Акт от 25.06.2021, Административен съд - Велико Търново
- Съд
- Административен съд - Велико Търново
- Дело
- 774/2020
- Подписан
- 25.06.2021
- В сила
- 22.02.2022
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3, 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3, 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3, 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 2 · Закон за здравето
- чл. 76а, ал. 4 · Закон за здравното осигуряване
- чл. 4 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 46, ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 5 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 6 · Наредба за медицинската експертиза
Р Е Ш Е Н И Е
№ 97 гр. Велико Търново, 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев при участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев адм. д. № 774 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Образувано е по жалба на д-р К.А.Б., в качеството й на Едноличен търговец с фирма „АИППМП ЛК – д-р К.А.”, със седалище и адрес на управление ***, чрез *** Ж.Д., срещу Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29-05-147/13 от 23.11.2020 г., издадена от началник Отдел „АПОД“ в Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ – гр. В. Търново, действащ като директор на РЗОК – В. Търново. От оспорващото лице се твърди незаконосъобразност на акта поради постановяването му при неспазване на установената форма /фактическа липса на мотиви/, допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Изтъква, че издаването на болничен лист за временна неработоспособност на изпълнителя на медицински дейности не означава, че лечебното заведение не е функционирало през конкретния период, което от своя страна не предполага нарушение на чл. 179, ал.
4, т. 1 от НРД 2020 – 2022. Твърди се, че д-р А.е спазвала графика за обслужване на пациентите и е извършвала диспансерни и профилактични прегледи, като е решила да не се съобрази с предписания й режим на лечение, за да не останат без лекарска помощ в условията на епидемиологична обстановка лицата, включени в пациентската й листа. Счита, че по този начин е изпълнила задълженията си по договора между ЕТ „АИППИМП ЛК – д-р К.А.” и НЗОК.
Разпоредбата на чл. 6 от НМЕ намира за неотносима към разглеждания случай, като изтъква, че в отношенията между държавата и едноличния търговец са неприложими разпоредбите на Кодекса на труда. С тези доводи от съда се иска обжалваната писмена покана да бъде отменена, претендира се присъждане на направените разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалните представители на оспорващото лице. Изтъква се, че от събраните по делото доказателства се установява неполучаването от д-р А.на обезщетение за временна нетрудоспособност поради заболяване и изпълнението като практикуващ лекар платените от РЗОК направления. Подчертава се, че издаденият болничен не означава, че д-р А.не е можела и не е трябвало да извърши медицинските дейности. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на
РЗОК – гр. В. Търново, чрез представител по пълномощие, оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Развива доводи, че плащането към изпълнителя на първична медицинска помощ има характер на плащане за положен труд, доколкото договорът сключен между лекарската практика и РЗОК по своята правна природа се доближава до трудовия договор, а не до договора за изработка.
Счита, че неполучаването на плащания от страна на ДОО не променя извършената медицинската експертиза за състоянието на лицето и заключението, че то не следва да полага труд в този период. Санкцията за това, че е престиран труд, въпреки забраната на медицинските органи, е именно неполучаването възнаграждението, което има характер на трудово. Подробни аргументи в този смисъл развива в представена по делото писмена защита. Прави искане за присъждане на разноските по делото, за което представя списък. Възразява за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 10.02.2020 г. между НЗОК и ЕТ „АИППМП
ЛК – д-р К.А.“ е сключен Договор № 040135 за оказване на първична извънболнична медицинска помощ.
Съгласно Епикриза ИЗ № 8443/ 2020 г. от
Отделение по очни болести от 08:30 ч. до 10:50 ч. на 24.06.2020 г., д-р А.е претърпяла операция на катарактана дясно око в Очно отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ - гр. Велико Търново, за което няма издаден болничен лист за временна нетрудоспособност. От специализирана ЛКК по Очни болести при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ на д-р А.е издаден Болничен лист № Е20201461921 за временна неработоспособност за домашен – амбулаторен болничен режим на лечение за 31 дни от 24.06.2020 г. до 24.07.2020 година.
Със Заповед № РД-09-660/ 19.08.2020 г. директорът на РЗОК – Велико Търново е наредил извършването на тематична проверка от 19.08.2020 г. до 18.09.2020 г. на лечебното заведение за оказване на първична извънболнична медицинска помощ ЕТ „АИППМП ЛК – д-р К.А.“. Проверката е по повод Писмо вх. № 35-00-1441/ 17.08.2020 г. на управителя на НЗОК, съгласно което в НОИ е постъпил болничен лист за временна нетрудоспособност за периода от 24.06.2020 г. до 24.07.2020 г. на името на д-р А.. Задачата, която е възложена на контролните органи, е да се провери изпълнението на индивидуалния договор с НЗОК относно отчетната дейност в период на ползване на обезщетения от НОИ за временна неработоспособност, временно намалена работоспособност или майчинство за периода от 01.03.2020 г. до 29.07.2020 година. За резултатите от извършената проверка е изготвен Протокол № ПМ90/ 18.09.2020 г., в който е констатирано наличието на временна неработоспособност, установена от компетентен орган, състоянието на временната неработоспособност не е прекъсвано от констатиралия я орган, същата е отразена в болничен лист, генериран и изпратен в информационните масиви на НОИ. Проверяващите са посочили, че фактът дали е ползвано обезщетение от НОИ е без значение, както и че за целите на проверката няма отношение обстоятелството, че билничният лист е ползван само за нуждите на застрахователното правоотношение със ЗАД „Алианц България живот“ по повод Рентна /пенсионна/ застраховка „Живот“. Дадени са задължителни предписания и препоръки да се спазват изискванията на НРД 2020 – 2022 за медицинските дейности относно издаване на първична медицинска документация, във връзка с чл. 6 от Наредбата за медицинската експертиза, както и да се спазват изискванията на чл. 122, ал. 2 от НРД 2020 – 2022 за медицинските дейности, във връзка с Декларация по чл. 117, т. 4 съгласно Приложение № 9 към НРД 2020 – 2022 за медицински дейности. Към протокола са приложени становище на д-р А., Епикриза ИЗ № 8443/ 2020 г. от Отделение по очни болести, бланка с резултати от лабораторни изследвания от 05.05.2020 г. и от 13.05.2020 г., Застрахователна полица № **********, Болничен лист № Е20201461921 за временна неработоспособност, Приложение № 1 „Отчетени от д-р А.и заплатени от РЗОК – Велико Търново прегледи за периода 24.06.2020 г. – 24.07.2020 година“, Приложение № 2 „Отчетени от д-р А.и заплатени от РЗОК – Велико Търново диспансерни прегледи за периода 24.06.2020 г. – 24.07.2020 година“ и Приложение № 3 „Отчетени от д-р А.за периода 24.06.2020 г. – 24.07.2020 г. и заплатени от РОК – Велико Търново профилактични прегледи на ЗОН над 18 години“. Протоколът е връчен на д-р А.на 23.09.2020 г., видно от отбелязването и подписа върху него.
В резултат на така констатираното е направен извод за неоснователно платени суми по фактури № 77/ 16.07.2020 г. и № 80/ 18.08.2020 г., възлизащи на обща стойност 2 707,30 лева. Сумите са изплатени за отчетени от лечебното заведение диспансерни и профилактични прегледи на здравноосигурени лица над 18-годишна възраст през периода 24.06.2020 г. – 24.07.2020 г. /общо 187 броя/, когато д-р А.е била във временна неработоспособност съгласно издадения на нейно име болничен лист. Съставен е Протокол за неоснователно получени суми ПМ № 91/ 18.09.2020 г., според който на основание чл. 76а от ЗЗО неоснователно платената сума от 2 707,30 лв. следва да бъде възстановена ведно със законоустановената лихва. Протоколът е връчен на д-р А.на 23.09.2020 г., видно от отбелязването и подписа върху него.
Срещу Протокола за неоснователно получени суми чрез директора на РЗОК до Арбитражната комисия – Велико Търново е подадено писмено възражение вх. №29-05-147/7 от 30.09.2020 г., в което се твърди, че не е извършено нарушение, тъй като въпреки издаденият болничен лист отчетената медицинска дейност е реално извършена. Видно от Извлечение № 3 от Протокол № 1/ 13.10.2020 г. от заседание на арбитражна комисия по Заповед № РД-18-33/ 09.10.2020 г. на директора на РЗОК – Велико Търново по възражението на д-р А.не се е стигнало до решение поради равен брой гласове при проведеното гласуване 3:3.
Аналогично Възражение № 29-05-147/
8/ 30.09.2020 г. е подадено и до директора на РЗОК – Велико Търново. Доколкото същото е намерено за неоснователно, е издадена процесната Писмена покана № 29-05-147/13 от 23.11.2020 г., с която на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, чл. 179, ал. 1, т. 4 и т. 5, чл. 179, ал. 4, т. 1 от НРД 2020-2022 за медицинските дейности и чл. 6 от Наредбата за медицинската експертиза, на лечебното заведение за оказване на първична извънболнична медицинска помощ са определени за възстановяване суми, получени без правно основание за месеците юни и юли 2020 г. в общ размер на 2 707,30 лева. Изложени са съображения, че в периода на неработоспособност лицето следва да спазва предписания от органите на медицинската експертиза режим на лечение, а не да престира труд, независимо от факта дали е получавало или не парично обезщетение. Посочено е, че явяването на работа на лицето може да бъде извършено само със съгласието на органа, разрешил отпуска по болест, което следва да е изрично отразено в амбулаторния лист, а в случая такова разрешение не е налице. С тези съображения и позоваване на цитираните по-горе норми от ЗЗО, НРД 2020-2022 за медицинските дейности и НМЕ е преценено, че ЕТ „АИППИМП ЛК – д-р К.А.” – гр. Полски Тръмбеш следва да възстанови неоснователно получените суми. Поканата е връчена на изпълнителя на медицинска помощ на 26.11.2020 г. по пощата, видно от известие за доставяне. Недоволна от нея, задължената да възстанови сумите д-р А.е подала чрез компетентния орган жалба до Административен съд Велико Търново на 10.12.2020 г., видно от поставения в администрацията входящ номер.
Освен писмената покана на същата дата на основание чл. 76, ал. 3 и чл. 74, ал. 4 от ЗЗО на д-р А.е издадена и Заповед за налагане на санкция № РД-09-1142/ 23.11.2020 г. на директора на РЗОК – Велико Търново. С тази заповед е наложена финансова неустойка в размер на 50,00 лева.
В хода на съдебното дирене от ответника по делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка. Допълнително са приложени доказателства за плащането на процесните прегледи и разпечатки от електронните фактури. По искане на жалбоподателя, от ТП на НОИ – Велико Търново като трето неучастващо в делото лице, са представени сведения вх. № 986/ 10.03.2021 г., че от ЕТ „АИППИМП – ЛК – д-р К.А.“ не е представено удостоверение относно правото на парично обезщетение за временна неработоспособност към болничен лист № Е20201461921 за периода от 24.06.2020 г. до 24.07.2020 г., издаден на д-р А..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е депозирана в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по силата на чл. 76а, ал. 4 от ЗЗО, което обуславя нейната процесуална допустимост. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
След служебно извършена проверка съдът установи, че оспорената писмена покана е валиден административен акт, доколкото е издадена от оправомощен за това орган в условията на заместване и в рамките на материалната компетентност, определена в чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО и Заповед № РД-09-1010/ 27.10.20202020 г. на управителя на НЗОК, вр. Болничен лист № Е20202366949 от 27.10.2020 г. за временна неработоспособност на директора на РЗОК – Велико Търново.