Решение № 18528 от 10.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18528 гр. София, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. В. Станчева при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от К. В. Станчева Гражданско дело № 20231110135413 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Oбразувано e по депозирана от Н. А. Ф., ЕГН **********, Д. В. Д., ЕГН **********, П. К. Н., ЕГН **********, А. Р. Л., ЕГН **********, К. М. К., ЕГН

**********, Й. Н. Ф., ЕГН **********, П. Д. К., ЕГН **********, В. Д. Д., ЕГН

**********, и М. В. Д., ЕГН **********, искова молба, с която срещу „фирма“, ЕИК (номер), са предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. за признаване за осъждане на ответника „фирма“ да заплати на всеки един от ищците сумата в размер на 488,96 лева, представляваща обезщетение за закъснял полет № (номер)/25.06. 2 0 2 2 г. по направление летище (град), (република) – летище (град), (Република), ведно със законна лихва от датата на депозиране на иска в съда (26.06.2023 г.) до окончателното плащане.

Ищците твърдят, че са сключили с ответното дружество договор за въздушен превоз на пътници за полет с № (номер) по направление летище (град), (република) летище (град), (Република). Сочат, че по разписание полетът е следвало да излети на 25.06.2022 г. в **:** часа /местно време/ от (Република) и да пристигне по разписание на 25.06.2022 г. в 21:45 часа /местно време/ във (Република). Авиокомпанията е потвърдила резервацията на пътниците за полета, издала е и бордни карти. На летището пътниците са информирани за отмяната на процесния полет, като полетът не само не излита по предвиденото разписание и съгласно потвърдената резервация, а пътниците трябвало да пътуват с над 72 часа забава. Навеждат, че вследствие на това в тяхна полза е възникнало правото на парично обезщетение съгласно чл. 7, т. 1, б. “б“ от Регламент /ЕС/ 261/2004 г. в размер на по 250 евро (равностойността на исковата сума в размер на 488,96 лева) за всеки пътник, тъй като разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг е до 1 500 км. Обръщат 1 внимание, че са отправили извънсъдебни претенции към дружеството, но последното отказало с мотива, че отмяната на полета се дължала на възникнали „извънредни обстоятелства“, които същите останали недоказани и немотивирани от страна на дружеството. Молят за уважаване на исковата претенция, претендират лихва върху дължимото обезщетение от дата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендират разноски, в това число за адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който претенцията на ищеца не само не се оспорва, но и се прави обещание за пълно погасяване на исковите суми в кратки срокове. В случай, че се присъжда адвокатско възнаграждение на ищцовата страна, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерен размер на адвокатския хонорар.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, във вр. с чл. 12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск в тежест на ищците е да докажат валидно възникнало между страните облигационно отношение във връзка с договор за въздушен превоз, по който ответникът се е задължил на 25.06.2022 г. да изпълни полет с номер (номер) по направление летище (град), (република) – летище (град), (Република), че процесният полет е бил отменен, а кацането на пътниците е било извършено след повече от 72 часа от предвиденото по разписание, че са изправна страна по договора, в това число че са се явили на гишето за регистрация до четиридесет и пет минути преди обявения час на излитане, както и размера на претендираното обезщетение.

В тежест на ответника е да докаже изпълнение по договора, съгласно уговореното /в уговореното време до уговореното място, точно изпълнение в темпорално отношение/, съответно да докаже възраженията си, включително съществуването на извънредни обстоятелства, обосноваващи неприложимост на Регламент (ЕО) 261/2004 г.

Не е спорно между страните разстоянието между точките на излитане и кацане.

В Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г. са разграничени няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне правото на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7, като две са основните хипотези - при отмяна на полета /чл. 5/ и при отказан достъп до борда /чл. 4/, като при всяка от тях задълженията на превозвача да обезщети пътниците са регламентирани по различен начин. Регламентът не съдържа дефиниция за „закъснение на полет, но „полет“ по смисъла на регламента е операция по въздушен транспорт, осъществена от въздушен превозвач, който определя своя маршрут ( Решение на СЕС от 10 юли 2008 г. по дело Emirates Airlines, C-173/07). По отправено преюдициално запитване относно приложението на Регламент /ЕО/ 261 /2004 г. съдът на ЕО се е произнася с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което съгласно чл. 633 ГПК дава задължително за българския съд тълкуване на разпоредбите на приложимия към настоящия спор регламент. Съобразно разясненията в посоченото решение, членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/ 2004 г. трябва да се прилагат в смисъла, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.

2

Установява се от събраните по делото писмени доказателства и конкретно от представените 9 бр. електронни билета и 9 бр. бордни карти, съдържащи идентификационни данни, даващи право на притежателят им да се качи на борда на самолета, осъществяващ полета, че ищците са били пътници на полета от (град) до (град), насрочен за дата 25.06.2022 г. в **:** ч. Ето защо и съдът приема, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение, породено от договор за въздушен превоз за полет (номер) по посоченото направление летище (град), (република) – летище (град), (Република).

При така обсъдената доказателствена съвкупност, съдът намира за установено по категоричен начин обстоятелството, че с депозираната молба вх. № (номер)/11.10.2023 г. ответникът „фирма“, чрез адв. Кр. Ив., е извършил признание на предявените срещу него искове по смисъла на чл. 237 ГПК, като освен това е представил доказателства за извършеното плащане на исковите суми. С извършването на процесуалното действие по признание на исковете, спорът относно съществуването и дължимостта на вземанията по тях се преустановява и вземанията придобиват безспорен характер.

Същевременно с молба вх. № (номер)/30.10.2023 г. ищците признават за изплащането на процесните суми, както и на разноските за държавна такса, които всеки от тях е претендирал с исковата молба. Затова единствено остава валидна претенцията им относно възстановяване разноските, сторени за адвокатски хонорар в производството пред съда.

За релевантните за спора обстоятелства съдът гради извод относно съществуване/несъществуване по вътрешно убеждение, при анализ на събраните по делото доказателства, като не е обвързан от твърденията и признанията на страните, а ги обсъжда ведно с другите доказателствени средства. Признанието има обвързващо съда значение само в хипотезата на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, доколкото не са налице условията по чл. 237, ал. 3 ГПК (така и Определение № 1724 от 20.06.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 4504/2022 г.).

Съгласно нормата на чл. 237, ал. 4 ГПК признанието на иска не може да бъде оттеглено, а според чл. 237, ал. 1 и 2 ГПК, съдът по искане на ищеца прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, което не се мотивира по същество. Съдът няма правомощия да отхвърли като недоказан признат от ответника иск.

Той може единствено да откаже да постанови решение при признание на иска в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, ограничаващи приложното поле на института в случаите, в които признатото право противоречи на закона или на добрите нрави (чл. 237, ал. 3, т. 1 ГПК) и/или признато право е от такова естество че, с него страната не може да се разпорежда (чл. 237, ал. 3, т. 2 ГПК), каквито специфики в настоящия случай несъмнено не са налице.

В случаи като настоящия, в които признанието на иска е съчетано с плащане на претенциите в хода на процеса, е налице новонастъпило обстоятелство, което съдът е длъжен да съобрази по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. В този случай признатите от ответника вземания запазват безспорния си характер, но исковете за заплащането им подлежат на отхвърляне поради удовлетворения интерес на ищеца, затова съдът е длъжен да посочи в решението, че отхвърлянето е постановено поради плащане.

Ето защо исковите претенции на ищците следва да бъдат отхвърлени с настоящото решение като погасени поради плащане.

По разноските:

Гражданската отговорност за разноски, сторени от страните в рамките на едно 3 гражданско дело, е регламентирана в разпоредбата на чл. 78 от ГПК.

Според разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По мнение на съда в процесната хипотеза нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК е неприложима, доколкото макар ответникът да е признал иска, то не е изпълнена другата кумулативно изискуема предпоставка – ответникът със своето поведение е дал повод за завеждане на делото. Последното е така, понеже ответникът е бил сезиран от ищците с извънсъдебни претенции, които първият е отказал да удовлетвори, макар да е знаел, че същите са основателни, като именно с това си действие не е оставил друга алтернатива за ишците освен завеждане на настоящото производство.

Поради тези причини и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът приема, че отговорността за разноски в настоящата хипотеза следва да се възложи в тежест на ответника.

Ищците своевременно са заявили претенция за присъждане на разноски за адвокатски хонорар, като доказателства за реалното сторване на такива също са навреме ангажирани по делото – договори за правна помощ от 17.06.2023 г., видно от които на адв. С. Б. всеки от ищците е заплатил възнаграждение в размер на 400 лева в брой и при подписване на договора. В този смисъл и договорите имат характера на разписка за извършеното плащане – т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Въведеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на размера на адвокатския хонорар, заплатен от всеки от ищците, е неоснователно, доколкото видно от НМРАВ в действащата му редакция 400 лева е именно минималният праг на адвокатския хонорар по граждански производства въобще, а и в частност в настоящия случай предвид материалния интерес по делото.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВРЪЛЯ предявените субективно съединени осъдителни искове от Н. А. Ф., ЕГН **********, Д. В. Д., ЕГН **********, П. К. Н., ЕГН **********, А. Р. Л., ЕГН

**********, К. М. К., ЕГН **********, Й. Н. Ф., ЕГН **********, П. Д. К., ЕГН

**********, В. Д. Д., ЕГН **********, и М. В. Д., ЕГН **********, всички със съдебен адрес: (град), (адрес) срещу "фирма", ЕИК (номер), със седалище и адрес на управление: (град), (адрес), и със съдебен адрес: (град), (адрес), с правно основание чл.

7, пар. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сумата от 488,96 лева, представляваща обезщетение за закъснял полет № (номер)/25.06.2022 г. по направление летище (град), (република) – летище (град), (Република), ведно със законна лихва от датата на депозиране на иска в съда (26.06.2023 г.) до окончателното плащане, като неоснователни поради плащане.