към кредитора в размер на 100,24 лева.

Ищцата Д. П. Ц., редовно призована, не се явява и не изпраща процес4еален Представител. Постъпила е писмено становище от адв.О. – процесуален представител на ищцата, с което поддържа предявения иск.

За ответника ** АД, редовно призовано, не се явява представител в съдебно заседание. С писмено становище чрез адв.Н. се поддържат възраженията в отговора.

В постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника „**“ АДсе прави възражение за нередовност на исковата молба, поради несъответствие между петитума и обстоятелствената част на исковата молба относно вида на претенциите. Налице е 3 неяснота как е формиран размерът на претенцията от 90 лева, за която се твърди, че са недължимо платени суми по процесния договор. Не е посочен и титуляр на банковата сметка в исковата молба.

По отношение твърденията на ищеца относно нищожността на клаузата за договорената неустойка. Съгласно разпоредбата на чл.4 от Договора, ищецът се е съгласил и задължил в срок до три дни от подписването му да предостави едно от двете обезпечения, подробно описани в него. За кредитора не съществува забрана да изисква заемите, които предоставя, да бъдат обезпечени. В процесния случай дори е дадено право на избор на заемателя-ищец кой вид обезпечение да предостави в зависимост от възможностите му, поради което остават несподелени твърденията, че за него са поставени невъзможни за изпълнение условия, при все че същият е имал избор измежду няколко възможности. С изискването за предоставяне на едно от двете посочени в Договора обезпечения по никакъв начин не се изключват или ограничават правата на потребителя, произтичащи по закон. Позицията на ищеца, че неустойката била уговорена в нарушение на добрите нрави, е лишена от мотивировка, тъй като липсва конкретика досежно конкретен морален принцип, който да е бил накърнен.

Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Понятието „добри нрави", по смисъла на чл.26, ал.1, предл.З от ЗЗД, е обща правна категория, приложима към конкретни граждански и търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения.

Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване.