Решение № 407 от 02.06.2022, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Кюстендил, 02.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20211520102460 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Част втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, депозирана от С.А. против „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД.

В исковата молба се сочи, че между страните възникнало облигационно отношение по повод сключен на 03.02.2021 г. Договор № 3-111765-241779 за потребителски кредит тип кредитна линия за сума в размер на 1500,00 лв.

Твърди се, че процесната сума била усвоена в съответния търговски обект, като част от нея – такава от 263,49 лв., рефинансирала друго задължение към ответното дружество по Договор за кредит № 100145815.

Кредитът следвало да се погаси на 15 месечни вноски всяка в размер на 125,65 лв. съгласно изготвения Погасителен план.

В процесния договор бил посочен фиксиран лихвен процент от 36 процентни пункта, а досежно ГПР, договорът препращал към Приложение 1, което сочело ГПР от 42,89%, несъответстващ на посочения в СЕФ такъв от 42,58 %.

В изпълнение на договорните изисквания бил сключен и Договор за възлагане на поръчителство от същата дата с избрано от ответника дружество – в случая „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД. Уговореното по договора възнаграждение за поръчителя (чиято дължимост се предопределяла от 1 неизпълнение на изискванията на чл. 1, ал. 2 от процесния източник на облигационни отношения, а именно – обезпечаване на вземането в 5-дневен срок от сключването на договора посредством двама поръчители или банкова гаранция) възлизало на 2060,25 лв. Последното било платимо по сметка на ответника, а не на поръчителя, на 15 вноски, всяка от 137,35 лв. Тоест, общата месечна вноска по кредита се увеличила на 263.00 лв., а общият негов размер – на 3945,00 лв.

Предвид изложените фактически твърдения, ищецът счита, че процесният договор е недействителен такъв, евентуално, съдържа недействителни клаузи, предопределящи и недължимост на сумите по него.

Така, сочи се нарушение на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК досежно ГПР. В процесния случай, в ГПР не било включено възнаграждението за предоставяне на поръчителство, не бил посочен и точният му размер, а извършеното препращане към Приложение № 1 също не внасяло яснота в тази посока, доколкото посоченият в последното размер и този по СЕФ, не били идентични.

Договорните изисквания за обезпечаване на вземането, неизпълнението на които предопределяло и заплащането на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, били практически неизпълними от кредитополучателя, в който смисъл била формирана и съдебна практика, част от която ищецът изрично цитира в молбата си.

Уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство било и необосновано голямо, поради това противоречало на добрите нрави. Това определяло нищожността на уговарящата го клауза на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Сочи се, че дължимото възнаграждение за поръчителството неправомерно санкционирало кредитополучателя заради неизпълнението на собствените задължения на дружеството да прецени платежоспособността на длъжника. Отделно, кумулирането на соченото възнаграждение към погасителните вноски представлявало скрито оскъпяване на кредита.

Твърди се още, че така уговореното възнаграждение противоречало на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото се стигало до значително надхвърляне на изискуемия от закона праг на ГПР. В този смисъл се стигнало до наличието на „заблуждаваща търговска практика“ в отношенията между страните, на осн. чл. 68д, ал.1 и ал. 2 от ЗЗП, която, вкл. съгласно практиката на съюзното право, представлявала самостоятелно основание за преценка на неравноправния характер на клаузите по см. на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Не било изпълнено и изискването на чл. 11, ал. 1, т.9 от ЗПК, доколкото потребителят бил заблуден досежно действителния размер на лихвения процент по кредита.

Изложеното обосновавало недействителност на процесния източник на облигационни отношвния на осн. чл. 22 от ЗПК, в който случай потребителят дължал връщане само на чистата стойност по кредита, но не и на лихви или 2 други разходи по същия. Твърди се, че нищожността на клаузи, касаещи същественото съдържание на договора, обуславяла нищожност на цялото заемно правоотношение.

Ето защо се поддържа искане да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде прогласена недействителността (нищожността) на сключения между СТ. З. АНГ., ЕГН: **********, с адрес: гр. К., ул. „Л.“ № **, вх. *, ет.*, ап. * и „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД, ЕИК: 202376220, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „С.“, ул. „З.“ № **, вх. *, ет.* Договор 3-111765-241779 за потребителски кредит тип кредитна линия на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК.

При условията на евентуалност се иска постановяване на съдебно решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата на чл. 1, ал.2 от Договора, предвиждаща кредитът да бъде обезпечен с дружество-поръчител, одобрено от кредитора, като се предвижда и заплащането на възнаграждение за това, като противоречаща на закона и добрите нрави, нарушаваща принципа на справедливост и заобикаляща изискването на чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 и чл. 19, ал.4 ЗПК

Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор.

Сочи на неоснователност на заявената претенция.

Твърди, че процесният договор съдържал всички предвидени в чл. 11 от ЗПК реквизити, в т.ч. – отговарял на всички изисквания на действащото законодателство, поради което бил действителен такъв.

Преди всичко не отговаряли на истината твърденията досежно несъответствието на ГПР със законовите изисквания. Така, уговореният такъв между страните по договора бил в размер на 42,89 % (посочен в Приложение № 1), а този от 42,58%, отразен в СЕФ представлявал представителен пример при усвояване на сума от 2000 лв. за срок от 12 месеца. Отделно, самият СЕФ се генерирал преди сключването на договора.

Твърди се още, че ответното дружество не е получавало възнаграждението по сключения между ищеца и „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство като посочената в тази връзка сметка не била такава на ответното дружество. Така, неправилни били твърденията, че дружеството включило в погасителния си план и размера на възнаграждението за поръчителство, а оттам – и че общият размер на погасителната вноска възлизал на 263,00 лв., а на целия кредит – 3945,00 лв.

Противно на изложеното в молбата, при изчисляване на ГПР били взети предвид допусканията, изрично обективирани в чл. 1, ал.4, т.7 от Договора за кредит.

Предвиденото в договора задължение за обезпечаване на кредитното задължение напълно съответствало на изискванията на националното, а и на 3 съюзното право по подробно изложени в този смисъл съображения. Освен това, следвало да се вземе предвид и това, че кредитополучателят дори не бил направил опит да обезпечи задължението си посредством осигуряване на две физически лица – поръчители.

Не без значение било и обстоятелството, че предвид предоставената услуга и характера й на „бърз кредит“ изискванията към кредитната история на клиентите били занижени, а това обуславяло характера на предоставения кредит на високорисков такъв. Именно поради това, и в случай на неизпълнение на главното задължение по договора, единствената възможност за кредитополучателя да удовлетвори вземането си била дадените в гаранция за изпълнението на задължението обезпечения.

Сочи се, че ГПР бил правилно изчислен. В тази връзка изчисляването на последния следвало да се извърши преди сключването на договора, като използваните за изчисляването на „общите разходи по кредита за потребителя“ следвало да бъдат известни на кредитора именно към момента на сключване на процесния договор, с в случая ангажиментът за поръчителство възникнал 5 дни след сключването му.

Спори се по обстоятелството, че възнаграждението по договора за поръчителство бил включен в общо дължимата по кредита сума, както и че това възнаграждение било реално заплатено от ищеца на ответника.

Последният не е получавал такава сума.

Твърди се, че сочената за налична „нелоялна търговска практика“ обосновавала разваляне на договора, каквото не било поискано, но не и недействителност на същия. Отделно, компетентният да констатира такава практика орган бил Комисията за защита на потребителите, което не било сторено, а това изключвало възможността за позоваването на такава практика.

Оспорват се и доводите за нищожност на лихвения процент от 36 процентни пункта, като отделно се сочи на неотносимост на цитираната в молбата практика на националния съд, а и източници на правото на ЕС, към процесния случай.

Предвид изложеното се иска отхвърляне на претенцията в цялост.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски, в т.ч. заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцовата страна не се явява, но поддържа исковата молба чрез предварително депозирана в този смисъл молба, ответната страна също не се явява, но с нарочна молба оспорва претенциите на ищцовото дружество.

4

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор №3-1-11765-241779 за потребителски кредит тип кредитна линия от 03.02.2021 г. и погасителните планове към него, ответното дружество предоставило на ищеца кредит в размер на 1 500 лв. със срок за погасяване 15 месеца, по който месечната погасителна вноска е 125, 65 лв., вноска – възнаграждение за поръчителство в размер на 137, 35 лв. или общо за двете 263 лв. месечно. Не е спорно, че кредитът е усвоен. Посочено е в договора, че кредитният лимит е 2 500 лв., а лихвения процент по кредита е 36 %. Информацията за размера на годишния процент на разходите следва да се извлича от Приложение №1 /л.

14-15 от делото/ към Договора, който е неразделна част от него. В цитираното приложение размерът на ГПР при кредит от 1500 лв. главница, платим за период от 15 месеца е определен на 42, 89 %. Отделно от това в приложения по делото стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит в част III т. 2 за ГПР е посочено 42, 58 %. В разпоредбата на чл.1, ал.2 на договора е посочено, че длъжникът се съгласява в петдневен срок от одобряването на кредита да осигури като обезпечение поръчителство в лицето на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално брутно възнаграждение в размер на 1500 лв., одобрено от кредитодателя и дружеството-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка. От приложения по делото на л.

19 погасителен план се установява, че в тежест на кредитополучателя е възложено да плаща месечна сума в размер на 137, 35 лв. за целия период на изплащане на кредита – 15 месеца (03.03.2021 г. до 03.05.2022 г.), представляваща възнаграждение за поръчител, като по делото не става ясно дали това дружество всъщност не е самия кредитор, доколкото именно на „ КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД А. е престирал една вноска от 263 лв., в която е кумулирано както вноската по кредит, така и „възнаграждението“ на дружеството поръчител. Липсва и договор за поръчителство между ищеца и дружество. Действително, в писмения отговор се съдържа изявление, че съществува сключен договор за поръчителство между „Кеш кредит Мобайл“ ЕАД и поръчителят „Кредит гаранция“ ЕООД от 08.02.2021г., но това твърдение остана неподкрепено от писмени доказателства, макар доказателствената тежест за установяването му като правоизключващо възражение да лежи върху ответното дружество.

Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза /л. 61-65 от делото/, изготвена от в.л. Р.Х. и приета по делото установява, че в посочения от кредитора ГПР по договора 42, 58 % е включен единствено разходът за ГЛП без тези за възнаграждение на дружество-поръчител, а с включването на разходите за възнаграждение за поръчителство ГПР възлиза на 464, 75%. Вещото лице е констатирало, че длъжникът е направил плащания в общ размер 753, 90 лв., от които 522, 91 лв. за погасяване на главница и 230, 99 лв. за погасяване на лихва, без да са налице данни да е извършено погасяване на възнагражденията за поръчителство.