Решение № 7372 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7372 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110120185 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Ищецът „ТС“ ЕАД твърди, че ответникът е ползвател на процесния имот, находящ се в гр. София, ул. „ВТ“ № 10, вх. А. ет. 6, ап. 11, респ. че е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Излага, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150 ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.

Въз основа на изложеното ищецът претендира да бъде установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца следните суми: 2 836, 69 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 15.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.12.2024 г. по ч.гр.д. 1664/2024 г. по описа на РС Елин Пелин, I-ви състав. Претендира разноски.

Ответникът Р. И. П. прави възражение за изтекла погасителна давност и развива подробни съображения в тази насока. Оспорва наличието на облигационни отношения между страните. Твърди, че трето лице – П. П, е подало заявление за откриване на партида.

Не оспорва, че е вещен ползвател на имота, но твърди, че вещно право на ползване е учредено в полза на още едно лице – П. П, с оглед на което счита, че от нея може да се претендира ½ от процесните суми. Прави изрично искане да не се допускат поисканите от ищеца експертизи, като сочи и че не оспорва обстоятелствата за доказване на които са направени исканията. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

От фактическа страна съдът намира следното:

С определението от 07.07.2025 г. съдът е обявил за безспорно, че сградата, в която се 1 намира процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, че имотът е бил топлофициран и че за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. ищецът е доставил в имота топлинна енергия в количеството и качеството, посочени в исковата молба. Следователно спорът не е относно самата доставка, а относно пасивната материалноправна легитимация на ответницата и обема на отговорността .

По делото е приет като писмено доказателство Договор за дарение, съдържащ се в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 19, том LLXXXVI, нотариално дело № 27305/1994 г., сключен между П. НП и Р. И. П. /в качеството им на прехвърлители/ и Надежда Петрова П., на която даряват своя недвижим имот-апартамент с административен адрес: гр. София, ул. „ВТ“ № 10, като си запазват правото му на ползване пожизнено и поотделно.

По делото е прието като доказателство Заявление-декларация с вх. № 3420/01.11.2004 г. до директора на „ТС“ АД, от Р. И. П., в което заявителката изразява желанието си да бъде открита партида на нейно име за топлоснабден имот със следния административен адрес: гр.

София, ул. „ВТ“ № 10А, вх. А, ет. 6, ап. 11 с досегашен титуляр – П. НП. В документа е вписано и негово изявление, че той се съгласява партидата да се прехвърли на съпругата му.

От приетото по делото писмо на Столична община, район „Лозенец“, се установява, че П. НП е починал на 18.03.2022 г.

По делото са приети като писмено доказателство, представените от „Далсия“ ООД индивидуални справки за използвана топлинна енергия за двата процесни отчетни периода, формуляр за отчет на уредите и сертификат за типово одобрение. От тяхното съдържание се установява, конкретно от индивидуалните справки и формулярът за отчет, че те са издадени на името на Р. И. П. за адрес ул. „ВТ“ № 10, вх. 1, ап. 11, а във формуляра за отчет от 26.04.2023 г. на стр. 5–6 ответницата е посочена като клиент и е положен подпис в графата „подпис на клиента“.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът цени като компетентно и обосновано, се установява, че по партидата на абонатен № 1351 за периода 01. 05.2021 г. – 30. 04.2023 г. са начислени прогнозни суми за топлинна енергия в общ размер 5 085,59 лв., осчетоводени са изравнителни сметки с общ резултат минус 49,26 лв. и по счетоводни данни неплатената главница за топлинна енергия възлиза на 3 549, 98 лв., а общата неплатена главница, заедно с дялово разпределение, е 3 602,28 лв. Ищецът обаче в настоящото производство е предявил само 2 836,69 лв. главница за ТЕ, тоест по-нисък размер от установения от експертизата.

От правна страна съдът установява следното:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Според разпоредбата на чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично известни общи условия, а като клиенти законът посочва собствениците и титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот. В Тълкувателно решение № 2/2017, ОСГК на ВКС се приема, че именно 2 собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване дължат цената на доставената топлинна енергия, освен ако между ползвател на друго основание и топлопреносното предприятие е сключен отделен договор за същия имот.

За периода, който е предмет на делото са приложими Общите условия на „ТС“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 10.07.2016 г. Те уреждат изрично реда за откриване и промяна на партида. Според чл. 60, ал. 1 при подаване на заявление за откриване или промяна на партида клиентът следва да представи идентифицираща информация и документи, легитимиращи го като клиент, включително документ за собственост или за право на ползване. Според чл. 61, ал. 1 при промяна на собствеността или правото на ползване новият и предишният собственик или ползвател подават заявление за откриване, промяна или закриване на партида, а по чл. 61, ал. 3 продавачът може да открие партида въз основа на документ, удостоверяващ собствеността или правото на ползване на новия собственик или ползвател. Освен това чл. 64, ал. 1 допуска клиент да бъде и друго лице – ползвател на имота, различно от собственика, при писмено съгласие от собственика в нотариално заверена форма.

Спрямо изложеното следва да се цени заявлението-декларация от 01.11.2004 г. По него ответницата е поискала партидата за топлоснабдения имот да бъде открита/водена на нейно име и е заявила воля тя да бъде вписана като титуляр по партидата. В подкрепа на това в делото се съдържа и декларативно съгласие от страна на П. П партидата да бъде прехвърлена на нейно име. Следователно не се касае за едностранно вътрешно твърдение на ответницата в процеса, а за изрично волеизявление, отправено до самото топлопреносно дружество, с което тя е поискала уреждане на облигационната връзка с продавача, като само тя да е насрещна страна по нея – получател на топлинната енергия и задължено лице за заплащане стойността й.

Дори да се приеме, че и П. П е имал вещни права върху имота до смъртта си, решаващо в случая е, че партидата е поискана и водена на името на ответницата, а именно чрез партидата се индивидуализира клиентът, спрямо когото продавачът издава съобщенията към фактурите, отразява потреблението, начислява дължимите месечни суми и води счетоводното отчитане. В този смисъл заявлението-декларация от 01.11.2004 г. доказва, че ответницата е приела да встъпи в качеството на клиент по правоотношението за продажба на топлинна енергия за процесния имот.

Ето защо съдът приема, че в случая не е достатъчно да се сочи съществуването на вещни права и на други лица върху имота, след като по делото е налице изрично заявление за откриване на партида на името на ответницата, придружено от необходимите документи и съгласие от досегашния титуляр. От този момент насетне именно ответницата е лицето, което стои насреща на „ТС“ ЕАД като клиент по продажбеното правоотношение за процесния имот, поради което тя носи отговорност за заплащане на начислените суми за топлинна енергия.

По отношение възражението за настъпила давност на търсените суми, съдът счита същото за частично основателно.

3

По своята правна същност те представляват вземания за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с изтичане на тригодишна погасителна давност.

Това разрешение е дадено и в задължителната практика на ВКС, според която вземанията на топлофикационните дружества притежават белезите на периодични плащания и за тях е приложима кратката тригодишна давност.

В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 15.10.2024 г.

При надлежно предявен установителен иск по чл. 422 ГПК искът се смята предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което именно към тази дата следва да се прецени дали давността е изтекла.

Относимата дата за начало на давностия срок е датата на изискуемост на всяко отделно месечно вземане. Според чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите Общи условия на „ТС“ ЕАД от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

При това положение към датата на подаване на заявлението – 15.10.2024 г., са погасени само онези вземания, които са станали изискуеми преди 15.10.2021 г. От заключението на експертизата се установява, че за месеците 05.2021 г., 06.2021 г. и 07.2021 г. са начислени съответно 43,95 лв., 42,97 лв. и 40,76 лв. Тези вземания са станали изискуеми съответно на 15.07.2021 г., 14.08.2021 г. и 14.09.2021 г., поради което към 15.10.2024 г. тригодишната погасителна давност за тях е изтекла.

Не следва да се приема, че е погасено и вземането за м. 08.2021 г. Макар този месец като период на потребление да предхожда 15.10.2021 г., вземането за него е станало изискуемо едва с изтичане на 45-дневния срок след 31.08.2021 г., тоест на 15.10.2021 г.

Следователно към датата на подаване на заявлението на 15.10.2024 г. давността за това вземане не е изтекла, респективно същото не следва да се приспада.

Ето защо възражението за погасителна давност е основателно само за сума в размер на 127,68 лв., представляваща сбор от начислените за м. 05.2021 г., м. 06.2021 г. и м. 07.2021 г. главници. За разликата над тази сума възражението е неоснователно.

Следва да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сума в размер на 2 709, 01 лева /1 385, 09 евро/, а за останалата част до пълния предявен размер от 2 836, 69 лева /1 450, 38 евро/ искът следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.

Ищецът е поискал присъждане на следните суми: 39, 40 евро – държавна такса за заповедното производство; 25, 56 евро – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство; 116, 95 евро – държавна такса за исковото производство; 204, 52 евро – възнаграждение за вещото лице по ССчЕ и 102, 26 евро – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. С Разпореждане № 74684/10.05.2025 г. съдът е указал на ищеца да внесе по сметка на СРС държавна такса за исковото производство в размер на 56, 73 лева /29 евро/. Липсват доказателства да е внесъл държавна такса над тази сума до пълния поискан размер от 116, 95 евро. Ответницата е направила в своя отговор възражение за размера на юрисконсултското възнаграждение, което съдът счита за основателно. Относимото към положения труд от юрисконсулта на ищцовото дружество възнаграждение е в размер на 75 4 евро. Съобразно уважената част от иска ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 356, 67 евро.

Разпечатката съдържа 39 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/818dd941-2f27-419c-9844-eb7e96141d45