Решение № 134 от 08.12.2021, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Шумен, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213600500364 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ Профи Кредит България „ ЕООД, гр.

София, представлявано от управителите С.Н.Н. и Ц.Г.С., чрез юрисконсулт Р.И. срещу решение № 260274/14.06.2021 г. по гр.д. № 2899/2020 г. по описа на ШРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството положителен установителен иск за договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит за сумата над 114.47 лева, до претендирания размер от 548.30 лева.

Жалбоподателят намира решението за неправилно в обжалваната част по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да установи съществуването на вземане в полза на дружеството срещу длъжника относно договорно възнаграждение над сумата от 114.47 лева, до претендираната сума от 548.30 лева. В съдебно заседание претендира и присъждане на разноски във въззивното производство, от които 25.00 лева – платена държавна такса и 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Г.Д.М. не е депозирал отговор по жалбата. В съдебно заседание, същият заявява, че оспорва жалбата като неоснователна.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следното:

1

Гр.д. № 2899/2020 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия, имаща за предмет искане за признаване за установено съществуването на вземане в полза на ищеца срещу ответника в размер на 5 971.54 лева, от които 2 832.10 лева – главница, 548.30 лева – договорно възнаграждение, 2 059.42 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, 87.50 лева – лихва за забава и 444.22 лева – законна лихва, представляващи неизплатени задължения по договор за потребителски кредит № 3037710788 от 08.11.2018 г., сключен между „ Профи Кредит България „ ЕООД като кредитор и Д. М. А. и Г.Д.М. като солидарни длъжници, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 260008/23.09.2020 г. по ч.гр.д. № 2037/2020 г. по описа на ШРС.

В хода на първоинстанционното производство ответникът по исковете не е взел отношение.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК, като с решението си е признал за установено, че ответникът, като съдлъжник, дължи на ищцовото дружество парични вземания по договор за потребителски кредит „ Профи Кредит Стандарт „ № 3037710788/08.11.2018 г., с длъжник Д. М. А., в размер на 2 641.52 лева – непогасена главница, ведно със законната лихва върху вземането от датата на заявлението 21.09.2020 г. до окончателното й плащане, 114.47 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 26.02.2019 г. до 31.07.2019 г. и 8.07 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.07.2019 г. до 20.09.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260008/23.09.2020 г. по ч.гр.д. № 2037/2020 г. по описа на ШРС. Със същото решение, съдът е отхвърлил като неоснователни исковете за разликата от 2 641.52 лева до 2 832.10 лева – главница, за разликата от 114.47 лева до 548.30 лева – договорна лихва и за разликата от 8.07 лева до 444.22 лева – обезщетение за забава, както и изцяло исковете за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 2 059.42 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги и 87.50 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 27.12.2018 г. до 31.07.2019 г. по договор за потребителски кредит „ Профи Кредит Стандарт „ № 3037710788/08.11.2018 г., с длъжник Д. М. А., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260008/23.09.2020 г. по ч.гр.д. № 2037/2020 г. по описа на ШРС и е осъдил ответника да заплати на ищеца деловодни разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 229.43 лева, от които 78.70 лева – по заповедното производство и 150.73 лева – по исковото производство.

Решението се обжалва от ищеца само в частта, в която е отхвърлен предявеният от дружеството положителен установителен иск за договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит за сумата над 114.47 лева, до претендирания размер от 548.30 лева. В останалата част същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК въззивният съд намери, че решението е 2 валидно и допустимо в обжалваната част.

По съществото на спора, от събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установява и не се спори между страните, че на 08.11.2018 г. между „ Профи Кредит „ ЕООД, гр. София и Д. М. А., ЕГН ********** е бил сключен договор за потребителски кредит „ Профи Кредит Стандарт „ № 3037710788, за сумата от 3 000.00 лева, подлежаща на възстановяване в срок от 24 месеца, на равни месечни вноски в размер на 185.46 лева, с уговорени ГПР 49.89 %, ГЛП 41.17 %, лихвен процент на ден 0.11 % и обща дължима сума по кредита 4 451.04 лева. Със същия договор е бил избран и закупен пакет допълнителни услуги, при уговорено възнаграждение 2 250.00 лева и размер на вноската 93.75 лева, като общото задължение по договора е определено в размер на 6 701.04 лева, подлежащо на погасяване за срок от 24 месеца, на равни месечни вноски в размер на 279.21 лева, с падеж 26-то число на месеца. Като солидарен длъжник на кредитополучателя за вземанията по договора е бил посочен Г. Д. М., ЕГН **********.

На 10.09.2020 г. на солидарния длъжник е било връчено уведомително писмо от кредитодателя, че обявява кредита за предсрочно изискуем считано от 31.07.2019 г., като общата дължима сума по него възлиза на 6 475.86 лева, от която 5 439.82 лева – непогасена част от задължението, 536.04 лева – лихви за забава и 500.00 лева – такса.

На 21.09.2020 г. кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу солидарните длъжници по посочения договор за кредит, за произтичащи от него парични вземания в размер общо на 6 001.54 лева, въз основа на което, по ч.гр.д. № 2037/2020 г. по описа на ШРС му е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 260008/23.09.2020 г. за осъждане на Д. М. А. и Г.Д.М. да заплатят на „ Про Кредит България „ ЕООД сумите от 2 832.10 лева – непогасена предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № 3037710788/08.11.2018 г., 548.30 лева – непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода 26.02.2019 г. – 31.07.2019 г., 2 059.42 лева – остатъчно непогасено възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги, 87.50 лева – лихва за забава от 27.12.2018 г., датата на изпадане в забава до 31.07.2019 г., датата на предсрочна изискуемост, 30.00 лева – непогасени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането за периода 10.01.2019 г. – 31.07.2019 г., 444.22 лева – законна лихва от 31.07.2019 г. до 20.09.2020 г., 120.03 лева – платена държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

На 09.11.2020 г., в срока по чл.414 от ГПК длъжниците Д. М. А. и Г.Д.М. са подали възражения срещу издадената заповед за изпълнение, в които са посочили, че не дължат изпълнение по посочените в нея вземания, въз основа на което, с разпореждания от същата дата заповедният съд е указал на кредитора да предяви вземанията си срещу всеки от тях по съдебен ред, което той е сторил с разглежданата искова молба, депозирана по пощата на 18.12.2020 г., в рамките на законоустановения едномесечен срок по чл.415 от ГПК.

Към дата 07.12.2020 г. в изпълнение задълженията по договора за кредит са били платени общо 592.40 лева, от която са били погасени 167.90 лева – главница, 203.02 лева – 3 лихва и 190.58 лева – вноска за закупена допълнителна услуга.

С влязло в сила решение № 260274/14.06.2021 г. по гр.д. № 2899/2020 г. по описа на ШРС в отношенията между страните е признато за установено, че визираният договор за кредит е действителен и в полза на кредитора по него съществуват валидни, ликвидни и изискуеми вземания, както следва: 2 641.52 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на заявлението 21.09.2020 г. до окончателното й плащане, 114.47 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 26.02.2019 г. до 31.07.2019 г. и 8.07 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 31.07.2019 г. до 20.09.2020 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260008/23.09.2020 г. по ч.гр.д. № 2037/2020 г. по описа на ШРС.

При така установените факти, настоящата инстанция достига до извод, че предявеният положителен установителен иск за договорна лихва по договор за кредит № 3037710788/08.11.2018 г. е допустим.

По основателността му, съобрази следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/, за успешно провеждане на защитата му по иск с правно основание чл.415, респ. чл.422 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на валидно облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и ответника, настъпване изискуемостта на паричните задължения на последния и, изпълнение на задължението на кредитора по конкретния договор. Ответната страна следва да установи факта на заплащане на дължимите суми по договора.

В случая от доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че между страните е бил сключен валиден договор за потребителски кредит „ Профи Кредит Стандарт „ № 3037710788/08.11.2018 г., по който ищецът е кредитор, а ответникът – солидарен съдлъжник; че размерът на предоставения и усвоен кредит е бил 3 000.00 лева, подлежащи на възстановяване за срок от 24 месеца, на равни месечни вноски от 185.46 лева, при ГПР 49.89 %, ГЛП 41.17 % и лихвен процент на дел 0.11 %; че със същия договор е бил закупен пакет допълнителни услуги с цена 2 250.00 лева и дължима погасителна вноска 93.75 лева, при което общото задължение по договора е възлизало в размер на 6 701.04 лева, подлежащо на погасяване в срок от 24 месеца, на равни месечни вноски в размер на 279.21 лева; че по договора са били направени погасителни вноски в размер общо на 592.40 лева, от които са били погасени 167.90 лева – главница, 203.02 лева – лихва и 190.58 лева – вноска за закупена допълнителна услуга и, че кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК от кредитора.

По своята същност сключеният между страните договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от ЗПК, поради което по отношение на него са приложими регламентираните от закона императивни разпоредби. Съгласно чл.22 от ЗПК, при спор 4 относно вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, съдът е длъжен да следи служебно дали същият отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от с.з., което предпоставя неговата действителност, респ. тази на отделни договорни клаузи. В съответствие с горното, след извършена проверка, съдът достига до извод, че в частта, уреждаща задължението за договорна лихва процесният договор съответства на посочените законови изисквания и като действителен е породил валидни правни последици.

Относно размера на задължението за договорна лихва, съобрази следното:

Възнаградителната лихва представлява възнаграждение, което длъжникът на пари или други заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото са му предадени и се е разпоредил с тях. В този смисъл договорната лихва е цената на стойността на капитала, който се предоставя за временно ползване.