Решение № 108 от 15.06.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Ловеч, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело № 20234300500140 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази:

Производството с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Постъпила е въззивна жалба2155/06.03.2023 г. от „Гаранционен фонд“ - София чрез пълномощника адв. И. К. против съдебно решение № 46/09.02.2023 г. постановено по гр. дело № 1671/2021 г. по описа на PC-Ловеч, в която моли същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи предявения иск. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото, поради което е извел грешни правни изводи относно основателността на претендираното вземане. Посочва, че със съставянето на АУАН и НП на Х. К. е ангажирана администрати внонаказателната отговорност на същия за нарушение на правилата за движение, което обстоятелство не е взето предвид от съда при извършване на преценка относно виновността на въззиваемия. По отношение на уврежданията по двата автомобила, участвали в ПТП, като достоверен източник на тези факти счита, че е протоколът за ПТП, както и огледът и снимките на автомобила на първия участник с марка „М.“. Смята, че уврежданията по двата автомобила, участвали в ПТП, са установени от доказателствата по делото и по отношение на тях липсва спор. Изтъква, че съдът не е взел предвид изложеното от ищеца 1 в писмената защита относно нарушението на чл. 50а от ЗДвП, както и и правилото на чл. 15, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, съгласно който водачите могат да използват най-удобната пътна лента за движение в населени места и липсва задължение за движение в най-дясна пътна лента. Счита, че е налице необходимост от събиране на още доказателства по делото, с оглед противоречивите изводи на РС-Ловеч. Моли съдът да отмени първоинстанционния съдебен акт и да постанови нов, с който да осъди Х. Т.а К. да заплати на Гаранционен фонд претендираните суми, както и сторените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззи вната жалба от Х. Т. К..

В съдебно заседание въззи вникът „Гаранционен фонд“ - София редовно призован, се представлява от адв. И. К. от ЛАК с пълномощно по делото. Заявява, че поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.

Х. Т. К. - редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. М.

Б. от ЛАК с пълномощно по делото. Моли да бъде отхвърлена въззивната жалба срещу първоинстанционното решение и същото да бъде оставено в сила.

От представените доказателства, вложени в гр. д. № 1671/2021 г. на Районен Съд гр. Ловеч, от становището на страните,от заключението по съдебно-автотехническата експертиза №2931/19.05.23 г., преценени по отделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Произнесено е съдебно решение № 46/09.02.2023 г. о по гр. дело № 1671/2021 г. по описа на PC-Ловеч, с което е отхвърлен предявения от „Гаранционен фонд“ - София , ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, против Х. Т. К. иск за заплащане на сума от 3001.07 лв, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 110331/14.06.2018 г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан. Със същото решение PC-Ловеч е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „Гаранционен фонд“ София да заплати на Х. Т. К. сумата от 150.00 лв. - разноски по делото.

Въззивната инстанция приема, че атакуваното съдебно решение от 09.02.2023 г. на Ловешки районен не е нищожно или недопустимо. При самостоятелен анализ на приложените и събрани в делото доказателства съдът намира, че съдебният акт е неправилен в частта, в която искът е отхвърлен за сумата 1500.54 лева и следва да бъде отменен, а искът да бъде уважен. Съдебното решение 46/09.02.2023 г. по гр. дело № 1671/2021 г. по описа на PC-Ловеч в останалата атакувана част като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърден.

Ловешки окръжен съд приема, че на 16.05.2018 г., около 15,45 часа в гр. Ловеч, ул. „Д-р С. Съев“, срещу бл. 209, на кръстовището с ПВ, свързващ път -II – 35 и ул.“Д-р С. Съев“ е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил марка „*** ****“ с рег. № ** **** **, управляван от Х. Т. К. и лек автомобил марка „М.“, с рег. № ** **** **, управляван от Ц.Н.П. /собственост на Н. Ц.П./. Лекият автомобил „В." с водач Х. К. се е движил от околовръстния път 11-35 към центъра на гр. Ловеч.

2

Изготвен е констативен протокол за ПТП № 1613865 от 16.05.2018 г., в който е отразено, че местоизвършването на деянието е в гр. Ловеч, ул. „Д-р С.

Съев“, срещу бл. 209, на кръстовището с ПВ, свързващ път -II – 35 и ул.“Д-р С. Съев“. Х. Т. К. е управлявал л.а. марка „*** ****“ с рег. № ** **** **, а Ц.Н.П.- л.а. марка „М.“, с рег. № ** **** **. Материалните щетите върху МПС, описани по констативен протокол са съответно- за л.а. марка „*** ****“ с рег. № ** **** ** – заден ляв калник и задна лява врата ; за л.а. марка „М.“, с рег. № ** **** ** – предна броня, преден ляв фар, преден капак, преден ляв калник и др. Изрично е посочено, а този факт се установява и в хода на производството,че липсва на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на лек автомобил марка „*** ****“ с рег. № ** **** **, собственост на Х. Т. К..

Между двете платна на пътното платно на път с предимство ЛовечСофия няма „Стоп-линия“, а такава има пред идващите от път 11-35, преди да навлезат в дясната пътна лента на ул. „Д-р Съйко Съев"-тази посока София, откъдето идва л. а. „В."., Ответникът-въззиваем пресякъл пътното платно на ул.“Д-р Съйко Съев“, първоначално дясната лента посока София и достигнал до затревената разделителна ивица между двете еднопосочни платна на пътното платно. Разделителната ивица е широка 2,10 м и нито едно МПС не може да се побере в тези размери без да заеме някоя от лентите на двете платна на ул. „Д-р Съйко Съев“. К. спрял автомобила, за да изчака преминаващи моторни превозни средства в посока центъра на гр. Ловеч. В този момент, неговият автомобил бил застанал косо на пътя, като задната му част е била в лявата лента посока София, а предната - в зоната на разделителната линия.

Ц. П.,като водач на лек автомобил марка „М.“, с рег. № ****** е пътувал по стария софийски път, посока към града, със скорост от 50 км./ч. максимум, в лявата лента и и виждал колата на ответника-въззиваем през цялото време – св. показания на Ц.П., които се подкрепят в тази част от останалите доказателства и съдебно-техническата експертиза във въззивна инстанция и съдът кредитира. Ударът настъпва около края на тре вната разделителна ивица, където тя е прекъсната в кръстовището, за да могат да се включват идващите МПС от околовръстното - път 11-35, за към центъра на град Ловеч. При него имало взаимодействие между предна лява част на л. а.

„М." в задна лява част на спрелия косо лек а-л „В.“ на К..

От заключението на вещото лице Н. К. се установява, че при настъпване на ПТП л.а. *** **** с per. № ** **** ** е бил спрял, а скоростта на л.а. М. с per. № ** **** ** е била около максимално разрешената за този тип МПС в градски условия, а именно около 50 км/ч.Останалите твърдения на св.П., че Х. Т. К. го е засякъл и в неговото платно от дясно имало друга кола, поради което нямало как да завие надясно и да избегне сблъсъка, не намират опора в доказателствения материал по делото и съдът не ги приема за достоверни.

Настоящата инстанция не възприема като обосновани заключенията на съдебно –автотехническите експертизи в първа инстанция относно механизма на пътно-траспортното произшествие. В тази им част изводите са направени без изчисление на скорост и спирачен път, както и съобразяване на щетите по леките автомобили, а се съдържат само констатации кои 3 механизми не биха могли да се осъществят и кои биха могли.

Предвид противоречие между схемата по Констати вния протокол №1613865/16.05.2018 г. и установените щети по двата автомобила, настоящият състав прецени,че не се изяснява механизма на пътнотранспортното произшествие и изслуша съдебно-автотехническа експретиза №2931/19.05.12023 г.. Констатациите в протокол за ПТП № 1613865/16.05.2018 г. съответстват на щетите на леките автомобили,макар да са непълни. По схемата-скица на ПТП в бланката за Протокол за ПТП № 1613865/16.05.2018 год. при посоченото разположение на автомобилите не би настъпил удар,тъй като л. а. „В.“ е на „Стоп линията“ и не е навлязъл в ул. „Др Съйко Съев“, или при навлязъл на улицата автомобил, ударът и последиците са щели да бъдат различни. В схемата-скица, неразделна част от констативния протокол за ПТП № 1613865 от 16.05.2018 г., не са дадени позициите на двата автомобила в мястото на удара и от нея не може да се определи това място.

Съдът приема, че вещото лице подробно, ясно и мотивирано е изяснило и обосновало своите изводи относно механизма на удара. Предвид на това настоящата инстанция изцяло съобразява фактическите изводи със заключението по съдебно-автотехническа експретиза №2931/19.05.12023 г.

Механизмът на пътно-транспортното произшествие е намерил графичени израз по скица № 3 към съдебно-автотехническа експертиза. Х. Т. К.

,управлявайки л.а. *** **** с per. № ** **** **, е спрял на знак „СТОП“, след оглеждане наляво е потеглил напред да пресече платното за движение посока - София. Той застанал косо върху пътното платно и предния си ляв край л.а. М. удря задния ляв край на лекият автомобил *** **** с per. № ** **** ** като го измества на около 25-30 см напред по направлението на пътното платно -към град София, като задните гуми на същия протриват по асфалта и отлагат следи, които не са фиксирани и описани. Ударът настъпил в зоната на края на затревената разделителна ивица в лявата пътна лента на платното за София.В АУАН № Д112879 от 16.05.2018 г. е посочено ,че на 16.05.2018 г в гр. Ловеч, ул.“Доктор Съйко Съев“, на Х. К., за поведението му при ПТП в гр. Ловеч, на кръстовището образувано от пътния възел на II35 и ул."Съйко Съев", с посока на движение към център, при управлявление на собствения му лек автомобил В. с рег.№ ** **** ** без да спази пътен знак Б2 и се сблъсква с „М.“ с рег.№ ********, движеща се по път с предимство, като реализира ПТП с материални щети.Издадено НП № 18-0906-000706 от 28.05.2018 г, влязло в законна сила на 26.06.2018 г., с което на Х. Т. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 179, ал. 2 вр. чл.179, ал.1, т. 5, пр.1,2 от ЗДвП.

Н. П. , като собственик на л.а. „М.“ с рег. № ** **** **, е подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ на автомобилистите до „Гаранционен фънд“-София и по преписка за щета от 14.06.2018 г. са конкретизирани щети, възлизащи на 3001.07 лв.Обезщетението в посочения в размер 3001.07 лв. е изплатено на 16.08.2018 г. с пл.нареждане. Не са представени доказателства кога и по какъв начин е получена регресната покана с Изх. № 28.01.2019 от Х. К.,но исковата молба има посоченото действие.

Последица от пътнотраспортното произшествие са настъпилите 4 щети по двата автомобила, а именно: по л. а. „М." увреждане на предна броня, основа предна броня, преден капак, преден ляв фар, калник преден ляв, подкалник пр. ляв ПВЦ, вежда калник преден ляв-ПВЦ, конзоли пр. л. калник - долна и горна и др., а по л. а. „В." - заден ляв калник, задна лява врата.

Правната квалификация на облигационната претенция е по чл. 558, ал. 7 във вр. с чл. 557, ал. 1 т. 2, б „а“ от КЗ, като с този специален иск изплатилият застрахователното обезщетение въззивник встъпва в правата на обезщетеното пострадало лице и заявява регресната си претенция към причинителя на деянието за връщане на даденото.

Х. Т. К. не е имал сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” със застрахователно дружество. В писмо №07-00-29102/14.06.2018 г. на „ви ай джи Сървисиз България“ЕООД евидно, че при проверка в Информационния масив на „К.Ф.Н.“ не се установява Х. К. да има валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата и часа на настъпилото събитие на 16.05.2018 г.Този вид застраховка покрива отговорността за вредите причинени на трети лица при управлението на МПС. С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да реализира , в границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. При застраховките “Гражданска отговорност на автомобилистите” застрахователят разполага с регресен иск за изплатеното обезщетение. В хипотезата на несключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ застрахователното обезщетение се заплаща от „Гаранционен фонд“ –София чл. 557, ал. 1 т. 2, б „а“ от КЗ . На това основание „Гаранционен фонд“ – София е изплатил на Н. П. , като собственик на л.а. „М.“ с рег. № ** **** ** пострадал при пътно –транспортното произшествие от 16.05.2018 г. сумата 3001.07 лева, тъй като причинителя Хр.К. не е имал сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност”. Предявеният регресен иск по чл.