Определение № 11432 от 12.06.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11432 гр. София, 12.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20231100113606 по описа за 2023 годИ.

Производството е по реда на чл. 124 ГПК

Образувано е въз основа на искова молба на Е. И. Х., ЕГН ********** и В. В. Х., ЕГН **********, чрез адв. И. С., със съд.адрес: гр. София, ул. **** против Нотариус И. С. Н. рег.

№ 040 от НК, с район на действие СРС, с адрес на кантората: гр. София, бул. ****, с която са предявени в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 576 ГПК вр. с чл. 574 ГПК, чл. 73, ал. 1 ЗННД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че, по силата на конститутивен нотариален акт № 93, том II, peг. № 8426, дело 275/2009 г., за апартамент № 48, етаж ****, ж.к. ’’Гоце Делчев”, гр. София, с кадастрален идентификатор 68134.1005. 186.1.48, с площ от 158,09 кв.м., състоящ се от пет стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, преддверие, коридори и три балкона, заедно с прилежащо мазе № 10 с площ от 6,12 кв.м., издаден от нотариус В.М. на основание чл. 35, ал. 2 от специалния Закон за жилищно строителните кооперации, във връзка с чл. 587, ал. 1 от ГПК, чл. 181, ал. 2 от ЗУТ се установява, че ищецът Е. Х., по силата на членството му в ЖСК „Български художник”, е реалния собственик на този имот.

Същевременно, за същия имот ответникът Нотариус И. Н. е издал нотариален акт № 126/Х/11452/1610/2006 г. по давност, издаден на основание чл. 483, ал. 3 ГПК/отм./, на името на С. Д.С. и Д.Д.С..

Ищците считат, че нотариус И. Н. не е имал право да извърши нотариалните действия по издаване на спорния НА № 126/Х/11452/1610/2006 г., поради наличие на противоречащи на закона и на добрите нрави сделки по смисъла на чл. 576 ГПК във вр. с чл. 574 ГПК.

На първо място заявяват, че липсва подпис на нотариалния акт, издаден от нотариус И.

Н., поради което същия следва да бъде обезсилен, отменен, напълно и изцяло, като нищожен.

На следващо място заявяват, че праводателите на С. и Д.С. не са собственици на имота и нямат документи за собственост.

Твърдят, че в спорния констативен нотариалния акт няма записана цена на имота.

1

Твърдят, че земята/поземления имот не е деклариран, вписан, описан, оценен, платен и няма кадастрален идентификатор.

Заявяват, че ответникът Нотариус И. Н. невярно е индивидуализирал имота по отношение и на учреденото „право на строеж“ и квадратурата.

Според ищците е налице невъзможен предмет, по отношение подземен гараж № 37, стар № 23, по смисъла на Тълкувателно решение № 3/2014 г. от 28 юни 2016 г., ОСГТК на ВКС, тъй като към момента на сключване на сделката, съответните обекти подземен гараж № 37, стар № 23 не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелно такива.

В заключение заявяват, че Нотариус И. Н. № 040, с район на действие СРС, не е имал право да извърши нотариалните действия, поради наличие на противоречащи на закона и на добрите нрави сделки, документи или други действия по смисъла на чл. 470 ГПК /отм./, във вр. с чл. 476 ГПК /отм./, защото пороците обхващат цялото съдържание на НА № 126/Х/11452/1610/2006 г.

С оглед изложеното, молят съда да постанови решение, с което да обезсили напълно и изцяло, поради нищожност на нотариалното удостоверяване по нотариален акт № 126/Х/11452/1610/2006 г., издаден от нотариус И. С. Н. с рег.№ 040 на НК с район на действие PC - гр. София, относно недвижим имот по давност издаден на основание чл. 483, ал. 3 ГПК /отм./, за апартамент № 48, ет. ****, ж.к. ”Гоце Делчев”, с кадастрален идентификатор ***, на името на С. Д.С. и Д.Д.С., който смущава интересите на ищците, които притежават за същия недвижим имот ап. № 48, нотариален акт № 93, том II, peг. № 8426, дело 275/2009 г., издаден от нотариус В.М. на основание чл. 35, ал. 2 от специалния Закон за жилищно строителните кооперации, във връзка с чл. 587, ал.1 от ГПК, чл. 181, ал. 2 от ЗУТ и писмени доказателства и документи от УС на ЖСК "Български художник”, както и да осъди ответника И. Н. за причинените им неимуществени вреди по чл. 73, ал. 1 от ЗННД, във връзка с чл. 45 от ЗЗД за душевните страдания, отрицателни емоции, психичен стрес да им заплати сума в размер от 67 060,50 лева, представляваща ½ идеална част от удостоверен материален интерес от 134 121 лв. по данъчна оценка, поради преграждане пътя на сем. Х.и да се разпореждат и упражняват правото си на собственост на ап.№ 48, в резултат съвкупност от невярно нотариално удостоверяване на факти, нормативно обусловени пороци, които обхващат съдържанието на целия нотариален акт, поради противоречие със закона и добрите нрави, предписаната от закона форма, и задължителната тълкувателна практика на ВКС на РБ.

В условията на алтернативност предявяват и искове за нищожност на нотариално удостоверяване, обективирано в НА № 126/Х/11452/1610/2006 г. на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

Ответникът И. С. Н., чрез адв. Н. Б., оспорва предявените искове изцяло, както по основание, така и по размер.

Твърди, че предявените евентуални искове за нищожност на сделка по чл. 26 ЗЗД са изцяло недопустими, поради по-рано предявен и приключил спрямо ищците 2 ревандикационен иск за имота обективиран в процесния нотариален акт /НА/ № 126/2006 г.

Изрично прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички твърдения и претенции в ИМ за периода от и преди 04.12.2018 г.

Оспорва да е осъществил действия на нарушаване на закона при издаване на едностранен нотариален акт при обстоятелствена проверка, като твърди, че е извършил всички законови действия по смисъла на чл. 483 ГПК /отм./. Твърди, че не е действал противоправно, незаконно и/или недобросъвестно при упражняване на задълженията си, в качеството си на нотариус да издаде едностранен нотариален акт, за което е сезиран и е задължен по закон да направи, ако са налице законовите предпоставки, както е в случая.

Заявява, че не са налице претърпените неимуществени вреди и причинната връзка с противоправното деяние.

Твърди, че изрично в процесуалния закон е посочено, че нотариусът не спазва разпоредбите на ГПК за явяване на лицата молители в производството при извършване на обстоятелствена проверка; не прочита проекта на нотариалния акт и не се подписват молителите в едностранно издадения НА, поради което счита за неоснователни оспорванията в този смисъл.

Счита, че правилното или не удостоверяване на собственическото право в обстоятелствената проверка не е предпоставка за нищожност на нотариалното действие.

Счита за неоснователно направеното оспорване в т. 4. и т. 5., стр. 5 от ИМ, доколкото в НА от 2006 г. изрично е посочено, че същият се издава въз основа на съставено от нотариуса постановление. Разпоредбата на чл. 483, ал. 3 ГПК /отм./ е специална по отношение на общите разпоредби на чл. 476, б. „д“, а разпоредбата на чл. 482 ГПК /отм./ е приложима за „нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот“, а процесният НА не е такъв.

Процесният НА няма за предмет удостоверяване права върху земя и поради това направеното оспорване в т. 6., стр. 5 от ИМ и т. 3., стр. 2 на молба от 24.01.2024 г. е напълно неотносимо за спора, а и неоснователно.

Счита за неоснователно оспорването по т. 10 от стр. 7 на ИМ и т. 5 на стр. 3 от молба на ищеца от 24.01.2024 г., че гараж с номер 37, признат за собствен по давност в процесния НА бил невъзможен предмет, защото не фигурирал в кадастралната карта, тъй като към момента, когато е издаден процесния НА не е имало действаща кадастрална карта в района.

Оспорва твърдението на ищците, че с предявяване на настоящите недопустими установителни искове ще се реши окончателно спорът за собственост за ап. 48, защото този спор вече е решен с окончателното отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС, заведен от ищците, като съдът е признал и уважил предявено възражение за придобиване на ап. 48 по давност от лицата посочени като собственици в тук оспорения НА № 126/2006 г.

С оглед дадената им от съда възможност ищците са депозирали становище по 3 възражението на ответника за изтекла погасителна давност, в което заявяват, че установителните искове, вкл. и тези за нищожност на сделки поради порок, който произтича от самата сделка не се погасяват по давност.

По възражението за недопустимост на исковете:

С исковата молба Е. И. Х. и В. В. Х. са предявили иск с правно основание чл. 576 ГПК вр. с чл. 574 ГПК за прогласяване за нищожност на нотариалното удостоверяване, обективирано в констативен нотариален акт № 126/Х/11452/1610/2006 г., издаден от нотариус И. С. Н. с рег.№ 040 на НК с район на действие PC - гр. София, относно недвижим имот по давност издаден на основание чл. 483, ал. 3 ГПК /отм./, като обосновават своите фактически твърдения за порочност на това нотариално удостоверяване с обстоятелството, че невярно нотариуса е удостоверил, че С. Д.С. и Д.Д.С. са носители на правото на собственост върху описаните в акта имоти.

Искът за прогласяване нищожност на нотариалното удостоверяване е иск за установяване на факт с правно значение. Съгласно чл. 124 ГПК, иск за установяване на съществуването или несъществуването на факт с правно значение е допустим само в случаите, изрично предвидени в закона. Законът урежда основанията за нищожност на нотариалните удостоверявания, но законът не предвижда иск за установяване на нищожност на нотариалното удостоверяване. Следователно такъв иск е недопустим. /така Решение № 207 от 12.02.2019 г. по гр. д. № 4909/2017 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/.

Нотариално удостоверяване може да бъде нищожно поради нарушенията, посочени в чл.

576 ГПК /чл. 472 ГПК отм./, но страната не разполага с иск за прогласяване на тази нищожност, тя може да предяви иск за последиците от тази нищожност за гражданските правоотношения между страните. Възможно е чрез „иска за нищожност на нотариалния акт“ ищецът да твърди, че е трето лице, на което правна сфера се засяга от съставения привиден (нищожен) титул за вещно право върху недвижим имот, като тогава предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл. 537, ал. 2 ГПК, но самостоятелно предявяване на такъв иск отделно от иск за собственост също е недопустимо, тъй като отмяната на констативния нотариален акт, чиято нищожност се твърди, е само законна последица от уважения иск.

От друга страна ищците, обосновавайки правния си интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 576 ГПК, поддържат, че са изключителни собственици на имота /в режим на СИО/, обективиран в процесния нотариален акт, но не са предявили петиторен (вещен) иск. Следва да се изясни, че с иска с правно основание чл. 576 ГПК се цели да се обяви за нищожно нотариално удостоверяване на орган на власт, обективирано в нотариален акт, но не й нищожността на самия документ. Очевидно е, че правният интерес на ищците от оспорване на процесния нотариален акт се състои в неговата отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК (като охранителен акт, засягащ правата на трето лице). Но отмяната на констативния нотариалния акт по този ред не е предмет на самостоятелен иск, както бе посочено по-горе, а е вИ.ги законна последица от уважаване на собственически иск, с което се признават вещни права на третото лице. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3/29.11.2012 г. на ВКС по тълк.

4 д. № 3/2012 г., ОСГК, в което се приема, че „С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.