Определение № 4076 от 28.11.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4076 гр. София, 28.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: И. А. С. като разгледа докладваното от И. А. С. Административно наказателно дело № 20231110205045 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК.

С Решение № 4144 от 07.09.2023 г. по НАХД № 5045/23 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, Съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН е отменил НП № 22-4332020477/12.10.2022 г., издадено от Г. В. Б. – началник група към отдел „ПП“ при СДВР, издадено на И. Г. Ж., в частта по т. 3 от НП за наложена по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Със същото Решение, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН Съдът е потвърдил НП № 224332-020477/12.10.2022 г. в останалите му части: по т. 1, с която на Ж. е наложена по чл. 185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева и по т. 2, с която на Ж. е наложена по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. С Решението Съдът е отказал да присъди поисканите на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН от процесуалния представител на Ж. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, като е отчел, че НП е потвърдено в два от общо обжалваните три пункта.

В срока на касационното обжалване на решението е постъпила молба от адв. С. Ч. упълномощен представител на жалбоподателя И. Ж., която моли за изменение на съдебното решение в частта за разноските като се цитира съдебна практика и разпоредбите на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Моли се поне ½ част от разноските по делото на жалбоподателя, пропорционална на уважената част от жалбата, респективно отмененото наказание по т. 3 от НП, да бъде присъдена в полза на Ж.. АНО Г. В. Б. – началник група към отдел „ПП“ при СДВР не е депозирала отговор в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК.

Съдът като разгледа аргументите, изложени в молбата на упълномощения представител на жалбоподателя, счита следното:

Молбата на упълномощения представител на жалбоподателя Ж. е депозирана в срока на касационно обжалване на Решение № 4144 от 07.09.2023 г. по НАХД № 5045/23 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, и е допустима по смисъла на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143 и чл. 144 от АПК, вр. чл. 248 от ГПК.

По същество молбата е основателна.

Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 143 от АПК, когато съдът отмени 1 обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК не предвижда хипотезата, в която НП е отменено в едната му част и потвърдено в други, с които са наложени различни административни наказания. В тази връзка и по силата на препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, съгласно която заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая с Решението си Съдът е потвърдил НП в частта по т. 2, с която е наложена по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и отменил НП в частта по т. 3, с която е наложено идентично на т. 2 наказание, но по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. НП е потвърдено и в частта по т. 1, с която е наложена по чл.

185 от ЗДвП глоба в размер на 20 лева.

Съблюдавайки разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК и изискването за пропорционалност на присъдените разноски спрямо уважената част от жалбата на И. Ж., в случая, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени половината от претендираните (съгласно списъка за разноски и приложения договор за правна помощ) разноски за адвокатско възнаграждение от 1000 лева, или 500 лева, което е съответно на материалния интерес, съпоставен с вида и размера на отмененото по т. 3 и потвърденото по т. 2 от атакуваното НП административни наказания. Този размер е съответен и на стандартите, заложени в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Горното налага Решението на Съда от 07.09.2023 г. да бъде изменено и допълнено в частта за разноските като на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР следва заплати на И. Г.

Ж. сумата от 500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с отмененото НП в частта по т. 3.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 4144 от 07.09.2023 г. по НАХД № 5045/23 г. по описа на СРС, НО, 7 състав, като го ДОПЪЛВА по следния начин:

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати на И. Г. Ж. сумата от 500 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, във връзка с отмененото НП в частта по т. 3.

Преписи от определението да се връчат на И. Г. Ж. и Г.В. Б. – началник група към отдел „ПП“ при СДВР.

Определението може да се обжалва от горните лица пред Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2