Решение № 53 от 06.06.2025, Районен съд - Луковит

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Л., 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАЯ Й. КИРЧЕВА при участието на секретаря И.Г.Д. като разгледа докладваното от МАЯ Й. КИРЧЕВА Гражданско дело № 20204320100647 по описа за 2020 година

Иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена от И. П. В. искова молба, с която срещу ответниците И. Й. В. и М. Й. Н., е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване, че ответниците не са собственици на 7 бр. земеделски имоти, находящи се в землището на с. ***, възстановени им с решения на ОбСЗ – гр. Л.: № 9/10.02.1997 г., № 18/15.07.1997 г. и № 09-ОПФ/02.11.2003 г., а именно:

ПИ с идентификатор *** по КККР на с. *** - НИВА от 0,805 дка в местността „***“, трета категория; ПИ с идентификатор *** по КККР на с. *** – ливада от 1,300 дка в местността „***“, трета категория; ПИ с идентификатор*** по КККР на с. *** – нива от 3,500 дка в местността „***“, трета категория; ПИ с идентификатор *** по КККР на с. *** – нива от 1,098 дка в местността „***“, трета категория; ПИ с идентификатор *** по КККР на с. ***– нива от 1,767 дка в местността „***“, шеста категория; ПИ с идентификатор 6318.13.73 по КККР – нива от 0,708 дка в местността „Присойката“, шеста категория; ПИ с идентификатор *** по КККР на с. *** – зеленчукова култура от 3,501 дка в местността „***“, четвърта категория.

Ищецът твърди, че страните са наследници на общия наследодател В.И.Г., б.ж. на с. ***, починал на 10.12.1972 г., като ответниците са низходящи на починалия на 22.10.1983 г. негов син Й.В.Г.. Твърди, че общият наследодател В.И.Г. е притежавал земи в землището на с. *** според извлечение от емлячния регистър в размер на 20,500 дка. Твърди, че през 1991 г. като заявител в поземлената комисия в гр. Л. се е явила съпругата на Й.В.Г. – Р.Й.Й.., починала 2008 г., и поземлената комисия с № 9/10.02.1997 г., № 18/15.07.1997 г. и № 09ОПФ/02.11.2003 г. е възстановила правото на собственост на наследниците на Й.В.Г. върху процесните земеделски земи, което ищецът счита, че е принадлежало на общия наследодател В.И.Г..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците И.

Й. В. и М. Й. Н., с който изразяват становище за допустимост, но неоснователност на иска.

Твърдят, че правото на собственост върху процесните имоти им е възстановено с решения на ОбСЗ – Л..

1

След като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно и се установява от удостоверения за наследници изх. № 28/17.07.2020 г. и изх. № 23/09.06.2021 г. изд. от Община Л. – кметски наместник с. ***, че страните са част от наследниците на В.И.Г., б.ж. на с. ***, роден на 25.05.1894 г., починал на 09.12.1972 г. и оставил за наследници по закон: 1/ син Й.В.Г., починал на 22.10.1983 г. и оставил преживяла съпруга Р.Й.Й.., починала на 13.08.2008 г. и дъщери И. Й. В. и М. Й. Н. – ответници по делото; 2/ син Георги В. Йотов, починал на 20.04.2019 г. и оставил дъщеря Катя Георгиева Съева и синове Васил Георгиев В., Данаил Георгиев В. и И. Георгиев В. – не са страни по делото; 3/ син Петър В. Генов, починал на 20.02.2017 г. и оставил син И. П. В.

– ищец по делото.

С Решение № 9 от 10.02.1997 г. на Общинска служба по земеделие – гр. Л. на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Й.В.Й., б.ж. на с. *** съгласно плана за земеразделяне в землището на с. *** върху четири земеделски имота: 1/нива от 0,805 дка, трета категория, м. „***“, имот № 018021 по плана за земеразделяне, а съгласно скица № 15-647803/21.07.2020 г., изд. от СГКК – гр. Ловеч представлява ПИ с идентификатор *** по КККР на с. ***, 2/ ливада от 1,300 дка, трета категория, м. „***“, имот № 035003 по плана за земеразделяне, а съгласно скица № 15647804/21.07.2020 г., изд. от СГКК – гр. Ловеч представлява ПИ с идентификатор

*** по КККР на с. ***, 3/ нива от 3,500 дка, трета категория, м. „***“, имот № 036017 по плана за земеразделяне, а съгласно скица № 15-647805/21.07.2020 г., изд. от СГКК – гр.

Ловеч представлява ПИ с идентификатор *** по КККР на с. ***, 4/ нива от 1,098 дка, трета категория, м. „***“, имот № 037004 по плана за земеразделяне, а съгласно скица № 15-647806/21.07.2020 г., изд. от СГКК – гр. Ловеч представлява ПИ с идентификатор *** по КККР на с. ***. Решението е влязло в сила от 24.02.1997 г.

С Решение № 09-ОПФ от 27.11.2003 г. на Общинска служба по земеделие – гр. Л. е възстановено като обезщетение на наследниците на Й.В.Й., б. ж. на с. *** правото на собственост върху земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ – зеленчукова култура от 3,501 дка, четвърта категория, м. „***“, имот № 050221 по плана за земеразделяне, а съгласно скица № 15647807/21.07.2020 г., изд. от СГКК – гр. Ловеч представлява ПИ с идентификатор

*** по КККР на с. ***. Решението е влязло в сила от 10.12.2003 г.

С Решение № 18 от 15.07.1997 г. на Общинска служба по земеделие – гр. Л. на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на Й.В.Й. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на два имота: нива от 1,767 дка, шеста категория, м. „***“, имот № 001004 по картата на землището, а съгласно скица № 15-647801/21.07.2020 г., изд. от СГКК – гр. Ловеч представлява ПИ с идентификатор *** по КККР на с. ***; нива от 0,708 дка, шеста категория, м.

„Присойката“, имот № 013073 по картата на землището, а съгласно скица № 15647802/21.07.2020 г., изд. от СГКК – гр. Ловеч представлява ПИ с идентификатор

6318.13.73 по КККР на с. ***. Решението е влязло в сила от 29.07.1997 г.

Решенията са придружени със скици, издадени от ОбСЗ – гр. Л., представени също по делото.

От удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изд. от Община Л. – кметски наместник с. *** се установява, че имената Й.В.Й. и Й.В.Г. са имена на едно и също лице.

Горепосочените решения са издадени по преписка № 00799 от 01.10.1991 г. от Р.Й.Й...

Съдът служебно е изискал от ОбСЗ – гр. Л. административната преписка № 00799 от 01.10.1991 г. образувана по заявление от Р.Й.Й... В отговор по делото е постъпило писмо, с което уведомяват съда, че исканата преписка не може да се намери в ОбСЗ – гр. Л. и представят заверени преписи от горепосочените решения за възстановено право на собственост на наследниците на Й.В.Й., изготвени с програмен продукт FERMA3, както и 2 данни от решение по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ по заявление вх. № 00799 от 01.10.1991 г.

От страна на ищеца по делото са представени заверени копия на декларации за притежавани непокрити земеделски имоти по образец от общия наследодател В.И.Г. и прекия наследодател на ответниците Й.В.Й.. В декларацията на В.И.Г. са описани 20 бр. непокрити земеделски имоти в землището на с. *** с обща площ 18, 1 дка, както и 5 бр. в чуждо землище – на с. Т.. В декларацията на Й.В.Й. не са описани земеделски имоти в землището на с. ***, а са описани такива само в чуждо землище /перекендета/ - с.

Славщица. И в двете декларации липсват данни за коя година се отнасят. В декларацията на В.И.Г. е записано, че е на възраст 56 години, а в декларацията на Й.В.Й. – че е на възраст 26 години. Съобразявайки датите на раждане, може да се предположи, че декларациите се отнасят към 1949 г. и следователно установяват права в момент, което е сравнително отдалечен от момента на обобществяването /1956 – 1958 г./. Представените декларации са индиция, че общият наследодател е притежавал земи в землището на с. ***, но не е ясно дали е останал собственик към момента на обобществяването и дали той ги е внесъл в ТКЗС. Доказателства за това не са ангажирани.

Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Съгласно задължителните разясненията на Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, предпоставка за допустимостта на отрицателен установителен иск за собственост е наличието на правен интерес от провеждането му, а такъв съществува, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото на ответника, ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес, като докаже фактите, от които произтича твърдяното от него право, като въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията. При липса на правен интерес производството се прекратява. Ответникът по отрицателен установителен иск за собственост трябва да изчерпи в процеса всички основания, на които правото му на собственост е могло да се породи, посочвайки и доказвайки фактите, от които това право е породено.

В настоящия случай ответниците твърдят, че са придобили процесните земеделски имоти на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ въз основа на горепосочените решения на ОбСЗ – гр. Л., с които същите са възстановени на техния пряк наследодател Й.В.Г..

Правото на собственост, основано на земеделска реституция, възниква от смесен фактически състав, който включва: право на собственост върху земята преди включването й в ТКЗС, включването й в ТКЗС или отнемането й при хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, наследствено правоприемство /в случай, че имотът се възстановява на наследници/ и административен акт - решение на поземлената комисия по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ или по чл. 27 ППЗСПЗЗ при влязъл в сила план за земеразделяне. Решението на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в стари реални граници (чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ) или в нови реални граници, определени с план за земеразделяне (чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ), има конститутивно действие. Това конститутивно действие се отнася, както по отношение на обекта - възстановената земеделска земя, така и по отношение на субектите на правото на собственост. Решението действа за в бъдеще - възстановява правото на собственост от момента на влизането му в сила.

В настоящето производство ответниците се легитимират като собственици на процесните имоти с горепосочените решения на ОбСЗ – Л., придружени със скици, с които имотите са възстановени на прекия им наследодател.

Тезата на ищеца е, че процесните имоти са били собственост на общия наследодател В.И.Г. към момента на обобществяването и неправилно ПК – гр. Л. е 3 възстановила правото на собственост върху същите на прекия наследодател на ответниците.

Заявените от ищеца факти сочат на спор за принадлежността на правото на собственост към минал момент.

Отрицателен установителен иск за собственост към настоящия момент е допустим при установено защитимо материално право на ищеца, което е накърнено и се нуждае от защита или при наличие на възможност за неговото придобиване на оригинерно основание или по реституция, в случай че се отрекат правата на ответниците. Първата хипотеза в случая не е налице. Ищецът не установява съществуването на едно свое защитимо право, засегнато от правния спор, чието упражняване е осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна по спора. Това е така, тъй като между страните е налице спор за материално право, който е съотнесен към минал момент – към момента на обобществяването, за разрешаването на който в закона е предвиден специален ред – установителен иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Именно за разрешаването на спор за материално право съотнесен към момента на образуване на ТКЗС, изрично е прието от съдебната практика, че допустимо е предявяването само на положителен установителен иск.

Според настоящия състав ищецът няма правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, тъй като дори и да отрече със сила на пресъдено нещо правото на собственост върху процесните имоти на ответниците, това не би могло да има като правен резултат признаването на правото на собственост на ищеца, претендирано като наследник на общия наследодател. В случая не е установено и не се твърди ищецът да е заявявал за възстановяване земите като такива на общия наследодател. Липсва възможност за образуване на реституционна процедура по ЗСПЗЗ, доколкото сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ отдавна са изтекли. Успешното провеждане на отрицателния установителен иск, с което със сила на пресъдено нещо се отрича правото на ответниците, на заявеното от тях основание, не може да открие възможността за ищеца да възстанови правото си на собственост чрез реституция.