Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 16.02.2023, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Гражданско дело 611/2022
Вид
Решение № 41
Подписан
16.02.2023
В сила
07.03.2023
Състав
ГЕОРГИ ЛЮБЕНОВ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Нова Загора, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20222220100611 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и КА.лизация - Сливен” ООД с ЕИК 829053806, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27, представлявано от управителя С.Р., чрез адв.Н. К. от АК - Сливен против Е.

Й. Т. с ЕГН ********** и адрес: **** с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК и цена на иска 514.49 лв., от които: 434.33 лв. – главница и 80.16 лв. – мораторни лихви.

С исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има открита партида за недвижим имот, находящ се в гр.Нова Загора, обл.Сливен , ул.„20ти април“ № 11, който бил свързан с водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършват доставки на питейна вода. Твърди се, че титуляр на тази партида за процесния период бил ответника по настоящия иск Е. Й. Т. с абонатен № 51263.

Твърди се, че доставената и консумирА. питейна вода се отчита по тази партида от представител на ищеца и стойността на изразходваното количество се фактурирало, като след фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия иск възникнало задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата да погаси задължението си, съгласно общите условия на ВиК оператора, които намерили приложение по отношение на всички потребители. Поддържа се, че ако не стори това, същият изпадал в забава и дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната 1 лихва за стрА.та за съответния период.

Сочат се съответните разпоредби от общите условия, които регламентират плащането на ВиК услугите, както и предвиденото обезщетение за забава при неизпълнение в срок на задълженията. Поддържа се, че в конкретния случай ответника не бил заплатил стойността на доставената и консумирА. питейна вода, за периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2021 г., независимо от възникналото задължение съгласно чл.33, ал.2 от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ВиК Сливен“ одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, а именно „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране“.

В чл.44 от същите било предвидено, че „При неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора“, поради което ищцовото дружество претендирало, както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за стрА.та, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.

Сочи се, че предвид възникналото задължение, ищеца подал заявление по чл.410 от ГПК по повод на което било образувано ч.гр.д.№ 1398/2021 г. по описа на Районен съд - Нова Загора. Съдът издал заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената и консумирА. питейна вода за периода от 01.11.2018 г. до 30.09.2021 г., ведно с дължимата мораторна лихва, като в законоустановения срок по делото постъпило възражение / наличието на хипотезата на чл.47, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, поради което за ищцовото дружество бил налице интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.

За посочения период ищцовото дружество доставяло питейна вода в процесния имот, за който имало открита партида на името на ответника и съответно за него било възникнало задължение да заплати доставената и консумирА. питейна вода. Тъй като не сторил това в установените с Общите 2 условия на ВиК оператора срокове, ответника дължал на ищцовото дружество „Водоснабдяване и КА.лизация – Сливен” ООД следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на: главница - 434.33 лева, представляваща стойността на доставена и консумирА. питейна вода за периода 01.10.2018 г. до 30.09.2021 г., мораторна лихва върху главницата – 80.16 лева натрупА. към дата 01.11.2021 г. или общо сумата от 514.49 лева.

Освен тези суми ответника дължал на ищцовото дружество и разноските, които последното сторило в заповедното производство, възлизащи на 26.20 лева.

Моли съдът да признае за установено в отношенията между ищеца и ответника, че ответника му дължи горепосочените суми, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и да го осъди да му заплати направените разноски в заповедното и настоящото производства.

Представят се писмени доказателства по опис.

Ответникът, чрез назначеният му особен представител - адв.А. Г. С. от АК - Сливен, в срока по чл.131 от ГПК представя писмен отговор , с който оспорва изцяло предявения срещу него иск, като го счита за неоснователен и недоказан.

Излага следните съображения:

Ищецът не бил представил никакви доказателства за наличието на договорни отношения между страните по делото във връзка с доставка и продажба на питейна вода, поради което оспорва всички приложени към исковата молба фактури.

Твърди, че ответника нямал качеството на потребител на ВиК услуги в имота в гр.Нова Загора, ул.„20-ти април“ №11 по смисъла на чл.2 от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и кА.лизация - Сливен“ ООД (Общите условия), поради което счита, че исковете са неоснователни.

Оспорва твърдението на ищеца, че в имота за който се твърди, че има партида на името на ответника в периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2021 г. се е ползвала питейна вода.

Счита, че от писмените доказателства, приложени към исковата молба, не се установява верността на твърденията на ищцовото дружество, че имота за който е открита партида абонатен № 51263 е водоснабден.

3

Не се установявало също наличието в посочения имот на изправно и одобрено измервателно средство за отчитане на количества доставена питейна вода.

Оспорва всички приложени към исковата молба фактури и в частта относно фактурираните ежемесечно количества питейна вода за процесния период.

Моли съда да отхвърли предявените установителни искове за следните суми: главница 434.33 лева - стойност на доставена и консумирА. питейна вода в имот находящ се в гр.Нова Загора, ул.„20-ти април“ №11 за периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2021 г. и мораторна лихва 80.16 лева натрупА. към дата 01.11.2021 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1398/2021 г. н а P C Нова Загора до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни и недоказани.

Постъпило е писмено становище с вх.№ 504/31.01.2023 г. от адв.К., процесуален представител на ищеца, с което моли да се даде ход на делото в негово отсъствие, поради невъзможност да се яви, с оглед възникнали лични ангажименти и се заявява, че поддържа предявените искове на посочените основания, няма възражения по доклада и разпределението на доказателствената тежест и прави доказателствени искания представените със становището преписи от карнети и Справка от имотен регистър, да бъдат приети като доказателства по делото. Счита предявения иск за основателен и доказан и моли съда да го уважи.

В последното о.с.з. адв.С. моли съда да отхвърли предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан. Посочва, че от последно представените писмени доказателства се установило, че ответника Е. Й. Т. е собственик на недвижимия имот с административен адрес: гр.Нова Загора, ул.

„20-ти април“ № 11 и като собственик на обекта, той действително имал качеството на потребител на питейна вода по смисъла на Закона, но счита, че не се установило, че в периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2021 г. в същия имот, се е ползвала питейна вода, тъй като срещу отчетените показания липсвал подпис на собственика или на лице от неговото домакинство. Всички отчетени количества потребена вода били записани служебно. Нямало никакви доказателства, действително, всеки месец показанията да са били 4 реално отразени, както от инкасатора, така и в присъствието на лице, което е ползвател на имота, срещу което би следвало да стои неговия подпис срещу техните показания. Счита, че не се е установило, че водомерът в имота в гр.Нова Загора на ул.„20 април“ № 11 бил с тези отчетени показания, за които се претендира студената вода да е била потребена от ответника. Не се установявало също, че има одобрено измервателно средство за отчитане на доставената питейна вода. Поради това моли съда да приеме, че за фактурираните количества вода, нямало доказателства да са били действително потребени в имота и да отхвърли иска изцяло, като неоснователен и недоказан. Фактурите били оспорени с отговора на исковата молба и от представените в о.с.з. доказателства, не се установявала тяхната вярност в частта, която била оспорена за потребеното количество питейна вода, фактурирА. от ищеца. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

По делото са представени следните писмени доказателства: Ч.гр.д.№ 1398/2021 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, Квитанция за платен a държавна такса, квитанция за заплатен депозит за особен представител, адвокатско пълномощно и фактура за процесуално представителство № 0000001790 от 21.04.2022 г., ведно с платежно нареждане от 27.01.2023 г., Списък на разноските сторени от „Водоснабдяване и кА.лизация-Сливен“ ООД по гр.д. № 611/2022г. по описа на РС-Нова Загора, фактури за периода о т 31.10.2018 г. до 30.09.2021 г. , и заверено копие от карнет и справка от СлВп.

Видно от материалите по делото ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Е. Й. Т. с ЕГН ********** и адрес ****. Съдът е уважил претенцията и е издал заповед № 864/30.12.2021 г. за сумата от 434.33 лв. - главница, представляваща стойността на доставена и консумирА. питейна вода за периода от 01.10.2018 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, 80.16 лв. – лихва за периода от 01.12.2018 г. до 01..11.2022 г., както и 26.20 лв. – държавна такса в заповедното производство.

5

Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по договор с ВиК оператор „Водоснабдяване и КА.лизация - Сливен” ООД, сключен при Общи условия, за издадени фактури за период от 01.10.2018 г. до 30.09.2021 г., на адрес: гр.Нова Загора, обл.Сливен , ул.„20-ти април“ № 11, Аб. № 51263.

Заповедта била връчена на длъжника Е. Й. Т. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и с разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението като довнесе държавна такса в размер на 26.20 лв., за което да представи доказателства в посочения срок, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.

В указания от съда едномесечен срок, „Водоснабдяване и КА.лизация Сливен” ООД е депозирал в Районен съд - Нова Загора искова молба срещу Е.

Й. Т. за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

В исковата молба ищцовото дружество претендира съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Е. Й. Т. с ЕГН **********, че дължи сумата от 514.49 лева, като от тях 434.33 лева главница и 80.16 лева мораторна лихва, както и сторените разноски в заповедното и настоящото производства.

Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви.