Определение № 372 от 03.04.2026, Районен съд - Карлово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 372 гр. Карлово, 03.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20265320100713 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба с вх. № 4213/03.04.2026г. от ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС“ - София, с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415, ал. 1, т.

1 от ГПК, депозирана във връзка с указания, дадени по заповедно производство – ч.гр.д. № 123/2026г. по описа на РС – Карлово.

В изпълнение на указанията на заповедния съд, ищецът (заявител по заповедното дело) е предявил иска в РС – Карлово.

Видно от данните по ч.гр.д. № 123/2026г. по описа на РС – Карлово, при направена служебна справка в НБД „Население“, съдът установи, че ответникът – Д. И. е с постоянен адрес в гр. С. б., община К., а настоящият му адрес е в Р.М..

Съгласно нормата на чл. 113 от ГПК, исковете на и срещу потребители (какъвто се явява ответника) се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. В ГПК липсва легална дефиниция на качеството „потребител“, поради което смисълът и обхватът на понятието „потребител“ следва да се извлече от материалния закон. Законодателят е дал определение на понятието „потребител“ в Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като съгласно параграф 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП, това са физически лица, придобили стока или ползвали услуга“. Кодексът за застраховането борави с понятията „потребители“/„ползватели“ на 1 застрахователни услуги, което е частен случай на общото понятие „потребител“ по смисъла на цитираната разпоредба на ЗЗП.

Доколкото предявеният в настоящото производство установителен регресен иск касае отношения между страните, произтичащи от сключен между тях договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 113 от ГПК относно предвидената по закон местна подсъдност, сочеща за компетентен съд този по настоящия адрес на потребителя, а в случай, че не е известен такъв, по постоянния му адрес.

Според чл. 119, ал. 3 от ГПК, възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал. 2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Такова още не е проведено.

Предвид изложеното и доколкото съдът може да следи служебно за подсъдността по чл. 113 от ГПК, настоящото производство следва да бъде прекратено и делото изпратено на местнокомпетентния, който в случая се явява Районен съд - Кюстендил.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 118, ал. 2, вр. чл. 119, ал.

3 и чл. 113 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 713 по описа за 2026г. на Районен съд – Карлово.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Кюстендил.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи само на ищеца.

След влизането му в сила, делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд – Кюстендил.

Д.П.

Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________ 2

3