Решение № 27 от 10.02.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Харманли, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Георгиева като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20255630200578 по описа за 2025 година

Производството е по Глава III Раздел V чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания.

Жалбоподателя Р. Е. С. ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Й.

Л. от АК - Хасково, обжалва НП №BG14032025/1000/Р8-824/04.VIII.2025г., с което за нарушение на чл.139 ал.7 от ЗДвП, на основание чл. 179 ал.3а от Закон за движението по пътищата, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 800лв. Сочи, че НП е незаконосъобразно, поради нарушение на императивните материално правни разпоредби, наличие на съществени административно- производствени нарушения, както и противоречие с целта на закона. Моли съда да отмени атакувания акт. Претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява, не се представлява. От жалбоподателя, чрез пълномощника са постъпили молби, в които се излага подробни съображения по същество. Моли се за отмяна на наказателното постановление.

Административно наказващият орган – Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр.София - редовно призоват не се представлява. Депозира писмена молба от ст. юрисконсулт Р. Б. - проц.представител на Административно наказващия орган, ведно с писмени бележки, в които излага подробни съображения по същество. Счита жалбата за неоснователна и недоказана. Моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Алтернативно моли за решение, в което да бъде определена санкция, която да е съразмерна и пропорционална на извършеното нарушение. Прави възражение за недължимост на адвокатското възнаграждение, доколкото не било осъществено процесуално представителство. Заявява, че счита същото за прекомерно и моли същото да бъде съобразено с предвидения минимум по НЗПП, издадена от МС в размер на 80лв. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 190 лв.

Районна прокуратура Хасково, ТО-гр.Харманли - редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.III.2025г., в 22:53 часа в направление излизане от територията на Република България, на ГКПП Капитан Андреево пристигнало ППС с рег.номер ***, влекач, марка и модел „ВОЛВО ФХ“, с обща технически допустима максимална маса над 12 тона, попадащо в категорията на ППС за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10 ал.1, т.2 от ЗП, на 22.II.2025г. в 13:16ч. по път №А-4, км 62+476, засечено с контролно устройство с идентификатор №10161.

С оглед на така установеното е бил съставен АУАН № BG14032025/ 1000/ P8824 от 14.III.2025г. от гл.инспектор в ТД Митница Бургас за нарушение по чл.179 ал.3а от ЗДвП. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като актът е подписан без възражения.

При тази фактическа обстановка е издадено НП №BG14032025/ 1000/ Р8-824/ 04.VIII.2025г., с което на жалбоподателя, на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП, за нарушение по чл.139 ал.7 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лв.

Наложена е и съответната такса по чл.10б ал.5 от ЗП в размер на 227.00 лв.

Приложена по делото е справка от 22.ІІ.2025г. от електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.3 от ЗДвП/ доказателствени записи по нарушението/, в което е отразено „има тол декларация за преминаването, но платената категория е помалка от измерената“, ведно със снимков материал на процесното ПС.

Представени са Заповед №ЗАМ-1434/32-263874 от 08.VIII.2022г. на Директора на Агенция „Митници“, с която оправомощава служители в ТД Митница Бургас да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, Заповед № РД-11216/25.II.2025г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, с която оправомощава Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Националното тол управление да издава наказателни постановления.

От страна на жалбоподателя са представени и приети като доказателства по делото- свидетелство за регистрация част първа на процесното МПС, с посочен собственик „***“ ЕООД, Списък на превозните средства, оборудвани с бордови устройства -16стр. от 01.III.2025г. и трудов договор №4331/23.XII.2020г. на жалбоподателя, сключен с „***“ ЕООД, ЕИК***.

Събрани по делото бяха и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля С. А.

Д. - служител на Агенция Митници, която заяви, че процесното превозно средство е пристигнало на митническия пункт – ГКПП „Капитан Андреево“, както и че електронната система, с която работят била в интеграция с електронната система на АПИ и ако има нарушение – незаплатено задължение за ползване на републиканската пътна мрежа, то се генерирало и автоматично постъпвало в техния софтуер. Посочва, че по принцип питат водача дали на датата на нарушението е управлявал превозното средство и ако посочел, че не бил управлявал му давали да напише възражения, в случая не било написано възражение.

Уточнява, че при тях автоматично в софтуера им излизала информация за извършено нарушение и за започнала процедура по изпращане на ел.фиш или връчване на акт във вътрешността на страната. Когато в системата им излезело, че има нарушение следвало да се плати компесаторната такса или да се състави акт. В случая бил съставен акт в присъствието на свидетел, както и в присъствието на нарушителя, който акт му бил предявен за подпис.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, поради което е допустима. Разгледана по същество настоящия състав на съда, я намира за основателна.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37 ал.1 б."а" от ЗАНН вр. чл.167 ал.3б от ЗДвП и чл.47 ал.1 б."а" вр. ал. 2 от ЗАНН вр. чл.189е ал.12 от ЗДвП и предвид наличните по делото Заповед № ЗАМ-1434/32263874 от 08.VIII.2022г. на Директорът на Агенция "Митници" и Заповед №РД-11-216/25.II.2025г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, с която оправомощава Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Националното тол управление, което не се и оспорва от страните.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове. АУАН е съставен в съответствие с разпоредбата на чл. 40 2 от и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП отговарят на изискванията за реквизити, съдържащи се в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.139 ал.7 от ЗДвП, според която разпоредбата "Водачът на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице."

Разпоредбата на чл.10б ал.3 от ЗП от своя страна предвижда, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3, 5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Ал. 4 от чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10 ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или ползвателя му.

В чл.10 ал.7 се определят и начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси. Неизпълнението на тези задължения води до санкция, предвидена в разпоредбата на чл.179 ал.3а от ЗДвП.

В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл.179 ал. 3-3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. (2) Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: 1. по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лв.; 2. по чл. 179, ал.

3а – в размер 1800 лв.;3. по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.

Предвид на това, че нарушенията по чл.179 ал.3-3б от ЗДвП се установяват чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а ал.1 от ЗДвП, чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от ЗП, и доколкото съгласно чл.167а ал.3 изр.първо от ЗДвП, електронната система създава доклади от всяко установено нарушение по чл. 179 ал. 3-3в, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, както и като се отчете, че съгласно чл. 167а ал. 2, т. 7 от ЗДвП длъжностните лица проверяват създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж, то следва да се приеме, че установяване на нарушения по чл.179 ал.3 - 3б в отсъствие на нарушителя по смисъла на чл.187а ал.1 от ЗДвП е всяко установено нарушение, за което електронната система е създала доклад. Безспорно и съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП, докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата.

След като в случая нарушението е установено от електронна система за контрол по чл.167а ал. 1 от ЗДП, чрез годен доклад и както е видно от издаденото НП при водене на административно наказателното производство административно наказващият орган не е установил водача на МПС, тъй като не са направени от негова страна усилия за издирването му /липсват доказателства в тази насока по АНП/, то в случая АНО е следвало да издаде НП на собственика на МПС, а не на водача –жалбоподател.

3

В случая по делото не е установено и подаване на декларация по реда на чл.187а ал.4 от ЗДвП от страна на собственика, следователно същият следва да бъде приет за нарушител. Всичко това отнесено към конкретния случай навежда на извод, че щом контролни органи са решили да потърсят отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от системата), то те е следвало да процедират по реда на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Само ако собственикът възрази – административно наказващия орган е следвало да състави АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е направено. След като това не е сторено и при положение че липсват каквито и да било доказателства жалбоподателят – водач на процесното МПС, да е управлявал същото на датата на нарушението, то липсват каквито и да било основания за ангажиране именно на неговата отговорност по реда на чл.179 ал.3а от ЗДвП. В подкрепа на тези изводи са и гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля С. Д., кредитирани от съда с доверие, която потвърди, че не е установила по какъвто и да било начин, че именно жалбоподателят е управлявал процесното превозно средство на датата на нарушението.